АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ – „БАЙ ГАНЬО ПЪТУВА“ 
(Кратък анализ)

 

          ЖАНР И КОМПОЗИЦИЯ

          Историите за Бай Ганьо са публикувани между април 1894 г. и март 1895 г. на страниците на авторитетното сп. „Мисъл“. През 1895 г. са събрани в отделна книга, която е призната за уникално явление в българската литература. Самобитна и жанрово неопределима, тя е изключително постижение на родната белетристика. Състои се от две части - „Бай Ганьо тръгна по Европа“ и „Бай Ганьо се върна от Европа“. Историите във всяка от частите носят белези на разкази, фейлетони или анекдоти. Актуалните за времето теми и хумористично-изобличителният им характер ги поставят на границата на художествената проза и публицистиката. Всяка от историите е представена от различен разказвач, станал свидетел на съответната случка с легендарния Алеков герой. „Бай Ганьо пътува“ е историята, с която започва книгата. Разказана е от Стати, който е пътувал с Бай Ганьо до Виена. Повествованието е хронологично. В него се открояват три основни момента, обусловени от хода на пътуването – на пещенската гара, във влака, във виенския хотел. Те определят и композиционните части на историята.

          ТЕМИ И ПРОБЛЕМИ

          Първата история в Алековата книга „Бай Ганьо“ представя героя по време на неговото пътуване от Будапеща до Виена. В няколко комични ситуации и в диалога между Бай Ганьо и неговия спътник се открояват темите за културните различия между пътуващия българин и Европа; за разликите във възпитанието, образованието, интересите и възгледите на двамата спътници. Проблемът за мястото на българина спрямо европейската културна общност е актуален и в годините след Освобождението. Все повече свободни и позамогнали се българи имат възможност да пътуват и да общуват с европейската култура. По същото време е много болезнено усещането, че след вековното робство България е изостанала спрямо европейското развитие, и често се поставя въпросът за нейното връщане на картата на Европа. Пътуването на Алековия герой е сполучлива метафора за стремежа на следосвобожденския българин да се впише в европейското културно пространство, а множеството комични сюжети разкриват колко сложен е този процес.

          ГЕРОИ И ОБРАЗИ

          Героят на творбата е българин, търговец на розово масло, тръгнал из Европа да предлага стоката си. Предприемчив и решен да развива търговията с ценния български продукт, Бай Ганьо пътува и с всичките проблематични особености на характера и поведението си, култивирани в средата, която ги е създала. В образа на героя са преплетени черти от националния характер с особености на социалната прослойка, която Бай Ганьо представлява, личностни характеристики и недостатъци с по-широкоразпространени балкански нрави. Малокултурен, първичен, необразован, самонадеян, Алековият герой е олицетворение на агресивната простащина, която безпардонно се самозаявява пред света. Характеризиран чрез поведението и речта си, чрез отношението на спътника си и чрез реакциите на европейците, Бай Ганьо е изграден като колоритен, плътен и ярък литературен герой, който впечатлява, разсмива, буди недоумение и неудобство, предизвиква размисъл за възможното и невъзможното общуване между хора и народи с различна култура. Изведен от пределите на България, Алековият герой се разкрива на фона на европейския живот и негативните му черти изпъкват още повече. Сред обществения ред и възпитанието на европейците се откроява смешното, смущаващото, тревожното в Бай-Ганьовото поведение. Видно е, че българинът и местните хора принадлежат към различни светове, говорят на различни езици, изповядват различни ценности. Диалогът е не само труден – той е и невъзможен.
          Заедно с Бай Ганьо обаче из Европа пътува и още един българин – разказвачът, негов антипод. В цялата книга неговият образ има много имена и лица – красноречив знак, че до колоритния и смайващ с поведението си Бай Ганьо винаги има представител на българската интелигенция, който притежава противоположни черти и чрез тях гради пред света коренно различна представа за българина. Разказвачът в „Бай Ганьо пътува“ е типичният български интелектуалец от края на XIX век – образован, видял свят, запознат с европейската култура и сам принадлежащ към нея, възпитан, с чувство за хумор и смелост да види и да назове българските недостатъци. Впечатлен от поведението на спътника си, разказвачът всъщност не е особено изненадан от него, защото много добре познава нашенския манталитет. Сред безспорните признаци на неговата интелигентност е способността му незлобливо, но остро и открито да се надсмива и именно чрез смеха достойно да противостои на онова, което злепоставя българина пред света. Пътувайки редом с Бай Ганьо, разказвачът интелектуалец успя в а да се разграничи от него, да не остане скрит в сянката му, да има самочувствие, мотивирано от собствените му достойнства. Наблюдателен, начетен, добронамерен и благороден, аристократ по дух като самия Алеко Константинов, разказвачът умее да поднася истината с цялата й сложност, да улавя нюанси, да не абсолютизира. Опознал спътника си, той го е приел, без да го одобрява, и е избрал не ожесточението, а хумора за свой щит.

