ЗАЛОГ НА ГЛАГОЛА

 

          1. ЩО Е ТО ЗАЛОГ НА ГЛАГОЛА

          Нека разгледаме изреченията:
          Аз разказвам приказка.
          Ти слушаш приказката.
          Той прочете приказката.

          Във всяко от тези изречения нещо се случваразказване, слушане, четене. Но ако означим случващото се със съществително име, както направихме току-що, ще видим, че изразяваното действие е някак абстрактно, само за себе си и не се свързва с някаква друга представа. Ако обаче означим действието с глагол, ще видим, че това действие веднага извиква в съзнанието ни представата за някой, който извършва това действие – аз разказвам, ти слушаш, той прочете. Значението на глаголите винаги се свързва с идеята, че някое лице извършва действието, намира се в някакво състояние или получава резултата от действието. Затова го наричаме глаголно лице.

      Глаголно лице наричаме този човек, предмет или явление, което се свързва с действието, обозначавано от глагола, като негов извършител или получател.

          Връзката на глагола с глаголното лице се обозначава с окончания, които указват дали извършителят (получателят) на действието е този, който говори, този, който слуша, или този, за когото се говори.
          Освен това изреченията, които разглеждаме, ни показват и още нещо.
          ► В тях ясно е отбелязано кой точно извършва действието – аз, ти или той.
          ► В тях ясно е указано какво е самото действиеразказване, слушане, четене.
          ► В тях ясно е определено кой получава действието – в случая: приказката.
          В значението на всеки глагол винаги присъства идеята за действие или състояние, за извършителя на това действие или за неговия получател. Без това няма глагол. 
          Нека обаче видим следните две изречения от стихотворението на Валери Петров.

          ...как дърдорят си весело разни празни неща.
          Но в тъмното снощи ми се стори гранитът на Патриарха с куп венци ограден.

          В първото изречение глаголното лице са младежите, действието е дърдорене, а получателят на действието са празните неща. Тук извършителят на действието е самото глаголно лице.
          Във второто изречение глаголното лице е гранитът, а действието е ограждане. Тук обаче не е ясно кой е оградил гранита с венци, т.е., кой е извършил действието. Изречението ни казва, че глаголното лице (гранитът) е получило действието.
          За да стане очевидна тази разлика, говорещият използва различни форми на глаголите. В първия случай формата е дърдорят (те). Във втория случай обаче формата е ограден (той). Но тази форма не е обичайната за 3. л. ед. число, мин. св. вр. – огради. С други думи, езикът ни дава възможност да използваме специални форми на глаголите, които да покажат дали глаголното лице е извършител, или получател на действието. Тези форми наричаме залог на глагола.

      Залогът е граматична категория, която показва отношението на глаголното лице към действието, изразявано чрез глагола.

          Съществуват два основни типа залогови отношения:
          Ако глаголното лице, изразено граматически в окончанието на глагола, съвпада с извършителя (деятеля) на действието, имаме деятелен (активен) залог.
          Ако глаголното лице не съвпада с извършителя на действието, тогава говорим за страдателен (пасивен) залог, защото глаголното лице се явява получател (страдащ) от действието.
          Тъй като чрез залога изразяваме дали глаголното лице е активно при извършване на действието, или е пасивен негов получател, често тези отношения се изразяват и с термините актив и пасив, вместо деятелен и страдателен залог.
          Важно е да запомним, че залогът никак не променя съдържанието на това, което искаме да съобщим. Изреченията „Иван разказа приказката“ и „Приказката беше разказана от Иван“ съобщават едно и също нещо. Граматически обаче това действие е представено по различен начин – в единия случай глаголното лице съвпада с извършителя, а във втория – с получателя на действието.

          2. ДЕЯТЕЛЕН ЗАЛОГ

          А) Форми

          Както стана ясно, деятелният залог на глагола (актив) показва, че глаголното лице извършва действието. В състава на изречението думата, която назовава извършителя, изпълнява ролята на подлог. А думата, показваща кой получава действието, изпълнява ролята на пряко допълнение.
          Не са малко случаите обаче, в които действието се получава от същото лице, което го и извършва. Например: „Татко се бръсне“ или „Ще си купя нова чанта“. В този случай глаголното лице освен ролята на подлог изпълнява и функциите на пряко или непряко допълнение.
          Формите, които изразяват деятелния залог, съвпадат с основната форма на глагола. В зависимост от това, дали действието се получава от друг предмет, или се връща към същото лице, което го извършва, тези форми са:
          ► При случаите, когато действието се получава от друг предмет, формите на глагола са прости и показват кой извършва действието (лице на глагола) и времето, в което действието се извършва (време на глагола). Например:
          Аз ям сладолед. (1 л. ед. ч. сег. вр.)
          Ти донесе чантата. (2 л. ед. ч. мин. св. вр.)
          Иван ще поръча пица. (3 л. ед. ч. бъд. вр.)
          ► При случаите, когато действието се получава от същото глаголно лице, което го извършва, към основната форма се прибавят частиците се и си, показващи възвратност на действието. Например:
          Аз се облякох.
          Петър си слага шапката.

          Б) Значение и употреба

          В зависимост от това, дали извършителят на действието е различен от лицето (предмета, явлението), което го получава, или съвпада с него, деятелният залог може да изразява различни значения.

