ВЪЗНИКВАНЕ НА БАСНЯТА. ЕЗОП

 

Баснята може да бъде причислена към най-древните произведения на устното народно творчество. Това е кратка творба в прозаична или стихотворна форма с изобличително-поучително съдържание. Баснята води началото си от приказките за животни. Връзката с животинския свят говори, че тя вероятно е възникнала по времето на древните ловци и скотовъдци. Едва когато към нея е прибавен поучителният елемент, тя се отделя като самостоятелен литературен жанр. Основна задача на баснописците е да осмеят и да изобличат пороците на хората, лошото, нередното в човешките взаимоотношения и да ги отрекат, противопоставяйки им положителен пример. В баснята, често пъти изградена като диалог между двама герои, се говори за едно, а се подразбира друго, т.е. баснята има алегоричен смисъл. Други характерни белези на баснята са олицетворението и афористично изказаният извод (поуката). Ето защо и до днес баснята служи на хората при оформянето на техните етични и естетически възгледи за живота. Обикновено герои на баснята са животни, растения, предмети, които са одухотворени и се проявяват като хора - с човешки черти и нрави. Героите се отличават със свои присъщи качества, които стават иносказателен израз на човешките нрави, характери и поведение. Страхливите хора често са сравнявани със заека, коварните - със змията, лукавите - с лисицата, кротките и глуповатите - с овцата, упоритият и инат човек - с магарето и т.н.

Първата известна басня в писмена форма се свързва с поета Хезиод от VIII в. пр. н. е. Тя показва безсилието на обикновения човек пред знатния и властен господар. Баснята в древногръцката литература обаче се свързва най-често с името на Езоп - писател, роден през VI в. пр. н. е. във Фригия, Мала Азия. Според една легенда, този гърбав фригийски роб е бил изключително умен и съобразителен, прозорлив и находчив. Езоп притежавал дарбата да разказва увлекателно сътворените от народа приказки, да ги обогатява и променя така, че да се открои поуката. Сам измислял нови басни и ги вплитал умело в разговори и спорове. Благодарение на своята мъдрост и талант, той неведнъж спасявал честта и достойнството на господаря си - изтъкнат философ. За награда той му връща свободата, а цар Крез взема Езоп за свой съветник. Веднъж той го изпраща в Делфи да направи жертвоприношение на бог Аполон, но делфийските жреци от храма завиждат на неговата мъдрост и решават да му навредят с измамничество. Те скриват една златна чаша в дисагите на Езоп, а след това го обвиняват, че я е откраднал. Езоп е осъден на смърт и хвърлен от една скала в дълбока пропаст. Така загива прочутият мъдрец и разказвач на басни. Те са събрани и издадени през IV в. пр. н. е. в сборник, съдържащ 462 басни в проза. Чрез алегоричните образи в тях Езоп обобщава нравите на своето време и им дава сатирична оценка. От майсторството на Езоп се учат по-късно Лафонтен във Франция, Крилов в Русия, Стоян Михайловски в България.

В басните си Езоп не описва конкретна историческа действителност, нито пък отнася действието в определено време. Разказът в баснята носи мъдрост и поука за хората, независимо че героите са животни. Тя е внушена както чрез диалога между героите, така и чрез случката, която обикновено е кратка. Сред известните негови басни са „Кон и магаре", „Гарван и лисица", „Лисица и козел". В баснята „Кон и магаре" конят отказва да помогне на магарето и да поеме част от товара му. Затова получава заслужено наказание след смъртта на умореното магаре. Конят нарамва не само багажа на магарето, но и самото него. Осъзнал своята грешка, конят възкликва: „ - Тежко ми на мен, нещастника! Какво ми дойде до окаяната глава ? Не пожелах да взема малко от товара и ето сега нося всичко, дори и кожата!" Горделив и високомерен, конят мисли магарето за по-нисше същество и му отказва приятелството си. Магарето всъщност не е глупаво и упорито, а зад неговия образ прозира работливият и всеотдаен човек. Конят в случая представя горделивия и зъл човек, лишен от чувство за състрадание. Затова остава самотен, след като загубва другаря си. Поуката от баснята е, че човек трябва да се отнася с разбиране към приятелите си, да бъде добър и готов на саможертва за тях: „Баснята разкрива, че когато големите и малките живеят другарски, те един на друг си спасяват живота."

Често срещан персонаж както в приказките за животни, така и в басните, е лисицата, а една от най-често срещаните басни за нея е „Гарван и лисица". Тя е лукава и хитра, лицемерна и пресметлива. Със своите ласкателства успява да подведе гарвана, да го накара да се възгордее. Хитраната му прави комплимент, че той е най-хубавата птица и че „на него най-приляга да бъде цар, че това щяло да е напълно възможно, стига да има глас". Глупав и доверчив, гарванът изпуска парченцето месо, което носи в устата си, за да заграчи и да докаже, че има глас и е певец над певците. Самочувствието и жаждата му за слава стават причина да загуби плячката си. Освен хитра и подла, лисицата в случая е и съобразителна, и сладкодумна: „ - Гарване, ако имаше и разум, нямаше да ти липсва нищо, за да станеш цар на всички птици.“ С тази басня Езоп изобличава доверчивите и неразумни хора, които лесно се ласкаят и имат прекалено високо самочувствие за себе си.

Лисицата е героиня и в баснята „Лисица и козел". Тя олицетворява онези хора, които със своята съобразителност и находчивост успяват да постигнат целите си. Лисицата подмамва доверчивия и глупав козел да слезе в кладенеца и да утоли жаждата си, като за целта хвали качествата на водата. И козелът слиза - не само защото е жаден, а защото е и любопитен и иска да се убеди в думите й. Дори за миг не се замисля за най-важното - как ще излезе оттам. Чрез неговия образ се осмиват глупавите и прекалено доверчивите хора, които страдат от своето лекомислие. Лисицата допълва критичната оценка за него: „Ако имаше толкова ум, не би слязъл в кладенеца, преди да помислиш за излизането си." Езоп обобщава поуката с думите: „ Така и разумните хора трябва да обмислят по-напред изхода от нещата и чак тогава да се залавят за тях."

В баснята „Земеделецът и децата му" героите са хора. Действителността е позната - разказва се за поминъка на земеделските стопани. Бащата събира децата си, преди да умре, и им казва, че им оставя богатство, което е скрил в лозето. За да го намерят, те многократно прекопават лозето, но така и не намират съкровището. Затова пък лозето им се отплаща с добра реколта. Поуката е, че трудът дава най-ценните и най-сладките плодове. Именно родителите са тези, които трябва да възпитат децата си, да ги научат на труд, защото това е най-голямата добродетел. Съобразителният баща успява да разпали любопитството им, както и желанието да открият богатството му. Езоп обобщава поуката кратко и ясно: „трудът е съкровище за хората ".

В България басните на Езоп са преведени от възрожденския книжовник Петър Оджаков при посредничеството на преводите на сръбския автор Доситей Обрадович, както и от Петко Рачов Славейков, Теодор Хрулев и Райно Попович, които ползват гръцки извори.

Изобличавайки човешките пороци, противопоставяйки ги на добродетелите, Езоп вдъхва вяра в доброто, оптимизъм в тържеството на красивите мисли и дела.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave