БЪЛГАРСКИ НАРОДНИ ПОСЛОВИЦИ И ПОГОВОРКИ

Термините пословица и поговорка са въведени от бележития възрожденски книжовник Иван Богоров. Сред най-известните съставители на сборници с пословици и поговорки са Петко Славейков, Ст. А. Костов, Александър Балан, Михаил Арнаудов и други.

Пословиците възникват в далечното минало и отразяват стремежа на хората кратко и въздействащо да предадат натрупания опит от поколение на поколение. Пословиците придават изразителност и убедителност на речта. Те представляват кратки народни умотворения, състоящи се обикновено от едно изречение, в което е изказана обобщена мъдрост. В тях се разкриват както взаимоотношенията в семейството („Бащина поука- синова сполука.“), така и битът или дейността на различни прослойки хора: чорбаджии, сиромаси, лихвари, орачи, млади и стари, жени и мъже. Не малко място в тях е отделено и на природните явления и стихии. Пословиците изразяват представата за нравствените ценности и неписаните закони на нашите предци и се отличават с изключително тематично разнообразие.

Някои от тях увековечават стремежа към знание и наука: „Който се учи, той ще сполучи.“, „Книгата на зло не учи.“, или утвърждават трудолюбието: „Бързата работа - срам за майстора.“; „Всяка работа плаче за майстора.“; „Не сели помъчиш, няма да сполучиш.“ В пословиците винаги се подчертава значението на правдата, обичта, уважението. Учението, постоянството и трудът са гаранция за успех и уважение в живота. Приятелството също е много ценена добродетел. Достатъчно е да си припомним: „Приятел в нужда се познава". Лесно е, когато се веселите с приятелите, но важно е да се отзовете, когато те са изпаднали в трудност, когато молят за съвет или имат нужда от помощ. Тогава проличават загрижеността, добрите чувства на милосърдие и споделяне на скръбта или проблемите въобще. В пословиците често се заклеймяват пороците, сред които на първо място са мързелът, ленността, грубостта, глупостта: „Който на младини пирува, на старини робува.“; „Ако не знаеш, няма да можеш.“; „Дървото се превива, докато е младо.“; „Дълбока рана заздравява, но лоша дума не се забравя.“

Много пословици са възникнали като назидателни изводи и заключения от приказки и анекдоти. Например, поуката от приказката „Вълкът и овчарят“ прераства в самостоятелна мъдрост: „Вълкът козината си мени, но нрава си - не." И действително, когато един човек е лош, завистлив или алчен, той трудно променя характера си. Поуката пък от приказката „Отплатата на Хитър Петър“ може да се изкаже с пословицата „Който зло търси, зло намира“ или с „Дразниш ли пчелата, ще те ужили.“ Подобни са и приказките „Добър урок“, „Стари сметки“, както и много други. В приказката „Добър урок“ се разказва как при Хитър Петър и жена му пристига на гости техният разглезен племенник. Той е син на брата на Хитър Петър, който много му се радва и всякак се мъчи да му угоди. Веднъж момчето се връща от игра и Хитър Петър го съветва да си измие ръцете, краката и да си почисти изцапаните с кал дрехи. Малкият обаче му отговаря, че няма смисъл да се чисти, защото на другия ден пак ще се изцапа. Разговорът между чичо и племенник се повтаря още няколко пъти и разглезеният мързеланчо винаги отговаря едно и също. Хитър Петър решава да му даде добър урок и се уговаря с жена си в един от следващите дни да се хранят тайно и да не викат гостенчето нито за закуска, нито за обяд. Малко преди вечеря момчето настойчиво започва да иска храна. И тогава Хитър Петър му отвръща с неговите думи: защо трябва да яде, като на другия ден пак ще огладнее. Момчето се засрамва, хуква да се мие и да чисти дрехите си, а Хитър Петър доволно отбелязва: „Работният човек чисто носи и сладко яде.“

Поговорките са кратки народни умотворения, обикновено във формата на изречения или словосъчетания, които имат преносно значение. Една от думите в тях или всички са загубили своя пряк смисъл и са значещи само в това съчетание от думи. Ако някоя от тях се замени, се губи поуката. Поговорките се използват най-вече в разговорната реч, те са част от ежедневието. Когато човек иска да каже, че върши нещо много рядко или че ходи някъде от време на време, той често използва поговорката: „От дъжд на вятър“. Ако искаме да кажем, че сме закъснели да направим нещо, че сме изпуснали някаква възможност или определен срок, казваме: „След дъжд качулка.“ А когато трябва да определим някого като непоследователен, незаинтересован или повърхностен, казваме: „Вятър го вее.“ В случай че някой е много голям инат или пък е непослушен и не приема съвети, казваме: „От дума не разбира." Обикновено, ако искаме да обясним или да оправдаем някоя необмислена постъпка, някоя грешка или злополука, казваме: „Имала глава да пати.“ 

В пословиците и поговорките всяка дума е значеща и тя не може с лекота да се замени, защото се променя или се губи смисълът на внушаваната мъдрост. Те са родени от дългогодишния опит на всеки народ и много от тях са общи за няколко, най-често съседни народи. Народните умотворения увековечават мъдри истини и успешно играят ролята на пътеводител за младото поколение.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave