БАСНИТЕ НА ЛАФОНТЕН

 

Жан дьо Лафонтен е френски писател, който живее и твори през XVII век (1621- 1695 г.). По това време, когато Франция се управлява от Луи XIV, наречен Кралят - Слънце, нараства народното недоволство. Лафонтен открито се противопоставя на абсолютната власт на краля и на произволите на неговите приближени, поради което си спечелва известност като сатирик и свободомислещ творец. Автор е на разкази, поеми, комедии, роман и на 12 тома басни. Негови са „Приказки и разкази в стихове" (1665-1685), както и книгите „Басни" (1668- 1694). Лафонтен взаимства от античните образци - басните на Езоп, от произведения на индийски баснописци, както и от народни приказки за животни. Той успява да създаде запомняш, се стил и да промени жанра на баснята, използвайки елементи от приказното народно творчество. Въпреки че в епохата, в която живее, басните са смятани за нисш жанр, именно те му носят слава и признание дори и след толкова векове. Това са творби, в които Лафонтен умело разкрива и изобличава порочните нрави на своето съвремие: лицемерие и двуличие, раболепие, ласкателство, егоизъм, паразитизъм, тъпота, разврат, подлост, страхливост, горделивост. Басните му са блестяща художествена илюстрация на френския обществен и политически живот през XVII век, когато външната пищност и блясък не могат да скрият пороците на обществото.

Лафонтен има смелостта чрез алегоричната форма на баснята да напада дори тази институция, която във Франция се е смятала за божествена и неприкосновена - кралския престол и цялото негово обкръжение. Неслучайно в неговите басни се срещат образи на животни, които са познати като царе в животинския свят, могъщи и силни - вълка, лъва. Например, в баснята „Кокошката със златните яйца" Лафонтен не се страхува да използва алегория със слънцето, със златото и блясъка, които са отличителни белези на властта и величието на Луи XIV. В тази басня френският баснописец изобличава човешкото недоволство, алчност и ненаситност чрез героя - стопанина-скъперник, притежател на една „необикновена кокошка, която всеки ден снасяше в един ъгъл на кокошарника по едно златно яйце". Недоволният и алчен човек, който всеки ден получава наготово и без труд златно яйце, е изкушен от любопитството и желанието да има повече, затова заколва красивата птица, даряваща го с необикновени и ценни яйца. Огромно е обаче разочарованието му, когато не открива нищо по-особено във вътрешностите й, напротив лишава се и от това, което е имал: „Скъперникът загуби изведнъж и яйцата, и кокошката.“ Подобно на Езоп, Лафонтен обобщава поука в края на басните. В тази басня тя гласи: „Който много иска, остава с празни ръце." Човешката ненаситност и лакомия са безгранични, но те причиняват само разочарование и страдание на човека. Богатството всъщност не е гаранция за щастие. Напротив, то изкушава хората, прави ги безсърдечни и безразсъдни. Затова неблагодарните и алчните са наказани.

За разлика от древногръцкия разказвач на басни, френският баснописец въвежда приказен елемент, например в началото на баснята: „Имаше едно време една необикновена кокошка..." Случката до известна степен напомня вълшебна приказка, има и фантастичен елемент (златни яйца, снесени от кокошка). Лафонтен изказва и своето отношение, давайки пряка характеристика на героите си - „стопанинът на кокошката, един стар скъперник", проследява преживяванията им и прави своите изводи, сякаш е пряк наблюдател на случката. Баснята не е така кратка и лаконична както творбите на Езоп, но Лафонтен взаимства сюжети не само от него, но и от Федър.

По сюжет на Езопова басня Лафонтен пише „Лисицата и гроздето". Но докато Езоп отбелязва само най-важните моменти от случката и завършва с поука, то Лафонтен поставя проблема: „Харесва ми цвета на това грозде…. ще се опитам да го стигна с един скок." Търси неговото разрешение и проследява душевните преживявания на героите си: „Тогава, за да се утеши, гдето не е могла да го стигне, каза ядосана..." Този скок, който прави лисицата в желанието си да достигне и хапне от вкусните „червени гроздове“, всъщност е алегория на високото самочувствие на някои хора, които искат да притежават и невъзможното или които имат много високо мнение за собствените си възможности и дори опитват да надскочат себе си. Те обаче не признават своята слабост или недостатъци, затова се оправдават, казвайки, че това, което са искали, не заслужава вниманието им: „Гроздето е много кисело... Не заслужава вниманието ми. “

Лафонтен посвещава много свои басни и на друг особено разпространен порок на своето съвремие - ласкателството. В баснята „Гарванът и лисицата", отново по известната Езопова басня със същото име, Лафонтен изобличава и критикува изкушените от ласкателствата, които не могат да преценят собствените си качества и бързо се възгордяват. От това обаче те само губят или сами си вредят. Така и гарванът, повярвал на суперлативите на лисицата, че заслужава да стане цар на животните, стига да може да пее, отваря човката си, за да запее и да докаже своя талант, и така изпуска парчето сирене (при Езоп - парче месо). За съжаление, гарванът разбира твърде късно, че „ласкателят дрънка хубави приказки и сипе похвали само за своя полза".

Срещу ласкателството и раболепието, обкръжаващи двореца, е отправен хуморът и в баснята „Погребението на лъвицата". Основната поучителна мисъл в нея, изказана с пределна яснота и смелост, е: „Безсрамно разточителствайте ласкателство, ако искате от господарите да получите благоволение. Макар тяхното сърце да гори от гневна ярост, те всичко ще ви простят - така всесилен е чарът на ласкателя.“

Повече от три века баснята „Вълк и агне" остава образец за поетично-живописна и ярко целенасочена сатира срещу принципа, че правото е на страната на по-силния. Лафонтен влага и конкретно историческо съдържание, като насочва острието на своята мисъл и на сатиричното си изобличително слово срещу господарския морал, по силата на който народът в държавата на Краля-Слънце трябва само да се подчинява.

Със своите басни Лафонтен остава безсмъртен за поколения наред читатели. Загатвайки събития от своята действителност, френският баснописец всъщност изобличава със силата на хумора човешки пороци, които за съжаление са живи и в съвременното ни общество. Той ни завещава своите мъдри поуки, в които се опитва да противопостави на пороците и злото добродетелите и вярата в тържеството на разума.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave