Нелични глаголни форми

Причастия – нелични (не се изменят по лице) глаголни форми, които означават признак (на лице или предмет), произлизащ от глаголно действие. Причастията приличат на прилагателните имена, защото се изменят по род и число, а деепричастието прилича на наречието, защото е неизменяема дума.

Глагол. Време на глагола

Сложни глаголни времена. Време е граматическа категория, присъща само на глагола. В българския език има девет глаголни времена.  І. Видове глаголни времена според начина на образуване:

Части на речта

Частите на речта са класове от думи, които са обособени въз основа на поне три показателя. Първият е собственото им значение. Например съществителните имена се свързват най-общо с обозначаване на предметност, прилагателните – със свойства, числителните

Местоимения. Видове

Местоименията са особена категория думи, които заместват имена. Според значението си и името, което заместват, се делят на различни видове – лични, притежателни, възвратни, показателни, въпросителни, относителни, неопределителни, отрицателни и обобщителни.

Пунктуационни норми при простите изречения - 6 клас

Обособените части се изразяват чрез причастия, деепричастия, прилагателни и съществителни имена и изпълняват синтактичната служба на определения, обстоятелствени пояснения, приложения и др. Разграничават се от останалите части на изречението чрез препинателни знаци - запетая, тире, скоби. Пунктуация при обособените части:

Звукови промени в думата. Отношението между звук и буква

Трябва да познаваме промените в думата, които настъпват в нейния звуков състав при определени условия, за да говорим и пишем правилно. Обърнете внимание!           Когато правим фонетичен анализ, т.е. определяме гласните и съгласните звукове на думата, използваме средни скоби []: [грат], [згра́да].

Променливо Я. Правопис и правоговор на думи с променливо Я

Променливо Я е онова Я, което при едни условия остава Я, а при други условия преминава в Е: бял – бяла, бяло, но бели, белота́. В старобългарския е имало особена гласна, която се е наричала ятова гласна, но в съвременния български книжовен език този звук е заместен от променливото Я.