ИЗ „ДО ЧИКАГО И НАЗАД. ПЪТНИ БЕЛЕЖКИ“
ОБРАЗИТЕ НА ГОЛЕМИЯ СВЯТ И МАЛКА БЪЛГАРИЯ

 

          ■ СМИСЛОВИТЕ ЧАСТИ В ОТКЪСА И ВПЕЧАТЛЕНИЯТА НА ПЪТУВАЩИЯ:
          Световните изложения водят началото си от Лондон (1851) и са едно от чудесата на XIX век. Те са своеобразни музеи на открито, където всеки посетител може само за няколко часа да направи едно дълго и вълнуващо пътуване, запознавайки се с различни народи, традиции, култури. Налага се нов модел на общуване, който скъсява разстоянията, давайки възможност на участниците в изложенията да се превърнат в част от един обединен свят. Чикагското изложение, наречено още Колумбово, защото е посветено на 400-годишнината от откриването на Америка от Христофор Колумб, е осемнайсето подред.

Смислови части Впечатленията на пътуващия
Чикагското изложение       • Разказът за Колумбовото изложение започва със сравнение с Пловдивското – на читателя се дава възможност да започне сравнението на „там“ и „тук“, при което става ясно, че нашето може да се вмести в една палата от чуждото (цялото Пловдивско изложение, а и „всички жители на втората българска столица, заедно с всичката им покъщнина, па и с живата стока отгоре“).
      • Със своите пряко отправени въпроси разказвачът въвлича читателите в размисъл за мястото на България в света.
      • Използването на точни данни очертава пътя на сравнението – от външното към вътрешното, същностното.
      • Красотата и мащабите на големите павилиони подготвят срещата с „дюкянчето“ на малка България, която отскоро отново е на международната сцена.
Официалният български павилион       • В тъмна и тясна уличка се намира българското представителство. Очертава се контрастът между светлото и широкото чуждо и тъмното и тясно наше присъствие на изложението.
      • Над българското „дюкянче“ е поставен трикольорът, за който насмешливо е вметнато, че не се развява, защото „в зданието няма вятър“. Това, от една страна, дава израз на гордостта от присъствието на независимата ни държава на международен форум, но от друга, показва, че има да се извърши още много, за да може България да заеме своето достойно място сред другите страни.
      • В официалния български отдел са разположени истински експонати, които представят страната ни – красиви витрини с розово масло, платове, славни напитки, манекени на булка (народната традиция) и майор (възстановената българска армия) и т.н., но образът на България в тази предметна обстановка всъщност не е много ясен, тъй като светлината е оскъдна.
      • Усилията на господин Шопов да представи пред любознателния свят „тъй наречения земен рай“, както нарича България, посочвайки я на географската карта, заслужават уважение. Съществува обаче проблем с превода, макар че официалният ни представител и помощниците му знаят английски. Повествователят коментира, че не е възможно при краткото и повърхностно общуване между хора от различни култури да се „преведе“ истинският смисъл „на таквизи технически изражения“. В думите му има както насмешка, така и горчивина.
Панаирът       • Съпътстващият изложението огромен увеселителен и търговски панаир е въведен като „любимо място“ на посетителите, на което е събран „целият свят“.
      • Общуването тук е по-свободно и шумно.
      • Обобщеното и дълго изброяване на екзотични предмети и споменаването на различни националности са прекъснати от изтъкването на присъствието на един човек, представен с името си – „софийския гражданин г. Айвазиян“. Сред множеството повествователят отново – за добро или лошо – откроява българския образ.
Бараката „Bulgarian curiosities“       • Ясно са очертани приликите и разликите между официалния отдел на България и бараката „Bulgarian curiosities“ – двете места, представящи страната ни пред света:
Прилики:
      • присъстват знаците на националната гордост – знаме, портрети, военна униформа;
      • самобитността на родната култура е показана чрез избраните за излагане предмети – розово масло, народни носии, булка;
      • посетителите проявяват неутолима любознателност.
Разлики:
      • красивите витрини на официалното представителство са заменени с „джамлъци“;
      • господин Шопов е любезен, владее английски, проявява уважение и се стреми да обогати знанията на любопитните американци за България; бай Айвазиян е недоверчив, общува с помощта на посредници, защото знае само турски, и се опитва единствено да осъществи продажби, като използва непочтени средства и мисли посетителите за глупави („абдал“, „будали“);
      • в официалното представителство е изложено истинско розово масло, а Ганьо Сомов продава фалшиво терше́.
      • В официалния павилион има истински експонати, които, макар и слабо осветени, са емблеми на националното, докато в бараката на Айвазиян и Ганьо Сомов има стоки, които изграждат фалшив образ на страната ни.

          В композицията на откъса от „До Чикаго и назад“ се редуват образите на големия свят и малка България; на хората, които искат да дадат и придобият знания и добронамерено общуват с представителите на чуждите култури, и тези, които са съсредоточени само върху своята изгода.

          ■ ЗАГЛАВИЕТО НА ТВОРБАТА, ПОДЗАГЛАВИЕТО, НАЧАЛОТО И КРАЯТ НА ОТКЪСА
          Заглавието на пътеписа „До Чикаго и назад“ пряко насочва към темата на произведението, без да предлага оценка или тълкуване. Конкретното заглавие активизира любопитството и знанията на българските читатели за Америка; предразполага ги към съпреживяване на споделеното от автора и към размисъл за трудностите в общуването между хората от различни части на света.
          Подзаглавието „Пътни бележки“ допълва заглавието и насочва вниманието към факта, че в написаното липсва измислен от автора сюжет – разказаното следва етапите от пътуването му до Америка и обратно.
          Началото на откъса представя на читателя огромните размери на изложението в Чикаго, побрало целия свят, а в края ударението е поставено върху многообразието на човешките изяви в този свят. В тази рамка е вписан разказът за българското присъствие на световния форум.
          Заглавието и подзаглавието ориентират читателя в „маршрута“ на пътуващия човек и заявяват желанието му да сподели впечатленията си чрез пътни бележки; указват още началната и крайната точка на това пътуване. А началото и краят на откъса насочват към възприемане на впечатленията на автора от Чикагското изложение.

