„ДЕН ДЕНУВАМ” - ПОЕТИЧНАТА ИЗПОВЕД НА ХАЙДУТИНА  - БОРЕЦ ЗА СВОБОДА

Пейо Яворов посвещава цикъла от четири стихотворения „Хайдушки песни” на известния революционер Гоце Делчев. Те са публикувани за пръв път в сп. „Мисъл" в началото на 1903 г. Поетичните творби са израз на драматичните изповеди на лиричния дух на Яворов, съпричастен с трудната съдба на българите в Македония, останали под турско робство след несправедливия Берлински договор.

Първото стихотворение „Ден денувам”, написано в духа на песенния фолклор, представя ежедневието на хайдутина. Окрилен от идеята да бъде защитник на народа си, той е избрал доброволно трудната си съдба. Още в първото двустишие настроението е бодро, оптимистично. Уверен в правотата на своя избор, хайдутинът е готов да се посвети на един свещен идеал-свободата, да се отрече отличното си щастие и да изтърпи всички несгоди. Наред с борческото настроение се прокрадват и тъжни нотки:

нямам тато, нито мама –

тато да ругае,

мама да ридае.

Като всеки народен закрилник, хайдутинът няма свой дом, свое семейство. Гората е неговото защитено пространство, неговият дом. Тя е майка и приятел на българския юнак. Приютява го и го дарява с енергия и воля за преодоляване на опасностите, с които е изпълнен животът му. Лирическият герой няма спокоен живот, но в замяна на това има свобода, волност. Горд и свободолюбив, той възкликва:

Леле моя,

ти Пирин планино!

Хайдутинът не търпи никакви обиди, насилия и условности. Приютен като останалите всеотдайни македонски чеда от Пирин планина, той приема трудностите. Ежедневието му е белязано със знака на несигурността:

Ден денувам— кътища потайни,

нощ нощувам- пътища незнайни.

Художественият образ „кьтища потайни" символизира неспокойното всекидневие на хайдутина. Антитезата „ден” и „нощ" въплъщава неочакваните обрати в съдбата му. През деня народният закрилник живее в неизвестност, в потайни и скрити места, това е времето на неговата отмора. През нощта „ пътища незнайни" го отвеждат към срещата с поробителя, където той и неговата дружина отстояват своите непоколебими принципи и защитават достойнството на българина.

Лирическият герой разкрива душата си. Неговата изповед е искрена и убедителна. Във втората строфа прозвучава основният девиз на всички дружини в Македоно-одринското движение:

С враг врагувам - мяра според мяра,

с благ благувам - вяра зарад вяра.

Закрилникът обича своя народ и му служи вярно. Един от законите на неговата нравственост го задължава да бъде справедлив - всеки враг трябва да получи наказание, но заслужено, според делата му, да не бъде проявена излишна жестокост.

Във всяка строфа лирическият герой изповядва и бодри, и тъжни настроения, контрастни емоционални състояния - увереност, борбеност, болка, печал. Връщайки се към реалността, за миг се докосва до празнотата, породена от отсъствието на брат и сестра, близките за всеки човек хора:

нямам братец, ни сестрица –

братец да ме хвали,

а сестра да жали...

Поел с ясна цел по своя път, хайдутинът отхвърля мрачните настроения. Той няма никого от близките до себе си хора, но има своята вяра:

Бог богува - нека си богува,

цар царува - века ли царува?

Вярва, че злото не ще може да бъде вечно. Няма безсмъртен човек, а владетелят, колкото и да е могъщ и силен, не ще е вечно неговото царство. Изповедта на героя е искрена и вълнуваща. Борецът за справедливост и човешки правдини е млад и силен. Направил достойния си избор, той се е отказал и от най-пленителното чувство-любовта:

Нямам либе, първа обич –

мене да очаква

и да ме оплаква...

Вместо обичта и топлината на своята любима, хайдутинът има „пушка огнебойка", както вместо „ братец" и „ сестрица" - „ сабя халосия". Бунтовникът е поел по страшния път, изпълнен с рискове, несгоди и лишения, за да могат всички да живеят по-спокойно. Свободата е неговата висша цел. Той трябва да изпълни своя патриотичен дълг. Едва тогава ще има право на лично щастие.

Споменаването на „цариградско вино", „одринска ракия" и „солунска девойка" в края на всяка една от трите строфи има за цел да очертае с познати фолклорни образи българското пространство, което е още под властта на тиранина - Пирин, Цариград, Одрин и Солун. За неговото освобождение се борят македонските народни дружини. Срещу робството се изправя гордата героична личност, която не се страхува от смъртта-твърде вероятен изход от борбата в името на една благородна и свещена цел-свободата.

Яворовото стихотворение е твърде близко до хайдушките народни песни не само заради общата основна тема - борбата за освобождение. Лирическият герой е непримирим към неправдите, жертвоготовен и свободолюбив като славните български хайдути. Познати от песенния фолклор са използваните постоянни епитети: „сабя халосия", „пушка огнебойка", „тънка девойка”, „люта ракия". Етимологичните фигури „ден
денувам", „нощ нощувам", „с враг врагувам”, „ бог богува", „ цар царува"
 напомнят характерните за народните песни тавтологични епитети.

Стихотворението „Ден денувам”от цикъла „Хайдушки песни”на Пейо Яворов разкрива богатата душевност и волната природа на гордата, извисена личност, обрекла се на борбата за свобода.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave