Очарован от стиховете на млад и надежден поет, подписал творбите си с името Пейо Крачолов, Пенчо Славейков става „кръстник" на най-голямото поетично дарование в българската литература, като променя името му от Крачолов на Яворов. Първите творби, печатани с този творчески псевдоним, са „Свърнах стадо, либе Радо" и „Повя горняка през поля" в сп. „Мисъл”, брой 1 от 1899 г. Оттук тръгва и пътят на поета, създал прекрасни лирически творби. За него големият литературен изследовател и критик Тончо Жечев казва: „Яворов е в основата на всички модерни посоки на българската поезия. От него има пряк път назад към най-високата традиция, каквато е Ботевата, и напред - към Вапцаров.”

Стихотворението „Пролет” разкрива настъпването на пролетта на село. То е наситено с ведро и оптимистично чувство. Поетът рисува чудна картина на възраждащия се живот. В три строфи Яворов пресъздава цялата прелест на настъпващата пролет и радостното усещане, обзело хората. Именно на село човекът е най-близо до природата и живее според нейните закони. Тя променя своя ритъм на живот всеки сезон. Особено вълнение изпитва поетът, когато наблюдава природата, готова да се раздели със зимата и да посрещне пролетта.

Мартенският сняг отстъпва пред пролетния топъл вятър:

Стопи се мартенският сняг

и селската речица, довчера заледена,

от топъл вятър съживена.

Образът на селската рекичка е одухотворен. Яворов използва определението „съживена", за да разкрие пробуждането на природата за нов живот. Разчупила оковите на леда, рекичката се втурва към бреговете с живителната си блага. Движение замества зимния покой и изпълва природата с радостно предчувствие.

Ясното синьо небе и „разпаленото слънце" хармонират на пролетната картина. Усеща се топлата ласка на светлината, издигнала птиците високо в небето. Техният полет изразява волния порив към нов живот на всичко в природата. Цялата втора строфа е поздрав към идващата пролет, изразен с глагола „здрависва":

... високо птичката се рей

и пролетта здрависва с песен.

Неусетно поетът озвучава зрителната картина от първото четиристишие с песента на птицата.

Обхванал с поглед земята и небето, изпълнени с топлина и възторг, Яворов обръща очи към човека труженик. Последната строфа започва с безглаголно изречение, в което има скрита динамика, изразена чрез съществителните „живот и шум". „Нивята се пробуждат", жадни за човешките ръце, които ще ги дарят с живот. Хората откликват на повика на природата. Селяните се връщат по нивята, където се трудят с радост:

препълнен е утъпкан друм

от работливите селяци...

Така пролетната картина е цялостна и завършена чрез образа на човека.

Макар и кратка, поетичната твор6а внушава радостното усещане от съприкосновението с настъпващата пролет, изразява трепетното очакване на нещо ново, красиво от царуващата хармония между човек и природа. Светлина, топлина, радост, обич и надежда излъчва описаната картина на пробуждащата се природа. С оптимизъм и веселие е пресъздадено общуването между човек и природа. Трудът на селяните в стихотворението „Пролет” създава усещане за щастие, носи радостни очаквания, за разлика от други Яворови творби като „На нивата" и „Градушка", в които са разкрити трагични моменти от живота на българския селянин.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave