Синтаксис - части на речта и части на изречението

Терминът синтаксис е от гръцки произход и означава свързване. Синтаксисът разглежда свързването на думите в словосъчетания и на думите и словосъчетанията в изречение. В лингвистиката има различни дефиниции на изречението: психологическа, логическа, функционална, структурна. Основните признаци на изречението са:    - граматическа оформеност;    - интонационна оформеност;    - смислова оформеност.

​​​​​​​Най-важното за видовете сложни изречения

Най-важното за видовете сложни изречения. Сложно изречение се нарича изречение, което се състои от две или повече прости изречения. За да разпознаем сложното изречение, най-важното е правилно да преброим сказуемите. Затова трябва добре да сме се научили да разпознаваме съставното глаголно сказуемо. В зависимост от връзката между простите изречения в състава на сложното разграничаваме три вида сложни изречения: 1. Сложно съчинено изречение - вид сложно изречение, съставено от две или повече прости изречения, които са

Видове сложни изречения

Изречения, които се състоят от две или повече прости изречения, наричат сложни.

Сложни съставни изречения

Сложно изречение се нарича изречение, което се състои от две или повече прости изречения. За да разпознаем сложното изречение, най-важното е правилно да преброим сказуемите. Затова трябва добре да сме се научили да разпознаваме съставното глаголно сказуемо

Предлози, съюзи, частици и междуметия

Предлозите, съюзите, частиците и междуметията се наричат още несамостойни, служебни, неизменяеми думи. Те нямат своя самостоятелна служба в изречението, а свързват другите.

Пунктуационни норми при простите изречения - 7 клас

Обособените части се изразяват чрез причастия, деепричастия, прилагателни и съществителни имена и изпълняват синтактичната служба на определения, обстоятелствени пояснения, приложения и др. Разграничават се от останалите части на изречението чрез препинателни знаци - запетая, тире, скоби. Пунктуация при обособените части:

Дискусия. Подготовка и правила за успешно участие

Текстовете, обменяни от общуващите, са приемливи и уместни за тях, когато участниците: - си имат доверие и си казват истината; - имат сходни познания за предмета на общуването; - се съобразяват с ролите, изпълнявани в общуването; - отчитат обстановката (условията) на общуването; - осъществяват целите на общуването и постигат желания резултат.

Правописни особености на съществителните имена

Съществителните собствени имена винаги се пишат с главна буква. Първата дума на съставните собствени съществителни започва с главна буква. Останалите съставни думи на съществителното се пишат с главна буква, ако те са собствени, и с малка

Правописни особености на прилагателните имена

При степенуване на качествени прилагателни се пише съединителна чертица: по- висок, по-умен, най-умен. Относителните прилагателни не се степенуват. Могат да се степенуват само ако са употребени с преносното си значение: по-желязна воля, най- желязна воля, употребени в смисъла на твърд, упорит

Правопис на сложните съществителни и сложните прилагателни имена

Сложните съществителни имена се пишат по три начина: слято, полуслято и разделено. Слято се пишат съществителни имена, които съдържат и главна, и подчинена основа, едната част е пояснение на другата.