КОЛЕДНИ ПЕСНИ - ОБРЕДНИ НАРОДНИ ПЕСНИ

 

Обредните песни възникват още в дълбока древност, придружавайки съответстващите им обичаи и обреди. Наричат се още и празнични, защото се свързват с празничния календар на българина и с отбелязване на семейни тържества. Според празника, на който се пеят, те са коледарски, лазарски, великденски, гергьовски.

Обредните песни са разнообразни по съдържание и мотиви. Те се групират около земеделския календар и промяната на годишните времена според движението на Земята около Слънцето (зимен и летен слънчев кръговрат, пролетно и есенно равноденствие). Култът към Слънцето съществува още в древни времена. Слънцето е обожествявано във всички религии и култури. То е приемано като извор на топлина, светлина, като символ на живота. Още в дълбока езическа древност, преди приемането на християнството, в края на месец декември, в деня на зимното слънцестояние, се е празнувало раждането на Слънцето. С възникването на християнската религия 25 декември започва да се чества като рождество на Иисус Христос -Сина Божи, който по думите на св. Августин „е дал слънцето". В нашия фолклор зимните обреди и песни са свързани с Бъдни вечер и Коледа. Името му произхожда от латинската дума календа. С нея у старите римляни се означава първият ден на всеки месец.

В обредните коледни песни се отправят благопожелания за плодородие, берекет, благоденствие и щастлив живот. Тези песни се изпълняват от коледари - момчета и млади мъже, които в полунощ на Бъдни вечер обикалят домовете и пожелават здраве, дълъг живот и богатство за дома и хората:

Станенине, господине, 
добри сме ти госке дошли, 
добър сме ти глас донесли...

„Станенине, господине" е сред най-известните коледарски песни. В нея е изразено желанието за ползотворен труд, който осмисля живота на стопаните, носи им радост и надежда за бъдещето:

Овци ти се изягнили, 
се овчици ваклошати 
и овньовци виторожци; 
кози ти се изкозили, 
се козици виторожки...

Затова най-ценното пожелание е благословят за добро в живота и труда, за щастие и успех.

В деня преди Коледа - 24 декември, момък за женене или младоженец отсича младо дъбово дърво, което се нарича „бъдник" и се поставя в огнището вечерта. То се подготвя с особен обред от най-старата жена в къщата и мома, а жените и булките, хванати на верига през раменете, пеят песента: „Ой те, дръвце, право дръвце". Чрез диалога между момата и дървото се постига изключителна убедителност:

Я съм расло тамо горе, 
тамо горе на планина, 
на планина, на рудина, 
край езеро салювилско, 
отсече ме вакъл овчар, 
донесе ме да ме сади 
край огнище, край трапези.

Дървото-бъдник е символ на богатството, на силата, на физическата издръжливост, на радостта:

Я съм, моме, златно дръвце, 
златно дръвце плодовито, 
ще порасна дор до небо, 
клон ще пусна дор до земя; 
лист ще листна дребен бисер, 
цвят ще цъфна чисто сребро, 
род ще родя сухо злато; 
слез 'ще по мен млада Бога, 
ще дарува добра дарба...

Според християнската символика златото се свързва с чистотата на Иисусовия живот, среброто - с безценната и непреходна стойност на Христос и неговото слово. Всеки от къщата ще получи здраве, радост, веселие и благодат: „на момата - дребен бисер", „на майката - чисто сребро", „на бащата - сухо злато, / пълна къща със дечица." „Живот, здраве, веселие!“ - с този искрен благослов завършва жизнерадостната песен, изпълнена с бодрост и оптимизъм, с надежда и вяра в доброто на бъдния ден.

В песента „Припаднала е, Коладе ле" се преплитат изконното желание на човека за благоденствие в обикновения живот с митическия мотив за змееборството. Според народната вяра най-голяма сила притежават братята близнаци. Само те могат да преборят триглавата „сура ламя“, която като „тъмна сила“ е обхванала „три земи“. В тази песен коледарите отправят своите искрени пожелания към стопаните да получат благата, освободени от братята - близнаци: 

Текнали са дор три реки: 
първа река - жълто злато, 
втора река - мед и масло, 
трета река - ройно вино. 
Провикна се добър юнак:
- Хайде злато по чифчии, 
ройно вино по копачи, 
мед и масло по овчари! 

Пожелателно-заклинателните думи имат магическо действие за сбъдването на желанията на земеделските стопани. Със своето трудолюбие и упоритост те са заслужили всички тези блага, които ще потекат към домовете им.

В песента „Похвали се добър юнак", записана в с. Аспарухово, Варненско, е отразено надпреварването между юнак и Слънце. Ако победител е Слънцето, то ще вземе „добра коня". Ако спечели юнакът, негова ще е милата Слънчова сестра - „ясната звезда". Юнакът спечелва облога - „ясната звезда". Песента завършва с коледарски благослов:

Колко звезди в ясното небе, 
толкоз здраве в тази къща.

Красивите пожелания за здраве са отправени към момъка, на когото му предстои да създаде свой уютен и изпълнен с щастие дом. Ако здравето е в изобилие, то щастието и благополучието ще се настанят в този дом и заедно с разбирателството ще съпътстват живота на младите.

В коледарските песни се пее и за „малка мома", и за малко дете, дори когато то още не е родено или докато е още малко. С много обич и нежност са изпълнени пожеланията за щастливо бъдеще на детето в песента „Подухнал ми тих, бел ветар". В нея е разкрита приказната красота на момченцето, покачено на вран кон:

у рака му златна чаша, 
у чашата студна вода, 
у водата росна китка.

Искрените пожелания за щастие, богатство и благополучие достигат до всеки чрез коледарите, които обхождат всеки дом. Те донасят както свежия лъх на зимата, така и светлината, радостта, щастието. Здравето е най-щедрият техен подарък. Ето защо те поставят: 

зелен венец се от здравец 
да йе дете заман здраво, 
заман здраво като здравец.

Носейки вяра и упование, песните, посветени на Коледа, изразяват светлите мечти на хората за щастие, добруване, мир и любов.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave