АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ И НЕГОВАТА КНИГА „БАЙ ГАНЬО“

 

          Алеко Константинов е интересно явление в българската литература. Невъзможно е да се говори за него, без да се спомене бай Ганьо – защото автор и герой са неделимо свързани в съзнанието на българина. Специфичен е характерът на тази взаимовръзка. Алеко Константинов е всичко, което бай Ганьо не е. Той е духовен и нравствен антипод на героя си. Личността на Алеко се характеризира с честност, почтеност, нравствен максимализъм и идеализъм, висока култура. Създателят на бай Ганьо нарича себе си Щастливеца, което показва черти от неговия духовен портрет – способността му да отстоява достойнството, почтеността и положителната нагласа към света, въпреки житейските трудности.
          По професия Алеко Константинов е юрист, следва право в Одеса, след което става съдия в Софийския окръжен съд, а по-късно е и прокурор. Животът му е изпълнен с изпитания – за няколко години той загубва родителите и трите си сестри, два пъти е уволняван по политически причини. В резултат на това до края на живота си работи като адвокат на свободна практика. Като юрист е чист и неподкупен, не защитава дела, ако не е убеден, че са справедливи.
          Динамична и обществено ангажирана личност, Алеко се занимава с много и разностранни неща. Любопитен и важен момент от биографията му е, че става основоположник на българския туризъм и пръв организира екскурзии из родните планини. Голямата страст на писателя е да пътешества. В анкета, проведена от професор Иван Шишманов, Алеко споделя, че любимият му мирис е този на „параходите и железниците“. След пътуването си в Америка той създава пътеписа „До Чикаго и назад“. В него пътешественикът се разкрива и като въодушевен поклонник на природата.
          Към средата на 90-те години на XIX век Алеко Константинов кандидатства за народен представител в родния си град Свищов, но не е избран. Горд и благороден, Алеко попада в кръговрата на събития и се оказва принуден „сам да дели мегдан с бай Ганя“. Потресен е от безскрупулните репресивни действия, с които властта налага поддръжниците си. Възмущението от политическите борби и от обществените нрави ражда Алековите фейлетони – един жанр с изобличително съдържание и злободневна тематика. „По „изборите“ в Свищов“ е написан по конкретен повод. В „Сеятели на рабски чувства“ сатиричен обект е недостойната българска журналистика след Освобождението, „Разни хора, разни идеали“ е насочен въобще към нравствената деградация на човека и др. Обществено-политическите деформации в България Алеко изобличава и във втората част на  „Бай Ганьо“, и най-вече в показателните глави „Бай Ганьо прави избори“ и „Бай Ганьо журналист“.
          Сред нрави, които писателят накара обществото да нарече байганьовщина, развръзката на един достоен човешки живот е неочаквана и трагична – при едно пътуване с кмета на Пазарджик по тях се стреля из засада и уж погрешно е убит Алеко, който е едва на 34 години. С „донкихотовския подход срещу несправедливостите“, с изключителната си честност и чувствителна съвест Алеко Константинов е образец за духовно и нравствено извисена личност.
          Писателят създава най-популярния български литературен герой – бай Ганьо, безкрайно коментиран и превърнат в мит. Различни са тълкуванията за същността на героя, но най-честото му осмисляне е като носител на национални, определени социални и някои общочовешки характеристики. Обикновено сборникът с „невероятни разкази за един съвременен българин“ не се определя като роман, тъй като е съставен от епизоди, между които няма хронологическа последователност. Отделните разкази са споени в едно цяло от централния персонаж – бай Ганьо. Книгата е интересна и по отношение на композицията – състои се от две части, всяка от които има различен модел на разказване. Първата част представя пътуването на героя из Европа. Историите звучат в приятна и весела компания от разказвачи – спътници на бай Ганьо и очевидци на неговите приключения. Наличието на такива разказвачи „рамкира“ историите. Този похват, известен като „разказ в разказа“, наподобява например повествованието в арабските приказки от „Хиляда и една нощ“. Разказващите за бай Ганьо лица не са описани, но си приличат по своята образованост, интелигентност, чувство за хумор. Всички те са се опитвали да помогнат на своя сънародник да се впише в европейската среда, тъй като познават културата, моралните норми и етикетите на общуване в цивилизования свят. Деликатно напътстван, бай Ганьо се оказва своенравен и упорит в нежеланието си да възприеме културни навици, впечатления и да смекчи различието си спрямо чуждата среда: „Аз предложих на бай Ганя една от книжките си, за да си съкрати времето с четене, но той любезно отклони предложението ми, защото бил чел доста навремето...“ или „Какво ще й гледам на Вената, град като град: хора, къщи, салтанати.“ В отделни моменти той само подражава и имитира „изисканост“ и „учтивост“, което личи в елементи от облеклото и езика му, за да „се препоръча за цивилизован човек“. Във втората част на книгата бай Ганьо пристига в България и застава в центъра на политическите борби. Тук героят вече добива грозни превъплъщения и става все по-отблъскващ. Развлекателното начало в книгата намалява, засилват се моралните внушения. Израз на промененото отношение на автора към бай Ганьо в родна среда е стеснената роля на разказвачите, представени вече не с лични български имена, а с псевдоними. Смехът и иронията отстъпват пред острото сатирично изобличение.
          Първата част на Алековата книга започва с „маскирането“ на героя като европеец и завършва с разсъждения за неосъществения диалог с чуждото. По време на своето пътуване бай Ганьо привнася своите нрави, навици и убеждения, олицетворени от дисагите с мускалите. Самодоволен и „самодостатъчен“, той не се променя, не успява да се докосне до европейската цивилизация и култура. Мотивите му да пътува са грубо практични, продиктувани от материалния интерес. Във втората част на книгата той има отчетливо откроени нравствени двойници, които, дублирайки неговия характер, засилват представата за страшните измерения на злото. И в двете части героят обаче има и своите антиподи, двойници на автора, носители на висока нравственост, обществени убеждения и идеали.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave