ОБЩА ХАРАКТЕРИСТИКА НА МИТОЛОГИЧНАТА КУЛТУРА

 

          Защо възниква митологичната култура? На този въпрос са давани много отговори. Някои разглеждат мита като примитивна форма на познание. Други виждат в него форма на религиозното мислене. Трети разглеждат тази начална форма на човешката култура като инструмент за изграждане на морални норми. Някои разглеждат мита като първична форма на словесност. Други пък мислят, че в отношението между мит и ритуал първичен е именно ритуалът - инструментът, чрез който човекът иска да повлияе магически на света, за да създаде по-благоприятни условия за живот. Според този възглед словесният мит е само част от магическия ритуал. За да се ориентираме във всички тези мнения, трябва да разберем защо човекът е изградил такъв измислен свят, който по-късно е получил името митологична култура.
          Какво е накарало хората да създадат този свят? За да отговорим на този въпрос, трябва да отговорим преди това на друг: Каква е целта на човешкото съществуване? Тук не става дума за философски размисли, а за най-първичното изискване, стоящо пред всяко живо същество: Нуждата животът да бъде породен, запазен и продължен. Подобен стремеж има чисто биологични измерения, което поставя човека наравно с всички живи същества. Пред животните тази необходимост стои с не по-малка сила. Защото светът е суров и враждебен, в него дебнат опасности, а нуждата да се намери храна и подслон е еднаква за всички. И точно тук виждаме принципната разлика между човешката и животинската стратегия за оцеляване.
          Прието е да се смята, че животните не притежават някои от най-характерните за човека средства - езика и труда. Всъщност това може да се оспори, защото не са редки случаите, когато в животинските общности се предава информация. Срещат се и форми на трудова дейност. Между животните и човека обаче стои границата на символа. С негова помощ човекът изгражда нов свят между себе си и враждебната природа наоколо - нещо като защитен слой, с който се предпазва. Опознава света, подрежда го, предава опита си на следващите поколения, опитва се да го подчини на своята воля и да му вдъхне смисъл и разумност.
          Как това отношение човек-свят се изгражда на практика?
          Досега употребявахме думата „човек“ в единствено число, но е по-правилно да се говори не за отделния човек, а за човешките общности. Защото всички форми за изграждане на символичен образа на света са изключително и само колективни. Какво предопределя този колективен тип живеене и възприемане на света?
          Най-напред е отново биологията. Пораждането и съхранението на живота е възможно само в общност. Човекът се ражда от връзката на двама души, но тя го свързва с още много хора, които имат отношение към неговото раждане: баби и дядовци, лели и чичовци, сестри и братя, деца от новото поколение, внуци и така до безкрай. Първата форма на колективен живот е именно родът. По-късно родовете започват да се сближават, отново на принципа на кръвната връзка, и се създават племенните структури. Именно родово-племенните общности пораждат и културата, която ние днес наричаме митологична.
          След пораждането на живота следва далеч по-сложната задача за неговото запазване и продължение. Това става в непрестанна борба с различни опасности: природни стихии, вражески нападения, нужда от храна, вода и подслон. За да устои на всичко това, човекът е трябвало да си изгради защитни механизми. Но тези механизми е трябвало да бъдат всеобщо приети, поддържани и зачитани, предавани от поколение на поколение. Само това би гарантирало устойчивост и трайност на общността. И именно тук е мястото на символичния свят, за който говорим. Чрез него човекът изгражда един свят на ясни и точни правила за живот, брак и труд. Свят на осъзнаване и осмисляне на действителността чрез символични образи, вярвания, представи, митове, религии. В отговор на тази необходимост се поражда и митологичното мислене.
          Първата крачка в тази посока е изграждане на образ на света. От всичко, което вижда наоколо си, човекът е трябвало да изгради една смислена и вътрешно подредена представа за нещата. Неслучайно и първият образ на света, който се поражда, е образът на хаоса - на разпокъсаното, безформено битие, което трябва да бъде подредено, за да може да се осъзнае. В най-древните митове за сътворението на света това е и първата крачка - раждането на космоса от хаоса. Думата „космос“ има старогръцки произход и означава „ред“, „порядък“. В различните общности конкретната представа за този ред може да е различна, но базовото противопоставяне хаос - космос е винаги налице.
          Какво съдържа в себе си образът на космоса? Преди всичко обяснение на това, как са възникнали и са се оформили най-важните за човека обекти от заобикалящия го свят: земята и слънцето, небесните светила, водата и въздухът, гората и полето, животните и хората. На какво се дължат различни природни явления, които подпомагат или застрашават човешкия живот - вятърът, дъждът, снегът, гръмотевицата, плодородната сила на почвата. Трябва да се изгради и представа как се поражда и къде отива човекът - въпросите за живота и смъртта.
Всички тези разнопосочни проблеми трябва да получат вътрешно единен и непротиворечив образ, за да може хаотичният свят да се представи пред погледа на човека като подреден и смислен, но и отворен за добри и лоши влияния.
          Следващата крачка е ясното разграничаване на човешкия и природния свят. Светът на човека, над който той има пълно влияние, и светът на природата, в който действат други закони и където се крият огромни продуктивни, но и разрушителни сили. Човекът се стреми да обхване и подчини на волята си полезните и да победи злите сили. В това се състои неговата основна задача. Така възникват представите за особени митологични герои, които помагат на хората да разширят своето човешко пространство за сметка на дивото обкръжение. Това става чрез добиването на огъня, с усвояването на на занаяти и умения, с култивиране на растения и домашни животни, с изграждане на човешките домове и поселища, с укротяване на огъня и впрягането му в служба на човека. Всички те са огромни и решаващи крачки по пътя към „очовечаването“ на дивия хаос и превръщането му в човешки космос. В този аспект от образа на света много важни са символите на дома, на града, на храма. Изключително важни обаче са и образите на граничните пространства - границите между човешкото и дивото, между небето и земята, между живота и смъртта. Така се появяват образите на прага, на градските врати, на пътя, който свързва две човешки пространства, на горната и долната земя, на рая и ада, както и на граничните линии между тях - реката Лета в гръцката митология и т.н.
          Следващата крачка е изграждане на система от образи, норми и ценности, които помагат на човека да съхрани и поддържа изградения от него образ на света. Така възниква вселената на нормите: обичайното право, принципите за сродяване, моралните правила. Това е много важен момент, който придава ценностно измерение на света. Първичното отношение в този морално осъзнат свят е отношението между доброто и злото. Така както човекът се стреми да подреди и дисциплинира света, създавайки ред от хаоса, така и понятията за добро и зло са инструменти, чрез които се подреждат и дисциплинират отношенията между него и света. Така възникват представите за рая и ада, за добрите и злите богове, за бога и сатаната, за горната (добрата) и долната (лошата) земя и т.н. Заедно с отношението добро - зло обаче възниква и идеята за арбитъра, за съдията, който оценява постъпките на хората, за да ги поощри или накаже. Тези правила не се мислят като създадени от човека, а като съществуващи извън него в пространствата на свещеното, на божественото. Този принцип наричаме „трансцедентност“, т.е. „отвъдност“, изнесеност извън делничния свят.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave