Човекът-нищо в повестта „Маминото детенце"

Главният проблем в повестта „Маминото детенце” от Любен Каравелов е проблемът за възпитанието на младото поколение, за отношението родители - деца. Както всяко значително произведение обаче, освен главния проблем, повестта съдържа и редица други, които се отнасят до различни страни на живота и на човешките взаимоотношения.

Чорбаджиите и ценностите на българина в повестта „Маминото детенце”

Ценностите – истински стойностните неща в живота на личността и колектива. Те са духовните и нравствени опори в историята на един народ и в съществуването на отделния индивид. Традиционните български ценности са утвърдени по блестящ художествен начин във фолклора.

Диалогът повествовател - читател в повестта „Маминото детенце"

През епохата на Възраждането голяма част от българите все още са свикнали много повече с устното слово, отколкото с писменото. Народните приказки, песни, предания, пословици и поговорки обобщават опита на миналите поколения, носят поука и изграждат у слушателите представите за добро и зло. Появата на първите произведения на българската възрожденска литература налага нов

Домът и родът през погледа на сатирика - (Любен Каравелов - „Маминото детенце“)

Хумор, преливащ в сатира, превръща безобидния смях в отрицание на нравите български, описани в повестта „Маминото детенце" на Любен Каравелов. В нея писателят създава галерия от колоритни герои на своето време, лишени от всякакви възвишени идеали и стремежи.

Грозното и нищожното според повестта „Маминото детенце” - (1-ва глава)

В епохата на Възраждането Л. Каравелов създава повестта „Маминото детенце" - сатира на обществото и неговите нрави. С ясното съзнание да разкрие и отрече всички пороци, които пречат на духовното развитие и напредъка, писателят изгражда незабравимите образи на Нено, Неновица и Николчо - носители на грозното, нищожното, пошлото и бездуховното.

Гюловата ракия - една от ценностите в Неновия дом („Маминото детенце”)

В повестта си „Маминото детенце” Любен Каравелов представя облика на една част от българското чорбаджийство преди Освобождението. Поставяйки като основен проблем възпитанието на чорбаджийския син Николчо, авторът показва порочните методи на въздействие върху него от страна на родителите му.

Хуморът и сатирата в повестта „Маминото детенце"

Авторът на повестта „Маминото детенце" - Любен Каравелов - е бележит българин от времето на нашето Възраждане. Революционен деец, публицист, журналист, писател и виден общественик, той посвещава целия си живот на своето отечество, воден от горещи родолюбиви чувства.

Житейският избор и възгледите за света на Нено и Неновица

Човек сам избира как да прекара живота си: дали да живее пълноценно, оставяйки следа зад себе си, или да предпочете спокойствието, леността и безгрижието, без да си поставя високи цели. Чорбаджи Нено и жена му - Неновица, герои от повестта на Любен Каравелов „Маминото детенце", избират втория начин на живот.

Любен Каравелов - живот и творчество

Любен Каравелов се нарежда сред видните личности от 60-те и 70-те години на XIX век, които чрез своето дело подпомагат политическото съзряване, духовното разкрепостяване и формирането на националното съзнание на българския народ през епохата на Възраждането. Той е роден през 1834 г. или 1835 г. в Копривщица, в заможно семейство.

Ненаказаните грешки раждат престъпление - (Любен Каравелов - „Маминото детенце")

Повестта „Маминото детенце" поставя вечния проблем за възпитанието на младите хора, които са бъдещето на всяка нация. Видният възрожденец Любен Каравелов проследява пълното пропадане на един чорбаджийски син и ясно откроява причините за неговата морална деградация.