          ■ МОТИВИТЕ
          • Мотивът за съизмерването на родното и чуждото е изведен на преден план като най-важен за българите (автор, повествовател, герои, читатели).
          • Мотивът за общуването присъства като основа за размисъл. Творбата не дава еднозначен отговор на въпроса дали е възможно истинско общуване между представители на различни национални култури, както и между хора с различни ценности.
          • Мотивът за „двуизмерното“ българско е разгледан в широк план – България е самобитна, но и изостанала; българите са и знаещи, и невежи, и добронамерени, и непочтени, каквито са хората навсякъде по света. 
          • Мотивът за богатството – като постижения в сферата на науката и техниката, на знанието, на културата, но и като придобиване на печалба.
          Чрез разработените в откъса мотиви непряко се внушава, че човек трябва да бъде добронамерен, активен и почтен, за да води пълноценен живот.

          ■ ПОВЕСТВОВАТЕЛЯТ И ГЕРОИТЕ 
          Повествователят в „До Чикаго и назад“ е много близък до автора, без да се припокрива с него. Той е наблюдателен и жаден за знания пътешественик, който не описва всичко видяно, а прави подбор и търси смисъла, скрит зад фактите. За него българското не е непременно добро, а чуждото – враждебно. Оценките му, където такива присъстват, са безпристрастни и направени от позицията на културен, любознателен и почтен човек с мислене на европеец. Повествователят едновременно представя своята лична гледна точка, употребявайки форми на личното местоимение за 1 л. ед.ч. („успях ли аз да ги зърна сам всичките“, „Той ми разправи“) и включва своите спътници – творбата по-рано ги назовава Филарет (Голованов) и доктора (д-р Стоян Радославов), като използва форми за 1 л. мн.ч. („Вървим по средата, за да не се заблудим...“). Той се е заел със запознаването на читателите с чуждия свят, но в същото време ги информира и за образа на България, който се гради на Чикагското изложение, като дава сведения и споделя мнението си и за това, което среща. Читателите са превърнати в спътници – той им задава въпроси, отправя реплики към тях, обяснява им.
          Повествователят е културен, добронамерен и безпристрастен човек, който споделя своите впечатления от чуждия свят и търси образа на българското в съпоставка с новото и непознатото.

          ■ ОБРАЗЪТ НА БЪЛГАРИТЕ
          • България е видяна като страна:
          – която скоро е отхвърлила робството и представя пред света знаците на своята независимост — националното знаме, портретите на българския княз, президент-министъра и военния министър, униформата на български офицер;
          – търсеща своето място в света, макар и със скромни индустриални постижения;
          – непозната за чужденците, но пораждаща любопитство у тях.
          • Българите на изложението са два основни типа:
          – хора, „отворени“ към големия свят – повествователят, който иска да открие Америка за себе си и да разшири кръгозора на своите непътували отвъд Атлантика сънародници, и любезният господин Шопов, който неуморно „преподава география по картата“, за да представи отечеството си пред любопитните американци. Заедно с владеещите английски помощници това са хората, които се стремят да „осветляват“, да правят чуждия свят и България взаимно видими, което в бъдеще би могло да доведе до опознаване и положителна промяна в общуването;
          – хора, „затворени“ в малкия си свят — бай Айвазиян и Ганьо Сомов, които не се интересуват от нищо друго освен от печалбата, която им се изплъзва и те се опитват да я придобият по непочтен начин, предизвикващ горчива усмивка. Те не умеят да общуват и не проявяват уважение към другите, което ги води само до изолираност. За тях светът на чуждото е „студен“, защото самите те не полагат усилия да го опознаят.
          България и българите на Чикагското изложение предизвикват двойствени оценки – открояват се и положителни, и отрицателни характеристики.

          ■ КОНФЛИКТИТЕ
          • Откъсът представя конфликтите между:
          – напредналия и огромен чужд свят и изостаналата малка България;
          – двата образа на България;
          – знанието и невежеството;
          – будните и общителни хора и склонните към изолация;
          – почтеността и липсата й.
          В откъса от „До Чикаго и назад“ конфликтите са посочени, но осмислянето и разрешаването им е оставено извън творбата.

          ■ ПРОБЛЕМИТЕ И ЦЕННОСТИТЕ

Проблемите Ценностите
Как се съотнасят родното и чуждото?   • търсене на стойностното въпреки различията
Може ли пълноценно да общуват представители на различни култури?   • стремеж към опознаване на другия
 • обогатяване на опита в общуването
 • добронамереност
Може ли родното, което е непознато и малоценно за света, да бъде причина за ниско самочувствие? Означава ли това отказ от работа за промяна на ситуацията? • активност
• полагане на целенасочени усилия

          Въпреки различията, които съществуват между родното и чуждото, и противоречията в самото българско, човек трябва да се стреми да открива стойностното, да обогатява опита си в общуването, да опознава нови страни и хора, като проявява активност и полага усилия за своето израстване, за да се превърне непознатото в познато.

          ■ ПОСЛАНИЕТО
          Зов да се пътува, да се опознават нови светове, хората да разширяват кръгозора си и по този начин да надскачат себе си, да не се стъписват пред различното, а добронамерено да го използват, за да израстват самите те.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave