Христо Ботев - "Хайдути"

Христо Ботев е поет и революционер, който слива в едно живот и творчество, и загива за свободата на родината. Неговият кратък и бурен житейски път е белязан с борбите на българите за национално освобождение от тежкото турско робство. Поемата „Хайдути” е създадена в стила на народната песен - използвано е силабическото стихосложение. Тя е отклик на конкретни събития - преминаването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през Дунава в България. Творбата пресъздава събирателния образ на хайдутина, който вълнува поета от ранно детство.

Песента за народния закрилник - "Хайдути"

Поемата „Хайдути” е отпечатана през 1871 г., но Ботевите съвременници разказват, че тя е създадена пет години по-рано в Одеса. Поетът дълго време не я записва, а предпочита да я пее, защото, както други негови творби, и тази се ражда от зазвучалата музика на песента първо в душата. Като творец Ботев се формира под влияние на народнопесенните традиции на българския фолклор. Възрожденската поезия все още следва чужди образци. В „Хайдути” зазвучава красивата мелодична ритмика на  българската народна песен.

Образът на майката в Ботевата поема „Хайдути”

Образът на майката в Ботевата поема „Хайдути” е разкрит в разговора между нея и сина й. Сблъскват се волнолюбието на Чавдар, жадуващ за хайдушки подвиг, и болката на майката - изправена пред раздяла с едничкото си чедо. Тя страда за страшния и опасен път на сина си, но същевременно се гордее с избора му. Тя се раздира от нежелание и желание. Не иска да го загуби, но не може и да го спре. Нещастна и тъжна е тя, но само пред нея синът може да сподели своите разочарования от настоящето и съкровените си желания за бъдещето.