Йордан Йовков - „Другоселец"

В своите разкази Йордан Йовков разкрива многоликия живот на българина, неговия трудов делник и светлия празничен миг на отдих. Представил различни човешки съдби, писателят споделя с читателя искреното си желание да открива красотата във взаимоотношенията между хората. Хуманистът Йовков изразява и непоколебимата си вяра в победата на доброто. Чрез разказа си „Другоселец" Йордан Йовков надниква в празничната атмосфера на българския селянин, на човека, свързан със земята.

По-малката сестра

Трудно е да се определи коя от „сестрите” е по-пленителна в поведението си и кое качество прави Айа предпочитан от автора персонаж. Още в началото Йовков подсказва мотива за своя избор. Айа е „по-малката сестра”. И по възраст, и по характер тя е истинско дете на природата. А това означава душевна чистота, която е несъвместима с мисълта за смъртта. Показателно е описанието, когато кобилките са затворени в отделен обор, поради съмнението, че „са болни от сап". Този детайл е особено въздействащ.

"Серафим" - Йордан Йовков /сбит преразказ в 3 варианта/

Лято е. Към Еньовото кафене се приближава непознат човек, облечен в зимно палто, покрито с кръпки. Той е слаб и дребен, а лицето му – сухо и черно, с влажни и недоспали очи. Еньо го гледа с любопитство, а мъжът му се усмихва приветливо... Кафеджията вече е убеден, че човекът пред него е Серафим, когото не е виждал отдавна.

"Серафим" - Йордан Йовков /анализ на разказа/

Ние, хората, сме доста странна порода. Бием се по между си. Егоисти сме. Завиждаме един на друг. Никога не сме доволни от това което имаме, дори когато е даденост. Безкористните постъпки в това време на имуществено забогатяване и душевен упадък вече са мит. В своите разкази Йордан Йовков прониква до сърцевината на човешките вълнения и подбуди. Търси и открива самородното богатство на хората, а такива има само в един идеализиран свят.

,,Серафим“- трансформиращ преразказ от името на Еньо

В един летен ден към моето кафене се приближи един чудноват човек - на главата си носеше смачкано бомбе, а на краката- цървули. Най- голямо впечатление ми направи дългото зимно палто, с което беше облечен.

,,Серафим“- трансформиращ преразказ от името на Еньо - 2

Към мен, Еньо, вървеше чудноват човек. Посред лято мъжът беше навлякъл зимно палто. Приближи се на две-три крачки и спря. Продължавах да го гледам втрещено, а непознатият ми се усмихна.