Квазимодо – кратка характеристика на героя

Квазимодо е централен герой от романа “Парижката Света Богородица” (1831) на френския писател Виктор Юго. Житейската история на Квазимодо е съвсем проста откъм събития. Знае се, че преди шестнадесет години е бил подхвърлен именно в онази люлка, от която е открадната малката Агнес (Есмералда) и че тогава е бил на около четири години. Детето било изключително грозно и предизвиквало само отвращение, кръщават го, за да изгонят от него “дявола”, и го изпращат в Париж, в храма “Света Богородица”. Там са готови да го изгорят като нечестивец, но младият свещеник Клод Фроло се застъпва за него, осиновява го и му дава името Квазимодо (така се нарича първата неделя след католическия Великден, а момчето е намерено в този ден). Квазимодо заживява в храма и след време става клисар. Хората не се отвращават и страхуват, защото е грозен, обиждат го, присмиват му се, не искат да видят, че зад отблъскваща му външност се крие благородна, жертвоготовна душа. Квазимодо се опитва да открадне Есмералда по молба на наставника си, заради което го арестуват и връзват за позорния стълб. Тълпата всячески му се подиграва, никой не пожелава да му даде вода, освен Есмералда. Тогава се преплитат съдбите на красавицата и изрода. Когато Квазимодо спасява Есмералда от бесилото, тя го пита защо я е спасил. Отговорът изцяло отразява исполинския му дух: “Заради онази капка вода, заради онази капка милост, аз мога да платя с целия си живот”. Дава на спасената Есмералда и килията си, и храната си, а щом забелязва, че тя не понася вида му, гледа почти да не се мярка пред очите є. Вижда страданието є и е готов да доведе Феб. Квазимодо не познава нито ревността, нито която и да било проява на егоизъм и себичност. В хода на действието образът му се променя, става все по-привлекателен. Заради спасението на Есмералда Квазимодо е готов да унищожи всичко, дори храма. Засега ръката му не се вдига против Клод Фроло, макар че той е причината за всички беди. Но когато вижда, че покровителят му тържествуващо се смее на екзекуцията на Есмералда, “с могъщите си ръце блъсна архидякона в бездната”. Юго не описва последните мигове от живота на Квазимодо. Но трагичният му финал е предопределен, когато се изправя на върха на храма и загледан в бялата, безжизнена фигурка на Есмералда на бесилката, в черния силует на Клод Фроло, проснат на каменния площад, казва: “Това беше всичко, което обичах”.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave