Алеко Константинов - „Бай Ганьо”

„Помогнаха на бай Ганя да смъкне от плещите си агарянския ямурлук, наметна си той една белгийска мантия- и всички рекоха, че бай Ганьо е вече цял европеец." Така започва Алеко Константинов своята книга „Бай Ганьо”. Невероятни приключения за един съвременен българин". Първите разкази се появяват през 1894 г. на страниците на списание „Мисъл", а през 1895 г. „Бай Ганьо" излиза като отделна книга. Тя е разделена на две части.

Бай Ганьо пътува

Човекът Алеко Константинов е деликатна, чувствителна личност с живо чувство за хумор. Писателят Алеко Константинов е талантлив творец, създал популярен, национално известен герой-тип Бай Ганьо. В хумористичната творба „Бай Ганьо” срещата с него е занимателна, интересна, увлекателна и поучителна. Писателят с болка осмива героя си и по този начин учи на поведение и морал в обществото. Главата „Бай Ганьо пътува” започва с жизнерадостната, делнична и шумна картина на пещенската гара. По оригинален начин Алеко Константинов изгражда повествованието.

Бай Ганьо у Иречека

Разказът „Бай Ганьо у Иречека” заема ключово място в първата част на известната творба на Алеко Константинов „Бай Ганьо”. Авторът синтезира всички качества на героя, показани в предходните разкази. Едновременно с това разкрива нови страни от неговия нравствен облик. Бай Ганьо заявява обществено-политическите си възгледи и своята социална принадлежност. В дома на Иречек се срещат два типа личности, две култури, два различни начина на поведение.

Идеалът или келепирът - това е въпросът

Това е въпросът, но не съвсем. Защото за много хора този въпрос е напълно излишен. И не, защото го няма доброто или хуманното у българина. Няма го чувството за национална принадлежност, няма го идеала. А без идеал - за каква нация можем да говорим? И така и до днес - нямаме си ний идеал. Няма го онова, което ни е споявало в продължение на пет века. И не, защото е далече, далече в миналото, а защото е забравено. И това, което ни е останало сега, е да се интересуваме само и единствено от себе си. Човек би си помислил, че някой друг ни е виновен.