          а) Глаголното лице не съвпада с получателя на действието

          Това е най-честата и най-нормална употреба на деятелен залог. С нея се означава някакво конкретно действие, което се получава от някакво също така конкретно лице (предмет, явление). Например: „Татко ми подари шейна“.
          Има обаче случаи, при които действието, извършвано от глаголното лице, не може да се получи от някакъв конкретен предмет. Например: „Аз ходя“, „Аз се движа“, „Наистина за вас е трудно да гладувате и да се скитате немили-недраги по чужди места“ (Ив. Вазов).
          В този случай формите на деятелния залог са прости (ходя, тичам, благодаря, оставам) или съдържат частиците се или си (сбогувам се, свиркам си).
          Има някои случаи, когато подобни глаголи се употребяват вместо с частиците се или си, с формите ме, ми, му, ги, я, и др. Например: „Боли ме“, „Яде ми се“, „Досмеша я“. Тези форми приличат на безлични, защото винаги се употребяват в 3 л. ед. ч., но всъщност не са, защото при тях ясно се посочва кой е извършителят на действието. „Боли ме“ означава „Аз изпитвам болка“, „Яде ми се“ означава „Аз искам да ям“. При истинските безлични форми това не е възможно. Важно е да се каже, че подобни глаголи не образуват форми на страдателен залог.

          б) Глаголното лице съвпада с получателя на действието (възвратен вариант)

          В този случаи също имаме няколко разновидности:
          ► Формите на деятелния залог се образуват от възвратни глаголи – обличам се, снабдявам се, бръсна се. Тук извършителят и получателят на действието съвпадат, но и са конкретни лица. Например: „Не съм се къпал от два дни“, „Колкото повече се гледам, толкова повече се харесвам“. Тъй като тук глаголното лице извършва действието върху себе си, то задължително трябва да бъде одушевено. Неодушевените предмети не могат да изпълняват такава функция. Например изречението „Камбаната бие“ не може да се появи във вида „Камбаната се бие“, въпреки че тук получателят на действието е същият – камбаната сама издава звук.
          ► Формите на деятелния залог се образуват от т.нар. взаимновъзвратни глаголи – гледаме се, мразим се, обичаме се. Тук имаме две (или повече) глаголни лица, които едновременно извършват и получават действието. Например: „Иван и Петя се целуват“.
          ► Формите на деятелния залог се образуват от възвратни глаголи, съдържащи представката само- (самобичувам се, самоизключвам се, самозабравям се). Тези глаголи са сравнително малко и се употребяват основно в книжовната реч. Не са характерни за разговорния стил.

          3. СТРАДАТЕЛЕН ЗАЛОГ

          А) Форми

          В българския език не съществуват специални форми за изразяване на страдателен залог. Затова основно се използват два типа сложни форми.
          ► Сложна форма, образувана от преходен деятелен глагол с добавяне на частицата се – пише се, носи се. Например: „Писмото се пише от секретарката“, т.е. „Секретарката пише писмото“.
          ► Сложна форма, образувана от спомагателния глагол съм и минало страдателно причастие – беше написано, съм известен. Например: Бях известен, че скоро ще бъда уволнен“.

          Б) Значение и употреба

          И в този случай имаме два варианта.

          а) Глаголното лице съвпада с получателя на действието

          Това е нормалният случай на страдателен залог. Той се изразява както с формите на възвратни глаголи („Писмото вече се пише“), така и със сложни форми, съдържащи минали страдателни причастия („Той се стараеше да не бъде забелязан“).
          Макар и да означават едно и също нещо, тези две форми на страдателния залог не се употребяват по един и същи начин.
          ► В сегашно време се предпочитат възвратните форми – „В училище най-често се използват таблети и лаптопи, които са по-лесни за пренасяне.“ Формата „Биват използвани“ ще прозвучи прекалено книжно, а и е много вероятно формата да не бъде схваната като сегашна.
          ► При минало несвършено време, което означава продължителни и незавършени действия, също се предпочитат възвратните форми. Например: „От време на време се носеше и храна, но иначе хората си стояха гладни.“
          ► В минало свършено време, изразяващо приключено действие, се предпочитат формите, образувани от минало страдателно причастие. Например: „Той бе изпратен от вуйчо си да учи в Русия.“
          Когато избираме форма, с която да изразим страдателния залог, трябва да внимаваме да не се получават двусмислици. Например изреченията „Децата да бъдат изкъпани“ и „Децата да се изкъпят“ не са напълно равностойни. Второто изречение е двусмислено - не е ясно дали децата ще бъдат изкъпани от възрастните, или ще се изкъпят сами.

          б) Глаголното лице не съвпада с получателя на действието (безличен вариант)

          В този случай действието не предполага нито извършител, нито получател. В изреченията „Свечери се.“, „Ставайте, съмва се вече.“ не може да се определи нито кой върши действието, нито кой го получава. Затова подобни действия се изразяват само с глаголи в 3 л. ед. ч., независимо дали е добавена частицата се, или не. Формите „мръква“ и „мръква се“ са напълно равнозначни като значение и употреба. В някои случаи обаче не е възможно да се образуват прости форми на страдателния залог без употреба на частицата се. Например: „Тук не се пуши“ не може да стане „Тук не пуши“.

          Страдателният залог се употребява основно, когато говорещият иска да подчертае, че получателят на действието е по-важен в конкретната ситуация на общуване, отколкото извършителят. Например: „Не се мъчи да откриваш колелото – то вече е открито!“ Тук важен е фактът, че колелото вече е открито, а не точно кой го е открил.
          Страдателният залог се предпочита и когато искаме да изразим някакви общовалидни действия. Например: „Картините в музея не се пипат!“
          Страдателният залог се предпочита и когато говорещият иска да насочи вниманието към глаголното действие. Например: „Той биде предаден – и от един поп!“ (Ив. Вазов). Този израз е много по-въздействащ от обичайното изречение „Един поп го предаде.“

@bgmateriali.com

Изтеглиsave