Конфликтност на женската природа в разказа "Албена"

Нееднороден по жанр, разказът „Албена” на Йордан Йовков преплита любовни чувства и криминални деяния, индивидуални характери и колективни оценки, традиционни представи и неочаквани обрати в развитието на сюжетното действие. Застанали на кръстопътя между свободния избор на път и невъзможността да го извървят, без да наранят най-близките си, Албена и Нягул не просто загърбват чувствата на Куцар и на неназованата поименно Нягулица,

Магията на любовта - надбитов, духовен свят на човешка красота - "Божура"

Човешката природа в своята естествена първичност е първоизвор на красота. От него ближат духовните сили за живот, който е страстен вик за обич и човешко щастие, носен като дълбоко вътрешно неудовлетворение от героите на Йордан Йовков в цикъла„Старопланински легенди”. Те са неспокойни, винаги търсещи, с което загатват за други, непознати духовни светове, достъпни само за тях. Излъчват романтична загадъчност.

Проблемът за греха и възмездието в разказа "Индже"

Много и разнородни послания отправя към читателската аудитория писателят Йордан Йовков чрез драматичния си новелистичен разказ с елементи на повест „Индже". Печатан първоначално в списание „Демократически преглед" през 1926 г., по-късно той е включен в сборника „Старопланински легенди", за да очертае параметрите на героичното. В романтичната атмосфера на разказа, изпълнен с трагични събития, творецът търси причините за повествователния конфликт вътре в личността.

Тайнствената романтика на любовта - "Кошута"

Това е една романтична любовна история, разказ за непредвидимите завои на живота, за необяснимите приливи и отливи на душата, която така често се люшка сред заобикалящото ни пъстроцветие. Ако Индже и Шибил са изключителни личности, останали в народната памет с доброто и злото, то много от героите в „Старопланински легенди” са най-обикновени хора, обикновени и не съвсем. Те носят в себе си нещо по своему отличително или направо изключително

Мечтата, любовта и войната - “Последна радост”

Блуждае из българската литература един странен човек – Люцкан     “кротък и простодушен", „с безгрижна и безобидна душа на птичка божия", с поизвехтяло бомбе и редингот, подарени му от младия градски инженер. „Последна радост” е историята на Люцкан, един от поредицата мечтатели романтици в прозата на Йовков, историята на живот, изпълнен с магията на цветята и любовта, грубо отъпкан, както стъпква всяка война

Нравственият дълг на човека в обществото - "Серафим"

Нравственият дълг на човека в обществото е основен художествен проблем в разказа „Серафим” на Йордан Йовков от сборника „Женско сърце”. Страданието на жената е мотив за действие на главния герой. Серафим уважава чувствата на жената - независимо дали тя успява да го убеди в истинността на страданието си, или подхожда плахо и несигурно към своята изповед.

Любовта - духовната красота на нравственото "престъпление и наказание" на човека - "Шибил"

Цикълът от десет повествователни откъса „Старопланински легенди” въвежда читателя в романтичния свят на Йовковото творчество. Това е художествена вселена, изпълнена с опоетизирана нравственост и високи естетически представи за красота. Битийното присъствие на естетическата категория красота е мяра за доброто и злото в духовната същност на Йовковите герои. Те са нравствено красиви, озарени от вътрешна духовна светлина.

Обаянието на женските образи в "Старопланински легенди"

Много шедьоври в световната литература са сътворени в далечни от родината предели. Носталгично настроени, писателите претворяват и красивото, и вечното, дошло от миналото, съхранено от фолклора. Йордан Йовков, по време на седемгодишния си престой в Румъния, създава сборника „Старопланински легенди". В него си дават среща любовта, възмездието и хайдушката героична романтика. Балканът и очарованието на женската усмивка присъстват в красивата плетеница

Трудът, доброто и любовта - прераждане в красота

В творчеството на Йовков нравствената духовна сила на човека винаги е свързана с човечност и красота в конкретно -историческото и непреходното ,в националното и общочовешкото.Доброто и красивото са основните акценти в творчеството на писателя.Доброто е в хармонизирането на отношението на човека със света.То е естественото, природното и родовото и е в съгласие с "вроденото" в човека.Доброто е в основата на цялостния човешки харакктер.

Йовковите малки наративи в разказа "Серафим"

Станал известен още с първата си книга, Йордан Йовков е един от изявените български творци през двайсетте и трийсетте години на XX век. Йовковите разкази пресъздават войната и мира, легендарното отколешно време, населено с изключителни люде, и вчерашния ден на селото, присъствието на красотата и любовта в човешкия живот, вечното противоборство между доброто и злото в индивида.