БАСНИТЕ НА ЛАФОНТЕН

(1621-1695 г.)

 “КОКОШКАТА СЪС ЗЛАТНИТЕ ЯЙЦА”

 

    Написани на блестящ, брилянтен език, басните на Лафонтен забавляват и поучават повече от четири века своите малки и големи читатели. Негов учител е великият Езоп. Лафонтен използва античните образци, но героите на неговите басни се отличават с богати и разнообразни преживявания, образите им носят дълбока мъдрост. Нравствените поуки при френския баснописец са обагрени от всички тоналности на приятелската беседа. Често авторът говори от свое име, обръща се към читателя, предупреждава и напътства. Ето защо неговата книга „Басни" му донася световна слава.      

Много често обаче герои на неговите басни са и хората. В баснята „Кокошката със златните яйца” това е скъперникът. Той е стопанин на необикновена кокошка, която всеки ден му снася по едно златно яйце. Този неочакван подарък на съдбата обаче не го радва и той е все недоволен. Проверява всеки ден теглото на яйцата. Разочарован е от тяхната големина. Намира, че размерът им сякаш намалява. Скъперникът ламти за огромно богатство, без да си дава сметка, че получава наготово с нищо незаслужени дарове. Мисълта за безценно съкровище, което ще го направи най-богат между хората, дълго не му дава мира. И един ден решава да заколи кокошката. Разочарованието на скъперника е огромно. То е напълно заслужено: „Вътрешността на кокошката със златните яйца по нищо не се различавало от тая на обикновените кокошки!"

Скъперникът е наказан заради своята лакомия и безгранична алчност. Безпомощен и жалък, потънал в сълзи, той не успява да си върне златната кокошка. Разделя се с мечтата си за огромно богатство. Загубва всичко заради глупавото си желание да стане най-богат между хората! Неговата ненаситност е справедливо наказана. „Който много иска, остава с празни ръце", мъдро обобщава поуката на баснята Лафонтен.

Басните на френския творец впечатляват не само с поуките си. Написани образно и стегнато, те притежават ясна композиция - представят героите, разкриват конфликта чрез основното събитие, което води към бързото му разрешаване. Басните на Лафонтен се отличават с остроумния си диалог. Така те не затрудня ват читателя, а го водят умело да стигне сам до синтезираната мъдрост в края.

Най-точната оценка за творчеството на Лафонтен дават неговите съвременници. Един от тях споделя: „ Той ни напътства закачливо, внушава на хората добродетел..., издига малките случки, и като твори, и като претворява, той задмина своите модели, стана модел, труден за подражание."

 

 

 

БАСНИТЕ НА ЕЗОП

 

Древният елински творец Езоп е легендарна личност. Живее през   VI - V век преди новата ера - Архаичен период от културното развитие на Елада. Той поставя началото на литературата за деца и на литературата, която не е писана в стихове - проза. В неговите кратки, поучителни истории често главните герои са животни. С тях стават различни случки, които внушават мъдрост, подсказват какво не трябва да се прави от човека, за да не изглежда глупав в очите на хората. Тези кратки и мъдри истории - басните - са много близки до народните приказки за животни. Езоп и народният творец използват олицетворението, за да разкажат за човешките пороци. По този начин те характеризират определена група хора, която проявява морални слабости: егоизъм, жестокост, алчност, недалновидност и т. н. В поучителните разказчета на Езоп може да се огледа всеки, изпаднал в глупава ситуация или сам носещ ограничен морал, довел го до страдание, безсилие, зло.

Баснята „Гарван и лисица” е с познат сюжет от народните приказки. Хитрата лисица успява да измъкне парчето сирене от глупавата гарга. Но Езоп насочва вниманието не толкова към глупостта и
лукавството, колкото към влюбения в себе си и невиждащ истината човек. Така той става неразумен. Тези хора обичат да бъдат възхвалявани, а
хитрата лисица е изкусна ласкателка. Тя ловко и много последователно се „възхищава „ от качествата на гарвана, защото той е грабнал в човката
си парче сирене, което хитрушата силно желае. Птицата е на дървото, а лисицата е на земята. За да получи исканото парче, тя трябва да накара съперника си да разтвори своята човка и започва да хвали неговото себелюбие. Гарванът няма вярна представа за себе си. Приема думите на ласкателката за истина. Толкова много е заслепен, че забравя за сиренето в човката си и започва да пее (грачи). Хитрата лисица постига своето. Глупаво напереният, неразумен гарван е наказан - ласкателката му се присмива: „- Гарване, ако имаше и разум, нямаше да ти липсва нищо, за да станеш цар на всички птици."

Езоп директно изразява поуката. Такава е съдбата на неразумния човек, сляпо повярвал в чужди ласкави слова, които могат само да го унизят и оскърбят.

Мъдростта на Езоповите басни е много поучителна. Младите хора трябва да знаят простите житейски истини, които научават чрез опита на героите, разказан от баснописеца. По този начин за тях е по-леко преодоляването на житейските изкушения.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave