Културно психологическият стереотип на възрожденския българин

Възрожденският българин, неговият характер и стереотипи и читателската му култура са се определяли от няколко основни фактора: 1. Консерватизъм и затвореност в рамките на рода и семейството – за възрожденския българин в консерватизма

Мисията на българската възрожденска интелигенция

Към средата на 19 век се оформят трите пласта на нашата интелигенция. Първият пласт – нисшето съсловие на нашата интелигенция, съставено от попове,монаси от местните църкви, учители от училищата, читалищни деятели, които

Основни периоди на българския печат в Османската империя. Петко Славейков като журналист и публицист.

Вътрешен печат ( в границите на Османската империя) – периоди: 1. Списание „ Любословие“ (1842г.-1844г.-1846г.); „Български орел“ 1846-47г., Лайпциг, редактор Иван Богров; „Цариградски вестник“ 1848г-1862г., редактори Иван Богоров и

Емигрантската преса през Възраждането

Емигрантската преса се дели на три периода. Първият период е доминиран от появата на нов тип печат. Времево тя се изразява през 60-те години на 19 век. На първо място трябва да се поставят вестниците „Българска старина”, „Бранител”,

Българската журналистика в периода 1879 – 1944 година. Обща характеристика.

Този период също се дели на три периода: 1. От 1879 до 1912 година – ускорено развити във всички сфери на обществения живот. Увеличаване ръста на грамотността. Развитие на градската култура. Например през 1880 година грамотното

Географската карта на българската преса (1878 – 1944 год.)

Ако по време на Възраждането общия брой на периодичните издания е 107, то в периода от 1878 до 1944 год. масива е 10 200. Това е първата основна разлика спрямо възрожденския период. Втората главна разлика е, че след Освобождението за

Българският печат от Освобождението до Балканската война

През първите следосвобожденски десетилетия българският печат е групиран около двете партии, които са в учредителното събрание – либерали и консерватори. Така да се каже разрояването на печата в края на 19 век е рожба на двете

Печатът по време на войните (1912-1918 година)

Българската журналистика през този период се характеризира със следните основни особености: 1. Прекомерната патриотична екзалтация, която често е съчетана с загубване чувство за реалност. Лекомисленото поведение на пресата по

Българската журналистика през 20-те години на XX век

В продължение на шест години (от 1912 до 1918 година) България преживява три войни и две национални катастрофи. Националните идеали, които до този момент са обединявали и вдъхновявали – рухват. На преден план излизат остри промени,

Българският печат в огъня на гражданската война (1923-1925 година)

Кризата на националното тяло между двете световни войни. През 20-те и 30-те години на XX век в националното ни битие започват да се развиват редица деструктивни процеси. Най-важните от тях са следните: първо – още от края на 19 век през