Романът „Под игото” разкрива атмосферата на българското възрожденско общество. Сюжетът обхваща период от една година, в който писателят наблюдава процеси и явления, характерни за живота на българите. Сред тях се откроява и отношението към новобългарското образование. Точно това е темата на XI глава от романа, озаглавена „Радини вълнения”. Главна героиня е учителката Рада Госпожина. Тя искрено се вълнува от годишния изпит на своите ученици.

Образът на Рада е разкрит с искрена симпатия от страна на автора. Нейният физически портрет е прекрасен: „...високо, стройно и хубаво момиче, с простодушен и светъл поглед и с миловидно, чисто и бяло лице." Останала без родители, отгледана в„задушлива и мъртвешка атмосфера на килийния живот", Рада не е загубила нищо от обаятелния си характер. Обича своите ученички и им отдава цялото си внимание и грижи. Нейната скромност спечелва и симпатиите на читателя. Повествователят проследява преживяванията й, разкрива нейните мисли, чувства и вълнения, очертава един богат духовен живот. Вазов изгражда психологическия портрет на своята героиня. Именно чрез него се внушава духовното обаяние на Рада Госпожина, която живее с вълненията на своите ученички и техните родители.

Рада не желае да бъде център на вниманието. За нея е по-важно момичетата да бъдат спокойни и да се представят добре на годишния изпит, който е тържествен празник за Бяла черква. Цялата обстановка разкрива отношението на възрожденския българин към учението - той благоговее пред него, прекланя се, защото чувства, че знанието открива нови възможности пред личността. Пременени, всички се стичат към училището, за да видят постиженията на своите деца.

Изпитът е по българска история. Вазовият избор не е случаен. Познаването на историческото минало буди националното самосъзнание и любовта към родината. Знанията по родна история са мерило за българщина и патриотизъм. Но на изпита по българска история въпросите задава Кириак Стефчов - българин, отрекъл се от националната си принадлежност. Той гледа на всички с презрение, „надуто и безпристрастно". Изпитва ученичките така, че да ги обърка, засрами и по този начин да унизи и тях, и Рада, и българската история. Неговото поведение поражда конфликта в повествователната глава ”Радини вълнения”. И този сблъсък не е толкова в различното отношение към децата, колкото в отношението към съдбините на народа. Стефчов със задоволство наблюдава притесненията на ученичките, на Рада и на родителите, от което напрежението в залата расте. Поражда се безпокойство и недоумение, шум и ропот. Рада едва сдържа сълзите си. Бледа и уплашена, тя мълчаливо страда заради жестокото и бездушно отношение на Стефчов към децата. В този напрегнат момент срещу Стефчов се изправя Бойчо Огнянов. Той защитава   унизеното   българско самосъзнание: „Из публиката излезе Бойчо Огнянов...". Спокойно, но твърдо, дори строго и с достойнство той се обръща към Кириак и го поставя на място. Задава същите въпроси, но разбираемо за децата, като ги гледа с обич и съчувствие. И ученичките започват уверено да отговарят, при това вярно и точно. Само няколко щриха от портрета на Бойчо Огнянов са достатъчни, за да се внуши неговото благородство, мъжество и душевна чистота. Той спечелва децата, Рада и цялото общество. От едно прехласване учителката минава в друго. Точно, в детайли повествователят отново проследява нейните преживявания. Сега тя е истински щастлива. Усилията й дават своите прекрасни плодове. Ученичките знаят, а това е най-голямата радост за всеки учител.

Умело е пресъздадено и поведението на всички присъстващи. Множеството сякаш си отдъхва и с радостно вълнение съпреживява успеха на своите деца.

Появата на Събка - „едно живо, русокосо момиченце", отново поставя на изпитание и Рада, и всички присъстващи. Въпросът, който й задава Огнянов, е елементарен, но отговорът на детето е в друга посока. „ Простодушието загатване" на бащата на Събка, шепотът и глухият смях в залата подвеждат девойчето и то гласно изказва това, което мислят всички: „...а от турско ще ги избави цар Александър, от Русия!" Вместо от гръцко, Събка посочва кой ще освободи българите от турско робство. Случайно ли е това? Не говори ли тази неволна грешка за тайните надежди, които живеят в съзнанието на българското общество, породени от новото време? Може би.

Отговорът на Събка отново става причина за напрежение сред обществото. То отново е смутено, уплашено. Ако до този момент са изпитвани децата, то сега идва ред на техните родители. Изпит по родолюбие и българщина. Всички са слисани, изказват се противоречиви мнения. Стефчовите привърженици роптаят, благосклонните към Рада и Огнянов мълчат, но има и други, които дръзко и открито ги защитават. Сред тях се откроява кака Гинка, която -не се страхува да повтори, „че цар Александър ще ни избави". След тези думи обществото се разделя надве. И за негова чест само Стефчов, Нечо Пиронков и трима-четирима напускат училището, по-скоро уплашени, отколкото възмутени от думите на детето и от позицията на своите съграждани.

„Минутното стряскане”отминава бързо, защото хората разбират, че момичето е казало „безместни, но прави думи". Изпитът приключва. Децата са показали знания, родителите са защитили своето българско самосъзнание и достойнство. Радините вълнения обаче не секват. В душата й се е породило ново чувство - любовта към Бойчо Огнянов.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave