Елин Пелин - биография

Елин Пелин е псевдоним на Димитър Иванов Стоянов (8.07.1877, с. Байлово, Софийско - 3.12.1949, София). Не завършва гимназия; страстно се увлича в четене, основно опознава българската и руската литература. Учител е в Байлово (1895 - 96). От есента на 1899 се установява в София. Библиотекар е в Университетската библиотека (1903 - 07), командирован в Нанси, Франция (1906 - 07)

Социалното страдание и жизнелюбието на народа в разказите на Елин Пелин

Елин Пелин навлиза в нашата литература с дарбата си на оригинален разказвач, който носи в себе си бунта и недоволството на 90-те години на миналия и началото на нашия век. Художник на българското село, в разказите и повестите си той разкрива социалните контрасти и тяхното въздействие върху живота и личността на селянина.

Националните добродетели в разказите на Елин Пелин

Елин Пелин е определен от своите изследователи като “певец на българското село”. Той има подчертано характерен творчески стил и сюжетна организация, ориентирани към художествено-белетрестична изразност, към проблемите на българския селянин. Връзката автор – текст при него се осъществява на ниво селска действителност. Сам отрасъл в селска среда, писателят познава битието на отрудения българин.

Трагичният сблъсък на патриархалния свят с морала на буржоазното общество в повестта “Гераците” на Елин Пелин

Елин Пелин е писател, откърмен от настроенията на 90-те години на миналия век и началото на нашия век. Той принадлежи към най-талантливите представители на критическият реализъм в нашата литература.Дошъл в литературата ни с оригиналната дарба на разказвач, протестиращ и човечен, той създава дълбоко реалистично творчество, което представлява богато изображение на селото.

Градът и селото в творчеството на Елин Пелин

Творчеството на Елин Пелин се появява през деветдесетте години на миналия век и отговаря на две същностни тенденции на литературната ситуация от тогава. На първо място литературата продължава да се насочва към българското село, откъдето тя извлича характерни социални и етнопсихологически проблеми. На второ място литературата ни от края на миналия век се отваря към света

Нееднозначност на човешките характери в творчеството на Елин Пелин

Творчеството на Елин Пелин се появява през двайсетте години на миналия век и отговаря на две същностни тенденции на литературната ситуация от тогава. На първо място литературата продължава да се насочва към българското село от където тя извлича характерни социални и етнопсихологически проблеми. На второ място литературата ни от края на миналия век се отваря към света

Под манастирската лоза

 Оригинална интерпретация за жизнелюбието на националния дух Елин Пелин разгръща в белетрезтичния си цикъл “Под манастирската лоза”. Макар, че герои в него не са селяните, а монасите и светците; макар че тук традиционният конфликт човек – природа, човек – държава е транспониран в проблема човек – бог, цикълът носи ведрост – мъдрост. Книгата е обект на две коренно различни оценки

Нравствените добродетели на народа в разказите на Елин Пелин

В лицето на Елин Пелин българската литература има един от класиците на художествената проза и най-големия творец и реалист на българското село. Той единствен е пресъздал селската действителност изключително правдиво, в нейната типичност и жизнено разнообразие. Сина на селото Елин Пелин се изгражда като тънък познавач на селския бит и селската психология.

Елин Пелин - "Печената тиква" 1

Елин Пелин е автор с живо чувство към смешното в човешкото поведение. Неговият хумор е искрен, а смехът - непринуден и ненараняващ. Разказът „Печена тиква” доказва умението на Елин Пелин да разкрива смешната, непозната страна в характера на героя, която се оказва негова основна, водеща същност. Душко Добродушоков е дребен чиновник, дошъл от село.

Елин Пелин - "Печената тиква" 2

В някои от своите разкази Елин Пелин осмива човешките слабости - криворазбрано чувство за възпитание, срам от произхода, лицемерие, раболепие пред висшестоящите. Причината за непринудения смях се крие в разминаването между претенциите на героя и поведението му, между желанието за самоизтъкване и реалността. Иронизирайки своя герой, Елин Пелин