          ИДЕИ И ЦЕННОСТИ

          Историята за Бай-Ганьовото пътуване утвърждава идеята, че културният диалог е важен. Общуването между хората, между различните социални прослойки, между народите е потребно, необходимо, но сложно и нелеко. Културата, образованието и възпитанието са най-надеждните възможности то да бъде осъществено, облекчено и пълноценно. Неподготвен за срещите си с различното, неадекватен на ситуациите, в които попада, пътуващият човек би бил единствено смешен и нелеп, диалогът му със света – неосъществен, а опитът му за реализация – неуспешен. Не нарушаването и заобикалянето на правилата, недоверието и хитруването на дребно, а знанието и вниманието към другия могат да тушират различията, да сближат, да породят общуване.

          ЕЗИК И СТИЛ

          Както по структура и специфика на героя, така и по стиловите и езиковите си особености Алековата творба е забележителна. Повествованието е живо, увлекателно, забавно. То ангажира читателското внимание изцяло и леко, ненатрапчиво, на шега поднася своите изключително сериозни и многоаспектни послания.
          Изборът на смешното като водещ ракурс, през който се пречупва разказът, предопределя подбора на стилистичните похвати. Сред тях се откроява иронията – тънка, обикновено добронамерена, но и категорично изобличителна, безпощадна.
          Свидетелският разказ от първо лице придава достоверност и убедителност на разказаното. Стегнато и точно, повествованието пресъздава случките и акцентира върху факти, разкриващи същността на Бай Ганьо. Вниманието върху поведението му чрез детайли като „приклекна над дисагите си гърбом към мене“, „тъпче мускалите зад пояса си“... Насочва към съществени черти на характера му – недоверчивост, мнителност.
          Ключова в разказа е ролята на диалога. Алеко е майстор на изграждането на жив, правдоподобен, разкриващ изцяло събеседниците диалог. Затова и героите му през по-голямата част от историята говорят. В речта на Бай Ганьо се открояват просторечни изрази, фразеологизми, диалектизми и експресивни думи, междуметия и възклицания, повелителни форми. Езикът, с който си служи героят, е красноречиво свидетелство за неговото културно равнище. Речта на разказвача е различна – той говори по-малко, фразите му са премерени, лексиката му е неутрална, но показателна за образованието и за възпитанието му. Неговият глас звучи не само в диалога, но и в гласа на повествователя. Собствените си думи той перифразира и предава като непряка реч, но Бай-Ганьовите оставя непроменени. Защото речта е отлично средство за саморазкриване.
          Прави впечатление и различният тон в общуването на двамата събеседници – разказвачът говори сдържано, кротко, тихо. Бай Ганьо вика, ръкомаха, често променя регистъра на гласа си, влага в речта си повече емоция – „с голям примес от енергични псувни“, „наставнически“. Представяйки едновременно двамата герои, повествованието използва принципа на контраста. Противопоставени са не само речта, но и поведението и възгледите на спътниците. Докато Бай Ганьо разтревожен гони килимчето си на пещенската гара, спътникът му с наслада пие бира и се радва на гледката; докато търговецът стои в хотела и си пришива джеб на антерията, интелектуалецът се разхожда из красивата Виена.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave