Разказът „По жътва” на Елин Пелин

Сладкодумецът в българската литература - Елин Пелин, е роден в софийското село Байлово. В сърцето си писателят съхранява за цял живот красотата на родния край и любовта на българина към труда и земята. В неговите разкази присъства битът на шопите, активно участие вземат природата и животните, но в центъра на разказите му си остава човекът със своята нелека участ. Писателят рисува колоритния свят на селото, без да го идеализира. Мотивът за труда е основен в творчеството му. Неговите герои са работливи селяни, които „къпят" с потта си майката земя.

Нане Стоичковата върба

Умеем ли да ценим красотата в природата? Способни ли сме да я опазим и съхраним? На тези въпроси търси отговор Елин Пелин в своя разказ „Нане Стоичковата върба”. Порасналата на воля върба в „сиромашкия двор" на многолюдното селско семейство на нане Стоичко приютява във високите си тежки клони един невероятно романтичен свят, населен от горди и красиви дългокраки птици. С любов и с вдъхновение Елин Пелин описва изключителното „радостно събитие".

Драматичната картина на селския труд

Трудът на българина е радост и щастие, възторг и надежда, съдба и богатство. Трудолюбието, утвърдено като най-висша ценност на човека още в народните песни, е неотделима частица от светоусещането на Елин-Пелиновите герои. Съдбовният труд носи творческо удовлетворение на българския селянин, превръща се в празничен и неповторим божествен ритуал. Често тежкото трудово ежедневие на българина се помрачава от природно бедствие или нещастен случай, от болест или смърт. Тогава пламъкът на надеждата угасва и немилостивата съдба покосява бедните селски сърца.

„По жътва” - трудът, радостта и мъката

Елин Пелин разказва увлекателно за селския живот, за радостите и скърбите, за делниците и празниците, за труда и веселието. Тежък е животът на българския селянин, изпълнен с непосилен труд и непрекъсната борба с природата. Трудът е радост, когато носи творческа наслада и когато е възнаграден с богата реколта. Но той е и мъка, защото природата често унищожава всичко и отнема радостта и надеждата от човешките сърца. В разказа „По жътва” трудът носи и радост, и огромна болка. Годината е богата и плодородна: „бог обилно наспори тая година и не прати нито град, ни скакалци, ни грозна напаст за греховните селски души, напатени и настрадани."

"Косачи" - Елин Пелин /сбит преразказ/

Лятната нощ в безкрайното тракийско поле е прохладна и изпълнена с приказна тайнственост. Група косачи са дошли от загорските села тук, в Тракийското поле. Един от тях, Лазо разпалва огъня и наблюдава прекрасните му отблясъци. Друг, Благолажа, чиито очи светят хитро, започва да разказва приказка за красива царска дъщеря. Лазо не вярва на приказката, а разказвачът се опитва да обясни, че истините от живота са тягостни и не бива да се натрапват на хората.