Братя Жекови /Епопея на забравените/ - Иван Вазов

В една ниска плевня, под тъмната стряха двамината братя укрилии се бяха. Четата отмина. По-старият брат от треската хваната, разтреперан, бляд,

Каблешков /Епопея на забравените/ - Иван Вазов

О, Каблешков бедни!         Тоз народ поробен дa мисли за слава не беше способeн; игото тежеше на неговий врат, без да предизвика гордия му яд.

Паисий /Епопея на забравените/ - Иван Вазов

Сто и двайсет годин... Тъмнини дълбоки! Тамо вдън горите атонски високи, убежища скрити от лъжовний мир, место за молитва, за отдих и мир, де се чува само ревът беломорски

Братя Миладинови /Епопея на забравените/ - Иван Вазов

Попейте ми, красни македонски деви, попейте ми ваште невинни припеви, втъкнете си китки, пратете ми клик на вашия кръшен и звучен язик.

Раковски /Епопея на забравените/ - Иван Вазов

Мечтател безумен, образ невъзможен, на тъмна епоха син бодър, тревожен, Раковски, ти дремеш под бурена гъст, из който поглежда полусчупен кръст.

Караджата /Епопея на забравените/ - Иван Вазов

Бунтът бе помазан. В горските усои паднаха убити всичките герои. Сам Хаджи Димитър между них оста, защото числото надви храбростта.

1876 /Епопея на забравените/ - Иван Вазов

Както вред борбата почена с молитви, с надежди и песни и свърши с погром. Батак се предаде, уви, пълзишком, Копривщица легна при първата буря,

Волов /Епопея на забравените/ - Иван Вазов

Те бягаха бледни пред дивата сган. И Волов, юнакът, цял в кърви облян, извика: "О, боже! О, адска измама! подвигът пропадна и надежда няма!

Опълченците на Шипка /Епопея на забравените/ - Иван Вазов

 Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да висне кат облак в наший кръгозор;

Де е България - Иван Вазов

Питат ли ме де зората ме й огряла първи път, питат ли ме де й земята, що най-любя на светът.