"Изворът на Белоногата" - образът на Гергана

Петко Рачов Славейков е един от колосите на бълг. л-ра и един от "виновниците" за пораждането и развитието на бълг. националноосвободително движение. Чрез своето произведение "Изворът на Белоногата" той успява да вдъхне родолюбие и духовна подкрепа на своя народ, така нужни им за борбата срещу османските поробители

Петко Рачов Славейков - биографични бележки

Петко Рачов Славейков е роден на 17.11.1827 г. във Велико Търново, в дома на Рачо Казанджията - в стар занаятчийски род. Бащата е слабо образован, но е с горд български дух. П. Р. Славейков учи последователно във Велико Търново, Дряново, Трявна и Преображенския манастир.

Изворът на Белоногата - Петко Славейков

Видиш ли долу в полето, дет ся мержеят, чернеят дестина дръвя върбови? Там било село Бисерча в стари години, отколе, там се родила, живяла мамина мила Гергана.

Не пей ми се - Петко Славейков

  Не пей ми се. И защо ли да пея в тез години аз в каквито живея! Как ся пеят славни песни за стари, тамо, дето днешните са заспали?

Жестокостта ми се сломи - Петко Р. Славейков

И рекъл бях: „Аз няма веч да плача за тежките на тоз народ беди!“ Ожесточен, пощада му не рачах: „Да тегли — думах с яд, — нал тъй мъжди.“

Бойка войвода - Петко Р. Славейков

Мина ся късна вечеря, време петляно настава; силна му буря вееше; буен дъжд рукна отгоре, Бойка от къщи излиза, буря й в нищо не бърка, буен дъжд воля не спира…

Малък Пенчо - Петко Р. Славейков

Пенчо бре, учи! Пенчо си мълчи. Пенчо бре, чети! Муси се, сумти. Пенчо бре, чети! Пенчо не чете. Пенчо, работи! Пенчо пак не ще…

Голям Пенчо - Петко Р. Славейков

Пенчо е ерген,     но не е учен.     Не знай да чете,     никой го не ще     за чиновник млад.     Няма занаят,     стана той пъдар,     после говедар…

Връбница - Петко Р. Славейков

Пристигна пролет радостлива,     приятен ветрец тихо вей;     ни мраз, ни ранина мъглива,     а слънчицето топло грей.

Басня (Орел и рак и щука…) - Петко Р. Славейков

Орел и рак и щука,     не зная по каква сполука,     такваз им работа дошла     да теглят наедно кола.     И ето те са впрягат,     напъват са, напрягат,     ей тъй, че ще са пукнат чак,     а пустите кола не мръдват пак.