Приносите на българската  журналистика в духовния пантеон на българския национален логос, могат да бъдат търсени в няколко основни посоки.

Първо – тя има първостепенна и решаваща роля за модернизацията на цялото общество във всички негови сфери – материален и духовен живот, икономика, политика и култура. Този процес на модернизация можем да обозначим с термина ЕВРОПЕИЗАЦИЯ, защото още в самото начало, българската журналистика взема за пример европейския печат. Българската журналистика е един от главните критерии за прогреса на нашето общество. Макар и да се осъществява в рамките на Османската империя, т.е. с ориенталски темпове, модернизацията на българското общество се развива удивително бързо. Неслучайно, изследователи като Георги Гачев, говорят за ускорено развитие, което рядко се среща на Балканския полуостров.

Второ – главен двигател на този процес на модернизация, освен журналистиката е и замогващата се българска буржоазия, която разчита преди всичко на собствените си сили, а не на враждебната и турска държава. Без материалната основа на буржоазията, много трудно може да си представим  развитието на българския печат. В пробната книжка на списание „Многословие”, което е създадено от Константин Фотинов през 1942г. в предисловието е начертана ролята на журналистиката, като главна за модернизацията на българското общество. К. Фотинов казва, че вестниците и списанията са за човека потребни, повече от хляба. Така да се каже, в епохата на възраждането журналистиката е ускорител на общественото развитие. Благодарение на журналистиката и журналистите се ражда българската литература. На второ място, без журналистиката е немислимо извоюването на самостоятелна българска църква, което е признание на българската народност. На трето място, без журналистиката и конкретно революционния печат през 70те год. на 20 век, е немислимо българското национално освободително движение, т.е. голяма част от идеите на българската революционна интеграция намират свой израз на страницата на печата. И на четвърто място, без журналистиката е немислимо европеизирането на българската икономика. Българската журналистика през възраждането изпълнява много ясно изразени образователни цели (утилитарни), с което спомага за духовното обогатяване на българското общество. Доказателство за това е първото българско списание за икономика на Иван Богоров „Журнал за наука, занятия и търговия” .

@bgmateriali.com

Изтеглиsave