Чорбаджи Марко - баща и истински българин - "Под игото"

Романа „Под игото" Иван Вазов пише в Одеса, далеч от родината, но нейният образ грее в творбата на патриарха на българската литература. Действието се развива най-вече в малкия подбалкански градец Бяла черква, чийто прототип е родният град на Вазов - Сопот. Героите в романа също имат своите първообрази сред близки на автора хора. Това важи с особена сила за чорбаджи Марко, за когото Вазов казва: „ Това е баща ми.” Братята на писателя са първообразите на многобройната челяд в бай Марковото семейство. Вазов изобразява и самия себе си сред присъстващите.

Годишният изпит - урок по родолюбие - "Под игото"

Романът „Под игото” разкрива атмосферата на българското възрожденско общество. Сюжетът обхваща период от една година, в който писателят наблюдава процеси и явления, характерни за живота на българите. Сред тях се откроява и отношението към новобългарското образование. Точно това е темата на XI глава от романа, озаглавена „Радини вълнения”. Главна героиня е учителката Рада Госпожина. Тя искрено се вълнува от годишния изпит на своите ученици.

Характеристика на герой в повествователен текст (Марко и Рада) - "Под игото"

Романът „Под игото” предизвиква огромния интерес на читателите повече от сто години не само поради правдиво изобразения живот на българите в последните години на робството. Особена „заслуга” имат и образите - силни, ярки, носещи духа на своето време. Макар че в творбата образът на чорбаджи Марко не е единственият художествен персонаж, той е събрал обичта на автора, изваян е с много топлота и разбиране. Рисунъкът е точен и задълбочен. Същото очарование излъчва и образът на Рада Госпожина.

"Радини вълнения" - народът и историята - "Под игото"

Иван Вазов започва да пише романа „Под игото” по време на принудителната си емиграция в Русия. Далеч от родината си, мисълта за нея не го напуска. Въображението на писателя ден след ден възкресява на белия лист преживяното в близкото минало и създава един вълнуващ свят, в чийто център стои подбалканското градче Бяла черква. Събитията в романа обхващат едногодишен период - от майската вечер на 1875 г., когато пристига Иван Краличът, до средата на май 1876 г., когато е погромът на Априлското въстание.

„Иде ли?" - преживяванията на героите

Разказът „Иде ли?" е вълнуваща творба, в която умело се преплитат личните преживявания и голямото историческо събитие (Сръбско-българската война). Писателят отбелязва реалната историческа действителност в едно изречение с конкретно посочване на датата (4 ноември 1885 година), но през цялото време разказва за преживяванията, за страданията, за  надеждите, радостите, мрачните предчувствия, за силната майчина обич на обикновената българка баба Цена. В продължение на един по-голям отрязък от време (докато се ниже самото събитие) той проследява какво въздействие оказва войната върху майката.

Иван Вазов - "Иде ли?"

През 1886 г. Вазов пише разказа „Стоянчо из Ветрен”. Няколко години по-късно, през 1891 г. творбата е редактирана и излиза в сборника „Повести и разкази” с новото си заглавие „Иде ли?”. Писателят е намерил най-точния израз на страданието, което носи войната и нейната безсмислена жестокост. Основното действие се развива в село Ветрен. Не бойните действия, а майчините тревоги, страхове и надежди са в основата на сюжета.

„Под игото“ /Радини вълнения/ - сбит преразказ

От много години Рада живее под един покрив с Хаджи Ровоама, която я е осиновила от дете, затова я наричат Рада Госпожина. Израснала е без бащина любов и без майчина грижа. Изпращат я в метоха за послушница, за да се подготви за монахиня. Обличат я в черни дрехи. Там Рада преподава в девическото училище на децата от първи клас.

„Под игото” - Иван Вазов /„Представлението” - сбит преразказ/

Тази вечер е представлението на „Многострадална Геновева”, което обществото в Бяла черква очаква с нетърпение. Причината за това е, че непознатата драма за повечето млади е възпитавала вкуса на цяло едно поколение преди тридесет години. Всички са отдадени на подготовката за театралното събитие: богатите госпожи редят премените си, а бедните – продават прежда, за да си купят билет.