В спомените на своите съвременници Стоян Михайловски остава гордо усамотеният творец, разкрил мъдростта на своя художествен свят с богатия, образен и остроумен език на кратките послания в баснята. Не случайно авторът на стихотворението „Химн на Кирил и Методий" -  прослава на солунските двама братя и на славянската писменост, има славата на първомайстор-баснописец в българската литература.

Басните на Михайловски, създадени преди повече от сто години, и днес са актуални с идеите, които внушават. Те отричат мързела и високомерието, подлостта и егоизма, подлизурството и лицемерието. Техни герои са птици, животни, предмети, които в алегорична форма изразяват човешки пороци или добродетели. За писателя е важно да насочи вниманието към разногласията между героите, да очертае конфликта между тях, където те ще изявят своите положителни или отрицателни качества.

Баснята „Секира и търнокоп” насочва вниманието на читателя към доброто и злото у човека. Героите - секирата и търнокопът, са одухотворени. Те разговарят помежду си, мислят и преживяват като истински хора. Тяхното изображение е алегорично - говори се за предмети, а се подразбират човешки взаимоотношения. Изборът на герои, които са предмети - оръдия на труда, насочва към трудовото всекидневие в живота на хората. Секирата и търнокопът изразяват с образния език на баснята влиянието на труда върху човека. Търнокопът е ръждясал, забравен, защото не се труди. Показан е отрицателният резултат от безделието и мързела. Секирата е лъскава, тя блести с красотата си. И търнокопът, и секирата са направени от един и същ метал, но разликата между тях е огромна. Нима подобни неща не се забелязват и при хората? Нима и те не са направени от един и същ материал, но колко са различни един от друг! При героите на баснята са противопоставени външни белези: блясък - ръжда, чистота - занемареност. Те отвеждат алегорично към вътрешните качества на човека - трудолюбие и мързел, стремеж към реализация и бездуховно съществуване. Търнокопът иска да разбере в какво се крие разликата между него и секирата и пита, защото сам не може да прозре истината.. А тя е толкова ясна: „в труда стои, другарю мой, хубавината". Секирата е направила правилния избор. Трудът е този, който облагородява, разкрасява и създава самочувствие на личността. Само творецът на блага може да постигне вътрешна хармония, красота и да се радва на живота.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave