I. Радиоразпръскването 1927 – 1947 г.

Фундаменталните принципи относно развитието на медийния сектор през Третата българска държава се съдържат в Търновската конституци:

“Чл.79.(1) Печатът е свободен. Никаква цензура не се допуща, също и никакъв залог не се иска от писателите, издателите и печатарите.

            (2) Когато писателят е познат и живее в Княжеството, издателят, печатарят и раздавачьт няма да се преследват”.

В областта на средствата за масово осведомяване Търновската конституция отстоява едни от най-демократичните достижения на тогавашния цивилизован свят. Държавосформиращият акт възприема принципа за забрана на цензурата, провъзгласен още във френската Декларация за правата на човека и гражданина от 1789 г.

Първият нормативен акт в сферата на радиоразпръскването е Законът за радиото от 1927 г.. Мотивите към законопроекта разкриват особеностите на комуникациите, осъществявани чрез преноса на радиовълни в зората на наземното радиоразпръскване: “През последните няколко години радиотехниката направи големи крачки по пътя на своето развитие. По радио днес се предават вече не само телеграми, но се водят и телефонни разговори, предават се рисунки, фотографии, стенограми и пр. Най-широко приложение радиотехниката доби, обаче, в тъй наречената радиоразпръсквателна служба”.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave