Цилиндрични зъбни колела с прави и наклонени зъби – сили в зацепването, якостно изчисляване

1. Сили в зацепването. Тези си ли се разделят на три групи: - Външни статични и динамични сили –това са сили, които възникват извън зацепването-в двигателната и работната машина. - Вътрешни динамични сили-пораждат се от неточностите в изработката на зъбните колела и от деформациите по време на работа. - Сили на триене пораждат се от плъзгането между зъбите. 2. Изчисляване зъбите на огъване. 3. Изчисляване зъбите на контактна якост.

Неразглобяеми съединения – видове, конструктивни особености. Товароносимост на съединения чрез заваряване, спояване и залепване. Нитови съединения.

1. Неразглобяеми съединения. Неразглобяеми са съединенията, при които за разединяване на елементите е необходимо разрушаване на поне един от свързаните елементи или на спомагателен елемент. Към тях се числят съединенията получени посредством заваряване, спояване, залепване и нитоване. Условно към неразглобяемите съединения се причисляват и пресовите съединения. Въпреки, че този вид съединения подлежат на разглобяване за неговото осъществяване са необходими специални условия като например нагряване при горещо пресовите или прилагане на големи сили при студено пресовите съединения. 1.1. Заваръчни съединения. 2. Нитови съединения.

Шпонкови, шлицеви и пресови съединения. Изчисляване и избиране по каталог при статично натоварване

Разглобяеми са тези съединения съединяването и разединяването на елементите може да става многократно, без да се нанасят повреди на свързваните детайли или свързващите елементи. Към тях спадат шпонковите, шлицевите, винтовите, клиновите, щифтовите и др. съединения. Шпонковите и шлицевите съединения служат за свързване на вала и главините на монтираните върху него детайли като предават и въртящ момент. И двата вида съединения могат да бъдат както подвижни така и неподвижни, т.е. да позволяват или не осеви премествания на съединените детайли. Шпонките обикновено се монтират със стегнатост в канала на вала и с хлабина в канала на главината, като при подвижните съединения шпонката се застопорява с винтове.

Винтови съединения. Силови зависимости в резбата. Условия за самозадържане. Осигуряване срещу самоотвиване

1.Основни понятия. Винтово (резбово) съединение се осъществява в следствие на взаимодействие на две винтови повърхнини изработени върху външна или вътрешна цилиндрична или конусна повърхнина. Елементът с външна винтова повърхнина (външна резба) се нарича винт, а този с вътрешна винтова повърхнина (вътрешна резба) гайка. На фиг.3.1, са дадени различни видове винтови (резбови) съединения. 2. Сили в резбовите съединения. 3. Необходим момент за създаване на резбово съединение.

Изчисляване стеблото на болта с осева сила, осева сила и момент

1. Изчисляване стеблото на болта при натоварване с осева сила. 2. Изчисляване стеблото на болта при натоварване с осева сила и усукващ момент. 3. Изчисляване стеблото на болта при натоварване с осева сила, усукващ и огъващ момент. 4. Осигуряване срещу срязване.

Плъзгащи лагери-видове, конструкция, режими на триене. Хидродинамични лагери - основи на пресмятането

1. Видове плъзгащи лагери. При плъзгащите лагери опорната повърхнина на вала се плъзга по опорната повърхнина на лагера. Опорната (работната) повърхнина на вала се нарича лагерна шийка, а работната повърхнина на лагера-черупка. Равнинните повърхнини от вала се наричат пети. На фиг. 8.1. са дадени схеми на различни плъзгащи лагери. Лагерите на схеми а) и b) са радиални с възможност за поемане на малки еднопосочни (сх.а) и двупосочни (сх.b) осеви усилия. Конусният лагер на сх.с поема както радиални така и осеви усилия. Сферичният лагер (сх.d) може да поеме усилия във всички посоки, а схемите е и f са аксиални съответно еднопосочни и двупосочни.

Направляващи за праволинейно движение. Условия за движение.

Направляващите за праволинейно движение не са стандартизирани и се изпълняват като автономна конструкция. Основните изисквания към тях са: точност на направляването, износоустойчивост, минимални температурни деформации, товароносимост, минимални загуби от триене. Направляващите се изработват с кръгла или призматична форма. При проектиране на направляващи за праволинейно движение трябва да се съблюдава условието за движение при всеки конкретен случай в зависимост от геометрията на направляващата и вида на натоварването, на което е подложена.

Пружини-видове, характеристика. Начини на свързване. Изчисляване на прави плоски пружини и биметални пластини.

1. Общи сведения.                Пружините са машинни елементи, които работят благодарение на това, че позволяват големи еластични деформации. Намират широко приложение в практиката за реализиране на следните функции:                - Акумулиране и отдаване на механична енергия в часовникови механизми, електрически прекъсвачи, стъпални регулатори на напрежение и др.                - Създаване на постоянни зададени сили във фрикционни предавки, триещи съединители, уравновесяване на тегловни сили.                - Силово затваряне на контурни кинематични двоици.                - Възприемане енергията на удари-автомобилни амортисьори,   железопътни буфери.                - Виброизолация в технологични машини.                - Измерване на различни величини-измервателни уреди.

Винтови и спирални пружини, основи на изчисляването.

1. Цилиндрични винтови пружини. Основните геометрични параметри, характеризиращи пружина от този тип (фиг.13.1) са: диаметър на тела - , среден диаметър на пружината- , външен диаметър , вътрешен диаметър - , стъпка- , индекс на пружината- ( ) ,ъгъл на наклон на навивките - ,( ), дължина на работната част на пружината- (изчислителна дължина), обща дължина- , брой на работните навивки- . Дължините, стъпката и ъгълът на наклона са различни в натоварено и ненатоварено състояние. На фиг.13.1 е показана изчислителната схема на цилиндрична винтова пружина. В резултат от работното натоварване възникват следните вътрешни усилия: 2. Спирални пружини.

Графоаналитична кинематика на равнинни лостови механизми

1. План на положенията на равнинен лостов механизъм. Планът на положенията е графична структура, която ни дава възможност при позната кинематична структура на механизма да определим положението и ориентацията на всяко едно от звената за определени положения на, задвижващото звено. На фиг. 15.1 е даден план по две положения на задвижващото звено 1. 2. План на скоростите. Планът на скоростите представлява графична структура даваща възможност за определяне на линейните и ъгловите скорости на звената и точките от механизма. 3. План на ускоренията.