АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ (1863 - 1897)
ЖИВОТ И ТВОРЧЕСТВО


          Алеко Константинов е роден на 1 януари (стар стил) 1863 г. в Свищов. Баща му Иваница Хаджиконстантинов е уважаван и влиятелен търговец, а майка му произлиза от известната видинска фамилия Шишманови. Първоначалното си образование Алеко получава в домашна обстановка от видните възрожденски учители Емануил Васкидович и Янко Мустаков. По-късно учи като редовен ученик в Свищовското училище и в известната Априловска гимназия в Габрово. Обявяването на Руско-турската война прекъсва учението на Алеко и той е назначен като писар в канцеларията на свищовския губернатор. След края на войната завършва гимназия в руския град Николаев, а след това продължава образованието си в Юридическия факултет на Новоросийския университет в Одеса. Дипломира се през 1885 г.
          След завръщането си в България Алеко Константинов работи на различни длъжности в Софийския окръжен съд, в Софийския апелативен съд и в Софийското градско управление. Честен и неподкупен, той не може да участва в сделки с властта и два пъти е уволняван по политически причини. Това е особено тежък период в живота му, защото за няколко години губи цялото си семейство – погребва родителите и трите си сестри. От този период е и изборът му на писателски псевдоним. Като че ли напук на тежката си съдба, той се нарича Щасливеца. До края на живота си е адвокат на свободна практика в София. Често в съда защитава бедни българи, които не могат да му платят хонорарите, и затова безпаричието често го съпътства. Въпреки това никога не приема да е защитник в дела, които не са справедливи. Решава да кандидатства за преподавател по углавно и гражданско право в Юридическия факултет на Софийския университет. За тази цел през 1896 г. защитава научен труд на тема „Правото за помилване по повод на новия наказателен закон".
          Голямата страст на Алеко Константинов са пътешествията. Посещава различни места по света – Всемирното изложение в Париж (1889 г.), Земското индустриално изложение в Прага (1891 г.) и Колумбовото изложение в Чикаго (1893 г.). По време на пътуванията си открива теми и образи, които обезсмъртява по-късно в творбите си, и търси добрите примери от европейската и американската култура, за да ги приложи в България.
          Алеко Константинов е човек с будна гражданска съвест и с активно отношение към политическия живот в България. Развива широка обществена дейност – той е училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет и на редица други организации като настоятелството на дружество „Славянска беседа“, Музикалното общество, Театралния комитет. Основател е на първото туристическо дружество в България, чието начало се поставя с организираното изкачване на Черни връх на 27 август 1894 г. Алеко Константинов симпатизира на опозиционната Демократическа партия, в която членува заради политическите си пристрастия към основателя й Петко Каравелов. Активно участва в изготвянето на програмата на партията и сътрудничи с различни материали в нейния печатен орган в. „Знаме“ от  създаването му през 1894 г.
          Алековото творчество е изключително самобитно и оригинално. В него живо е пресъздадена българската следосвобожденска действителност. Писателската си дейност Алеко Константинов започва с поезия, но творбите, които му отреждат място в българската литературна класика са пътеписите, фейлетоните и книгата „Бай Ганьо".
          Пътеписът „До Чикаго и назад“ пръв донася на автора си литературна известност. Създаден е след пътуването на Алеко до Новия свят и излиза като самостоятелно издание през 1894 г. Творбата се отличава с типичните за автора артистичност, темперамент и чувство за хумор. Това е първото произведение в нашата литература, което пресъздава пътуване извън границите на България. След успеха му авторът продължава да пише пътеписи, в които прославя красотата на българската природа, но и посочва редица социални и обществени проблеми.
          Книгата „Бай Ганьо“ е явление в българската литература, което не е изгубило актуалното си звучене до днес. В поредицата „невероятни разкази“ се повдигат сложните икономически, социални и психологически въпроси на времето. В тях се търси отговор за пътя на България и мястото й сред другите страни, за съдбата на националните идеали, морал, бит и нрави.
          По-малко известна е преводаческата дейност на Алеко Константинов, но българският читател от онова време на него дължи запознанството си с едни от най-големите световни писатели – Пушкин, Лермонтов, Некрасов, Молиер и др.
          Алеко Константинов е убит от наемници на 11 май 1897 г. при неуспешен атентат срещу негов съпартиец на пътя между Пещера и Пазарджик. Така само на 34 години загива един от най-обаятелните писатели, блестящ юрист, запален пътешественик и турист, духовен аристократ, публицист и демократ.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave