1. Правни и фактически условия – до 60-те години на 19 век в Турция е нямало строго установени правни норми с които да се уреждат въпросите на печата. Откриването на печатници и издаването на вестници е ставало по един-единствен начин. След получаване на така нареч. ''Султански ферман''. Да се издейства такъв ферман е било трудна работа и обикновено е ставало чрез посредници, на които е трябвало да се плаща. Вестниците са били подложени обаче и на двоен контрол. Първо от страна на турската административна власт и второ от страна на гръцката патриаршия, която също е упражнявала контрол, особено преди да имаме собствена патриаршия. Първият закон, уреждащ частично нещата с печата, е от 1865година. Според него редакторът и издателят е трябвало да бъде най-малко на 30 години и е бил длъжен да изпраща в бюрото по печата по един брой. Това означава, че цензурата не е била предварителна. (Предварителна цензура означава, че преди да излезе дадено издание, то отива в агенцията по печата и се редактира.) Пречка за пълноценното разпространение на печата е ниската грамотност на населението и липсата на материална база.

2. Редакциона организация на вестниците – българските възрожденски списания и вестници са издавани обикновено от самите редактори, които не създават предприятия за печалба. Напротив, самите издатели и редактори дават собствени средства за излизането на списанията и вестниците. Разбира се, има и вестници (като вест. Турция), които са проправителствени и споделят официалната политика на Османската империя. Редакционата организация на вестниците и списанията тогава е била изключително примитивна. Цялата тежест е падала върху редактора, който най-често е и издател. Не е имало редакционни помещения. Не е имало хонорар. (Хонорарът като понятие и практика е въведено в Европа от Пушкин) Сътрудниците предимно са били от средите на българската интелигенция. (Първата българска поетеса е Елена Мутева!) През този период българската преса е имала много силна връзка с аудиторията си. Възрожденските периодични издания се печатат в различни печатници. Разнообразието на шрифтове е било ограничено. Хартията не винаги е била качествена. Вестниците са на четири страници и са седмичници. Други трудности – не е имало културен център, които да поддържа вестниците; не са имали много абонати. Общо през Възраждането имаме 75 вестника и 31 списания, като по-голямата част от тях излизат в Румъния. Нито един български вестник не е печатан в пределите на българските земи.

Видове тематика и идеи на насоченост на възрожденския печат – най-ранните вестници, като ''Български'' орел са информационни, но с започването на църковната борба и с разгара на национално-освободителното движение се налага така нареч. Вестник на идеята, който е коренно различен от вестника на новината. Основната функция на вестника на идеята е да даде програма за общестено-политическото развитие. Печатът през възраждането се разделя по няколко линии – едната е по линията на еволюционизма; друга е по линията на националната революция; имало е и междинни вестници. Първоначално в предреволюционерския печат господстват теми, с които се цели да се подбуди националното самочувствие. Чак от началото и средата на 60-те години вестниците стават политически, като акцента им е през 70-те години. В тях да доминирали две теми – темата за църковната борба и за освобождението. През възраждането е много силна връзката между печата и художествената литература. 

@bgmateriali.com

Изтеглиsave