Своеобразието на българското  Възраждане оставя дълбок отпечатък и в развоя на българската журналистика. В сравнение с журналистиката в западна Европа, нашата журналистика изостава близо с три века. Този факт има две страни. Позитивната е, че тя има вече някакъв натрупан опит, който е изградил някакви образци, които да се използват, но това крие една много голяма опастност – а именно българската журналистика да се задоволи да подръжава на западната, без да има свой собствен национален опит. Тази опасност се осилва и от обстоятелството, че българските вестници и списания се печатат не само в Турция, но и в Германия, Австроунгария, Русия, Сърбия и Румъния. Журналистиката на Балканите възниква в края на 18 век, като първите периодични издания са отпечатани не в Турция, а в известни европейски културни центрове, тъй като условия за това е нямало в Османската империя. Интересно е че, първият вестник в Турция излиза на френски език.

В Турция, до Освобождението излизат 20 вестника и 10 списания на българси език. Първата концепция за български вестник е дело на Иларион Макриополски, който през 1844 година отправя апел до султана за създаване на самостоятелен български вестник, на който отговорът е бил отрицателен.Тоест възрожденските деици още от самото начало са схващали нуждата от български вестник като средство за изграждане на националната идентичност. В Турция нещата се усложняват и поради факта, че до 1865 година не е съществувала правна юридическа уредба за печата. Разрешението за списание „Любословие” е издействано не от Константин Фотинов, а от един търновски архимадрит. Това е доказателство за обърканите неща в турската империя. Въпреки тези затруднения, предимството на вестниците и списанията отпечатвани в Турция са в това, че те са най-близо до своите читатели и най-много могат да реагират на едни или други правителствени решения. В Турция има няколко главни центъра – град Смирна (днешен Измир). През първата половина на 19 век Измир е не само уживено стопанско пристанище, но и средище на стопански и културен живот. Преобладава християнското население. За да се развива културата в Измир благоприятстват икономическите условия, които предоставят възможност за излизането на вестници. Списани „Съкровища на полезни знания” е първообраза на списание „Любословие”.  Друг културен център в Турция е Цариград. В своята книга „Българският Великден” Тончо Жечев пише, че Цариград е най-българския град, заради голямата българска колония, надхвърляща броя на населението на всички български градове. Освен това в Цариград са се кръстосвали силите на Великите сили. В Цариград се печатат общо 17 вестника и 7 списания на български език, които заемат много важно място в развитието на нашата журналистика. Друг голям център е Русе. Предпоставка за развитието на вестниците в Русе е това, че в града има много добре уредена печатница. Тя е докарана от Митхат паша, който основава в Русе вестник „Дунав”, изписван и на български и на турски. Още един културен център е Солон. Вестник „Солон” се е изписвал на български, турски, гръцки и еврейски. И не на последно място е град Одрин, поради значителния брой на българското население там. Интересни са плановете на Васил Левски да се снабди с печатница и да издава вътре в България свой свободен вестник.

Второто издателско и културно средище на България е Германия. Лайбциг е първият български културен център. В него са учели много български момичета и момчета, поради големия брой висши училища. В Лайбциг излиза първият всекидневник през 1660 година. В Лайбциг има много сериозна славянска общност, която успява да съхрани своята самобитност. С Лайбциг е свързан и първият  български вестник „Български орел”. С помоща на букорещки българи, възпитаници на лайбцигските общества, излиза през 1846 година първият брой на „Български орел”. Пресоят на Богоров в този град му дава да усвой особенностите на европейската журналистика и да ги приложи в своя вестник. В „Цариградски вестник” излиза първата платена реклама в българския печат и Богоров продължава да прилага научените неща в Германия. Тук излиза и първият роман с продължение в българския печат.

Друг център освен Германия е Австроунгария. Там работи един друг наш възрожденец – Иван Добровски. Той още преди появата на Родословие, той е възнамерявал да издава вестник на български, който е трябвало да се казва “Mирозрение”. За съжаление не се е появил нито един спонсор, въпреки това той отпечатва няколко книжки през 1850 година. За девиз на вестника той избира „Благодари се на сегашното, а търси доброто”. Това списание е изразител на дуалистичната идея сред българската емиграция.  За съжаление от този вестник излизат само три бройки, които не жънат голям успех. Във Виена излиза и първото българско педагогическо списание, което се е казвало „Книжовен имот за деца”. Най-пополярна във Виена е била печатницата на българина Янко Ковачев,в която се печатат много български трудове. Както е известно, в Австроунгария е имало много голяма славянска(сръбска) общност (в Новисат) през тезо години. Там е имало много печатници и са излизали различни вестници и списания.

