Христо Смирненски – „Братчетата на Гаврош“

В творчеството на Смирненски особено място заема големият град като символ на света и живота. Облян от блясъка на суетата, той носи страданието на бедността, грохотът и праха на делника. Бездушен и враждебен, едно голямо каменно чудовище, градът поглъща живителните сили на хората, превърнал се в свят на скръбта, разочарованието, краха на човешките надежди и илюзии.

Христо Смирненски – „Братчетата на Гаврош“ /анализ/

В стихотворението "Братчетата на Гаврош" звучат настойчивите реторични обръщения на лирическия Аз към града мащеха.Той е видян в най-мрачните и най-отблъскващите му превъплъщения. Отново се появява "скован от злоба","шумен и разблуден". Творбата е протест срещу социалната несправедливост и жестоките контрасти в обществото. Тук представата за града преповтаря символичната визия на този топос, в който владеят порокът и покварата.

Христо Смирненски – Братчетата на Гаврош (Анализ)

Христо Смирненски (1898 – 1923) е един от значимите български поети от началото на XX век. Истинското му име е Христо Измирлиев, но става известен под псевдонима Смирненски. Роден е на 17 септември 1898 г. в българския град Кукуш

Христо Смирненски – биография

Христо Смирненски е псевдоним на българския писател Христо Димитров Измирлиев. Той е роден на 17 септември 1898 г. в град Кукуш, днес Килкис (Гърция), в семейството на сладкаря Димитър Измирлиев и Елисавета Попанастасова.

Братчетата на Гаврош (Анализ)

Стихотворението „Братчетата на Гаврош“ поставя темата за социалната несправедливост в българското общество в началото на XX в. Това е една от основните теми в творчеството на Христо Смирненски.