Отношението родно/чуждо в пътеписа "До Чикаго и назад"

Според писателя Антон Страшимиров "До Чикаго и назад" с един от "упойно увлекателните. бисери  на Алековото перо" С него авторът утвърждава самобитното си дарование, способността си да открива и красивото, и неприемливото в действителността. Тези "леки  хвъркати бележки", както

Новото разбиране за пътеписа в българската литература

„До Чикаго и назад” е пътепис, който предизвиква сензация в българския литературен живот в края на XIX век. Сладкодумните разкази на автора за впечатленията му от Всемирното изложение в Чикаго през юни 1893 г. до такава степен пленяват приятелите му, че те не спират да го подканят да ги направи достояние и на читателите.

Америка през погледа на Щастливеца - (Алеко Константинов - „До Чикаго и назад”)

В анкетата, която проф. Иван Шишманов провежда с Алеко Константинов през 1895 г., на въпроса: „Кой е най-хубавият момент в живота Ви?", Щастливеца отговаря : „ Пътуването ми в Америка и когато ми хрумна идеята за Бай Ганю", а на въпроса:„Коя е любимата Ви миризма?", отговорът е: „Миризмата на параходите и железниците.

Майсторството на пътеписеца - (Алеко Константинов -„До Чикаго и назад”)

С пътеписа си „До Чикаго и назад" Алеко Константинов дава нова насока в развитието на този жанр в българската литература, представяйки основните ценности на човека и света, в който живее. В пътеписа са съпоставени традиционните ценности с тези на непознатия все още свят, видян по време на пътешествието до Америка.

Светлите и тъмните страни на новия свят през погледа на Алеко Константинов

Алеко Константинов е страстен любител на пътешествията. Силното му желание да обиколи света е израз на жаждата му да опознае други страни, културата и нравите на различни народи, да види новото и непознатото. Видял вече Световните изложения в Париж и Прага, той предприема пътуване през океана, за да посети и откриването на Чикагското изложение.

Тревогата на Алеко за бъдещето на света - (Алеко Константинов - „До Чикаго и назад”)

Алеко Константинов е олицетворение а човека, принадлежащ към малък народ и живеещ в малка страна, който изпитва огромен интерес към света и притежава непреодолимо желание да го опознае. Писателят има щастието да осъществи една своя голяма мечта - да по­сети Америка. Плод на впечатленията от това пътуване е пътеписът му „До Чикаго и назад".

"Ниагара! Дай, Боже, всекиму да изпита такива блажени чувства!" - 1

Алеко Константинов е пътеписец, който тър­си и открива красотата и хармонията в при­родата. С голямо умение и художествено майсторство, с талант на естет, той рисува в пътеписа си „До Чикаго и назад” грандиозността и величието на Ниагарския водопад. Вълнуващи, изпълнени със звукове и багри, са страниците на творбата, в които Алеко описва това чудо на природата.

Ниагара - чудната игра на природата

Любител и ценител на природата, естет с тънък усет за красотата й, Алеко Константинов заминава отвъд океана, за да види Ниагара - чудото на природата, за което толкова е чел. Да види с очите си величието на водопада е негова отдавнашна, съкровена мечта, която винаги е вълнувала въображението му. Изживял щастието да се изправи пред могъществото на природата, авторът със завладяващо вълнение описва впечатленията си от „чудната игра на природата".

Американската действителност през погледа на пътеписеца - (Алеко Константинов - „До Чикаго и назад")

Разочарован от следосвобожденската действителност в България, привлечен от мита за американската демокрация, воден от жаждата да опознае нови светове и да общува с културата на други народи, в навечерието на XX век (1894 г.) Алеко Константинов потегля за Америка.

Новият свят - възхищение и разочарование за Щастливеца

Алеко Константинов—„будната съвест на своето време", сьизмерва родната действителност с чуждите страни, които посещава, със стремежа да разбере движещите сили в обществото и да предусети бъдещите процеси на развитие в родината си. От позицията на демократ, хуманист и идеалист той разкрива