  • Данаил Медакович е известен сръбски журналист, редактор на популярния по това време вестник „Сръбски дневник”. Връзката между Медакович и Раковски поставя началото на вестник „Българска дневница”.

Друго средище е Сърбия. Сърбия навлиза в българското културно пространство от началото на 60-те година на 19 век, когато идва на власт династията на Обреновичите и новият княз Милуш е приятел на Раковски. Той подкрепя идеята на Раковски за едно сръбско-българско единство. През 1860 година Раковски пристига в Белград и започва да издава замисления от него вестник „Дунавски лебед”. „Дунавски лебед” просъществува от 1860 до 1861 година, с което се поставя началото на революционната журналистика в България. Именно вестник „Дунавски лебед” е вестникът, който поставя за пръв път в Европа Българският въпрос. Българите са го посрещали като нова светлина, защото това е вестникът, който публикува най-много дописки и материали за живота на българите под Османска власт. В него е публикувано и първото телеграфо съобщение в българския печат. Вестникът има и кореспондент – новост за България. За разпространението на вестника Раковски използва нуждите на австрииската поща и благодарение на нея вестникът достига до българските земи, до Русия и до западните земи. В „Дунавски лебед” е имало специално текстове на френски за аудиторията от Франция. Другото издание, което се печата в Белград е първото икономическо списание.

Още едно от средищата е Русия. След Кримската война, Русия се превръща в най-желаната страна за българите, които искат да продължат своето образование. За това допринася езикът, духовната близост, надеждата, че така нареченият дядо Иван ще донесе освобождението и разбира се стипендиите, които са отпускани от руската администрация. Най-голям е броя на студентите в Москва. Огромно влияние за българската интелигенция в Москва оказват художествените и обществено-политическите списания. Знаменитото московско списание „Съвременник” е място, на което отпечатват творбите си много руски революционери. През 1860 година излиза списание „Братски труд” и е правено от български студенти, учили в Москва.

Най-благоприятни условия за издаване на български вестници и списания през Възраждането е Румъния. Три са причините за това:

  • Първо – Румъния е най-близко до България и до градове като Русе, в които се е съдържала интелигенцията на България.
  • Второ – защото в Румъния се е намирала най-многобройната българска емиграция. Тоест, българската диаспора е била доста значителна.
  • Трето – защото Румъния, макар и васална на султана, е била полузависима държава, което дава възможност да се издават много списания и вестници с революционна цел. В Румъния има 19 български печатници, които са в Букорещ,Браила,Бургево. Най-важните от тях са на Любен Каравелов, на Димитър Паничков, на Ботев, на Стефан Бопчев. В Румъния излизат общо 57 вестника и списания, издавани на български, френски и румънски. В Букорещ Раковски издава „Бранител” и „Българска старина”. Тук излизат двата вестника на Каравелов „Свобода” и „Независимост”. Именно в Букорещ е създадена първата журналистическа школа в нашата журналистика от Каравелов, Ботев, Стамболов и след Освобождението на Захари Стоянов. В Букорещ излизат и журналистическите материали на Ботев. В Румъния се ражда и първият български всекидневник „Секидневнй новинар”.

Изводите, коити следват от това са, че:

1.Няма друга национална журналистика, която да има толкова пъстра география. Това обаче води до важни особенности, като :

А)Още от първите си стъпки нашата журналистика влиза в пряк допир със западната Европа. Това значи, че възрожденската журналистика още от самото начало, започва да насища българската култура с текстове, родени в друго духовно простраство. Б)Благодарение на журналистиката още от Възраждането започва преориентирането от изток на запад ( от Азия към Европа).
В) Възрожденската журналистика прави достояние на българското общество най-важните и значими идеи на европейския хуманизъм и култура.

2. Насищането на българската култура с текстове, родени в друга културна среда, имат и отрицателни последици. В това общество започват да се възбуждат явления, за които няма почва в България.

3.Пак поради своята география, така да се каже българската журналистика възприема чуждите модели опосредствено – през втора ръка. От което следва една деформация на европейските идеали и достижения. Тази пъстра география до голяма степен се оказва решаваща за визуалния облик на българския печат. Печатане и подвързване на различни места и различни страни носят чужд почерк, което ни лишава от български собствен стил за оформянето на българския печат.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave