БИТОВИ НАРОДНИ ПРИКАЗКИ

 

          С Битовите приказки разкриват човешките добродетели и слабости на фона на реалната действителност и всекидневните взаимоотношения между хората. Неслучайно названието им идва от думата „бит“ – начин и условия на живот. За разлика от вълшебните приказки, в които има невероятни приключения, фантастични герои и ситуации, в битовите приказки светът е реален и земен. Действащите лица са обикновени хора, които живеят в ежедневно заобикалящата ги обстановка. Техните достойнства се свързват не с някакви свръхестествени сили и способности, а с ценени от народа качества като буден ум, мъдрост, съобразителност, сръчност... В образите на обикновените хора намират ярко въплъщение характерни човешки добродетели или пороци. Тук се срещат и противопоставят трудолюбие и леност, сръчност и непохватност, мъдрост и глупост. Сблъскват се благородството и непочтеността, истината и лъжата. Битовите приказки имат силна изобличителна насоченост срещу негативните явления във всекидневния живот на хората. Те са израз на вечния стремеж на човека да утвърждава доброто и да отрича недостатъците, като ги осмива.
          В света на битовите народни приказки, чийто извор са най-често срещани житейски ситуации, се открива изключително разнообразие от сюжети и мотиви. Повечето от тях обаче са съсредоточени около темата за семейството и дома – основни ценности в живота на българина. Част от тази тема са отношенията между децата и техните родители, между мъжа и жената, снахата и свекървата. В основата на техните взаимоотношения народът винаги е поставял уважението, разбирателството и почтеността. Възрастните хора трябва да се почитат заради техния житейски опит и заради грижите, които са положили за децата си. В приказката „Ученият син и неученият татко“ момчето проявява неуважение към родителите си, отчуждава се от тях. Като всеки добър родител бащата възлага надежди на сина си, подтиква го да постигне това, което самият той не е успял – да стане грамотен и да получи знание. Когато се завръща у дома си обаче, вместо да е благодарен, синът започва да се присмива на родителите си, че са неуки и прости. Бащата решава да даде урок на самозабравилото се чедо. Той го пита откъде и докъде е завита баницата, от което синът си няма и бегла представа. Оказва се, че от учението не е имало никаква полза, щом синът е останал без елементарни познания за живота. В приказката е засегната една важна истина – че знанието само по себе си не означава нищо, ако не е свързано с опита, с практическия живот и с човещината. Може би най-важното, което момчето не е научило, е основното правило в живота – че трябва да уважава родителите си!
          Към темата за семейството се отнасят и въпросите за женитбата и за качествата, които трябва да притежава съпругата. Най-ценните нейни добродетели, които народът утвърждава, са работливост и ум. Еднакво голяма „напаст“ за женения мъж и за неговите родители е както ленивата невеста, която не похваща никаква работа, така и глупавата, в чиито думи и действия няма капка здрав смисъл. Умната мома говори на дошлите за нея сватовници не с плитки думи, а с изрази с преносно значение, в които е скрит дълбок смисъл. Такава жена дори и царят иска за снаха. В противовес на работливата дъщеря е разглезената щерка, която не е научена на труд от родителите си. В чуждия дом тя пренася своите стари навици и продължава да лентяйства. Подобна ситуация народът най-често свързва с идеята за превъзпитаването, което има за цел да превърне снахата в работна жена. Трудолюбието е една от основните добродетели, които утвърждава народът в битовите приказки. От способността и от желанието да работиш, зависят прехраната и благоденствието на семейството. Затова мързелът е жестоко осмян, независимо при кого от членовете на семейството се проявява. Много често се среща именно мотивът за мързела на жената, защото от нея зависят чистотата, редът и уютът в дома.
          Друг характерен за битовите приказки сюжет е този за предопределения от съдбата дял на хората. Наистина понякога на орисания човек изобщо не му върви, затова той непрекъснато се натъква на трудности, които му почернят живота. В повечето случаи обаче късметът е резултат от неговите нравствени качества и способности. Той зависи най-вече от трудолюбието на човека, от умението му да се справя сам с трудностите. Тази идея е заложена в приказката за „неволята“, олицетворяваща препятствията към желаната цел. Те подтикват към упорство и труд, към инициативност и самостоятелност.
          С почитта и уважението на българина към знанието, остроумието и находчивостта е свързана темата за сблъсъка между глупостта и ума. Тук ярко се разграничават двата типа герои – положителни и отрицателни. Първите са умните, мъдрите и с известна уговорка – и находчивите хитреци, а вторите – глупавите, невежите и наивните. Приказките за хитреци и за глупаци са изградени върху забавни приключения, които се редуват едно след друго. Свързваща нишка между отделните епизоди е личността на главното действащо лице. В тези битови приказки двата типа герои се срещат и неизбежно се противопоставят един на друг, в резултат на което качествата им се открояват още по-ярко. Основна роля в изграждането на подобни образи играе контрастът. Особено интригуващи и будещи смях са сюжетите за почти постоянната група глупаци (чорбаджията, попа, Настрадин Ходжа и др.) и хитреца (Хитър Петър), който успешно се надлъгва с тези далеч по-малко умни и по-малко почтени от него люде.
          В битовите приказки особено е разпространен мотивът за глупавата жена. Много остроумно той е разгърнат в приказката „Нероден Петко“, където двете „умници“ – свекървата и бременната снаха, оплакват все още нероденото чедо, което щяло да умре от теслата на полицата. Удивен от глупостта на жените вкъщи, свекърът решава да излезе и да провери дали някъде има по-глупави хора от тях. Така той се натъква на цели групи глупци, чиито нелогични и безумно смешни действия са пресъздадени в карикатурен план.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave