Емилиян Станев - „Майчини тревоги”

Пленен от тайните и красотата на гората, Емилиян Станев създава вълнуващи разкази за нейните обитатели. Писателят споделя: „ Чел съм много малко литература за животни, но ми се струва, че няма животно, което не мога да разбера—Мисля, че това ми е дарба.” Емилиян Станев дълго наблюдава „птици и зверове", вглежда се в движенията им, изучава индивидуалните им особености. Обичта към дивите животни му помага да опознае техния свят, суровите и справедливи закони на природата.

Валери Петров - биография и творчество

ВАЛЕРИ ПЕТРОВ е роден през 1920 г. в София, където и завършва медицина.  След като през есента на 1944 г. България обявява война на Германия той е военен кореспондент на фронта. После е журналист и редактор в радиото и в популярния сатиричен вестник "Стършел", както и дипломат в Италия. Поет, киносценарист, драматург и преводач, Валери Петров е човек, чийто авторитет далеч надхвърля "рамките" на културния живот. Автор е на прекрасни филмови сценарии, на нежна любовна лирика, елегантни сатирични поеми със силен граждански заряд и стихове за деца.

Слово, мит и фолклор

В началото на човешкото развитие е словото. Чрез него от древни времена хората изразяват мисли, чувства, наблюдения и усещания и общуват помежду си. Словото дава възможност да се съхранява значителна част от миналия опит на човека и общността, познанието за добро и зло, нравствено и безнравствено, натрупаните поуки и посланията към идните поколения. Нещо повече - чрез словото започва да се твори най-значителната част в духовното развитие.

Често чести Момчил добър юнак

В юнашките народни песни е превъплътен и образът на Момчил като „добър юнак" - смел, силен, храбър, честен и благороден. Живял през първата половина на XIV век, Момчил отначало е войвода на недоволни бедняци. Впоследствие той става малък владетел в Беломорска Тракия със седалище Ксанти (днес град в Гърция). В песента „Често чести Момчил добър юнак"народният певец избира за център на своя епически разказ гибелта на юнака. Причина за нея е предателството на недостойната и коварна Момчилова съпруга Елена, която не се поколебава да го издаде на крал Вълкашин.

Юнашките народни песни

Юнашките народни песни са важен дял от българското народно поетично творчество. Възникнали през XIV век, те прославят смелостта на народните закрилници. Героите юнаци в народните песни са като исполини от приказките, невероятни свръхчовеци. Събитията и героите са твърде отдалечени от своите първообрази, на пръв поглед изглеждат нереални. Истинско, реално и непоколебимо е отношението на народа към род, земя и поробители. Страдащият народ се нуждае от смели, благородни и силни защитници. Създава ги легендата. Измъченият ни народ притежава непобедима мощ и неизменно отстоява своята воля за свобода и вяра в по-добро бъдеще.

Митическите народни песни - копнеж за красота и изпълнен дълг

Към едни от най-древните произведения на нашия фолклор се числят интересните и поетични песенни творби, в които се появяват най-различни митични същества - плод на примитивния мироглед и вярвания на българина. Това са митичните песни, повечето от които имат форма на лироепични поеми. В онези далечни времена предците ни са се покланяли на реки, нимфи и други божества. За тоя култ ние съдим по данни от народното творчество, историческите свидетелства и преживяванията, съдържащи се в народните суеверия, предразсъдъци и вярвания.

У Недини слънце грее

В лирическата битова песен „У Недини слънце грее” народният певец изразява възхищението си от физическото обаяние и духовната прелест на българката. В тази календарно-обредна песен, която се изпълнява по време на лазаруването, тържествуват възраждащата се природа през пролетта, непресъхващата любов, красотата и младостта, народната мъдрост. Образът на Неда е представен в развитие - момински безгрижен живот в бащината къща и живот в новото семейство след сватбата й.

"Руслан и Людмила" - А.С.Пушкин /анализ на поемата/

„Руслан и Людмила“ е романтична поема изградена в духа на народната приказка. Великият киевски княз Светозар е устроил пир в чест на своята дъщеря Людмила. Трима кандидати претендират за ръката на красавицата – това са смелите рицари Руслан, Ратмир и Фарлаф, но Людмила избира Руслан. Князът одобрява избора на дъщеря си и тържеството се превръща в сватбено. Сладкогласният Баян обаче запява песен, която предсказва съдбата на двамата влюбени.

Писане на трансформиращ преразказ

1.Трансформиращ преразказ със смяна на гледната точка 2.Особености: а/ преразказва се в 1 л. ед.ч., основно глаголно време - минало св.време -„АЗ РЕШИХ”, спомагателни времена - мин. несв.вр., минало предварително време - за минали действия, бъдеще време в миналото - за бъдещи действия

Трансформиращ преразказ на откъс от приказката „Руслан и Людмила“ на А. С. Пушкин

В търсене на магическия меч, Руслан попада в едно поле, където се сблъсква с огромна омагьосана глава, която му разказва следната история. Някога Главата е била безстрашен юнак като Руслан, но за зла съдба тя е имала по-малък брат, съперник и злодей, наречен Черномор. Бил дребен той, джудже с дълга брада, която го правила силен. Завиждал на брат си за високия му ръст, нищо че бил прост.