ДА СЕ РОДИШ ПРИНЦ ИЛИ ПРОСЯК
(Из „Принцът и просякът“ – Първа глава)

 

          Още заглавието на творбата привлича вниманието на читателя със съчетаването на думи с противоположно значение. Думата „принц“ произлиза от латински и означава, от една страна, „пръв“, а от друга – назовава титла на член от владетелско семейство. Принцът стои най-високо в обществото, той е следващият крал, а просякът е този, който не притежава нищо и е последен сред хората – отритнат и отхвърлен, живеещ от милостиня. Така още заглавието поставя проблема за богатството и бедността, за неравенството между хората в една общност.
           Първа глава изпълнява ролята на встъпление, което подготвя читателя за предстоящите събития. Изобразява времето и мястото на действието и представя част от героите. Изразите „един есенен ден от втората четвърт на шестнайсети век“, „стария Лондон“, „Англия“, както и споменаването на имена на исторически личности създават впечатлението, че историята, за която ще се разказва, се е случила в действителност.
          В началото повествователят съобщава две събития – раждането на Том в бедното семейство Канти и на Едуард в кралското семейство Тюдор. И двете момчета поемат първата си глътка въздух в един и същи ден, и двете са първородни синове на своите родители. Приликите свършват дотук. Появата на Том не е желана и не радва никого, защото за бедното му семейство е трудно да го изхранва. Той носи мъка и нови грижи за близките си.
          По коренно различен начин се посреща раждането на Едуард. Момчето е дълго чакано и желано не само от родителите си, но и от всички англичани. Бурна радост залива кралството – „народът едва не полудя от радост“; „Никой не работеше, всички празнуваха – бедни и богати, знатни и простолюдие пируваха, танцуваха, пееха и се веселяха дни и нощи наред“. Улиците и домовете са оживени и празнично украсени. Това щастие е обяснимо, защото раждането на престолонаследник се възприема като знак за по-добър живот, за добруване на всички поданици. Едуард е надежда и за бедните, и за богатите, и за знатните, и за простолюдието.
          След подробното описание на празнуваща Англия повествователят отново обръща поглед към двете новородени – едното повито в „коприна и атлаз“, а другото – в „дрипи“. Двата антонимни израза подчертават различията, при които ще растат двете деца – едното в разкош и излишества, а другото, макар че носи фамилия, означаваща „весел“ – в нищета и недоимък.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave