Този период също се дели на три периода:
1. От 1879 до 1912 година – ускорено развити във всички сфери на обществения живот. Увеличаване ръста на грамотността. Развитие на градската култура. Например през 1880 година грамотното население в страната е било 3,3%, а в 1910 година тази цифра е вече 33,4%. През 1880 година София е 2000 души и през следващите десетилетия се умножава по пет. Развитието на градската култура и държавните институции е свързано с появата на нови общности – лекари, адвокати, учители и т.н., което разширява тематиката на периодичния печат. Постепенно в този период се изгражда модерната структура на журналистиката. Наред с политическите вестници се появяват и информационни, както и десетки специализирани издания.

2. От 1912 до 1918 година – екстремното време налага и промени в журналистиката. Появява се цензурат. Водеща тема в този период е политическата тема.

3. От 1919 до 1944 година – неговото обособяване се налага от факта, че в резултат на катастрофалния завършек на войните за национално обединяване рязко се променя политическия, социалния и културния контекст на българското общество. Политическият живот е доминиран от рязкото противопоставяне на крайно леви и десни тоталитарни идеологии. В журналистиката този процес е отразен в потока на легални и нелегални леви издания, както и на профашистки, на авторитарни съждения на страницата на официалната преса. В този период модернизационните процеси в българската журналистика се ускоряват в насоките – продължават да се издават специализираните издания и да се увеличават; разраства се провинциалният печат; започва така нареченото американизиране на пресата;
През 30-те години се появява радиото, което през 1935година официално става държавна медия.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave