ПЕНЧО СЛАВЕЙКОВ – „НЕРАЗДЕЛНИ“ 
(Кратък анализ)

 

          ЖАНР И КОМПОЗИЦИЯ

          Пенчо Славейков започва своята творба „Неразделни“ в пловдивското село Белащица и я завършва в Лайпциг. Пишейки под сянката на селския чинар и в модерния европейски град, поетът прехвърля мост между магическото слово на своите предци, съхранено в народната песен, и поезията на своето време. „Неразделни“ се появява за пръв път в сп. „Мисъл“ през 1895 г. със заглавие „Калина“. На следващата година влиза в сб. „Епически песни“ с новото, популярно и до днес заглавие.
          Творбата притежава жанрови особености на поема и на балада. Характерно за поемата е съчетаването на лирически и на епически особености – типичните за лириката изразяване на чувства, споделяне на преживявания и пресъздаване на настроения се обвързват с наличието на повествование, е разказване на история. Освен лиро-епическия характер, отличително за баладата е присъствието на фантастичното, свръхестественото. Правдоподобната история за герои в моменти на изключителни житейски изпитания преминава в разказ за невероятни, тайнствени, мистични неща. Особено характерни, както в Славейковата творба „Неразделни“, са превращения на хора в растения или в животни, живот след смъртта, безсмъртна любов. Жанрът балада е добре развит в българския фолклор и служи за източник на мотиви и образи в модерната поезия, чийто представител е Пенчо Славейков.
          Композицията на творбата е изградена на принципа „разказ в разказа“ – лирическият говорител разказва история, в която е вмъкнат разказът на одухотворената калина. Открояват се три композиционни части – природната картина и въвеждането на образа на лирическия говорител в началото; историята за трагичната любов на двамата млади, чиято кулминация е самоубийството на влюбените; и финалът, в който лирическият говорител отново споделя своите преживявания. Най-обемна и разгърната е втората част, а първата и третата оформят
композиционна рамка.

          ТЕМИ И ПРОБЛЕМИ

          „Неразделни“ е балада за красотата и силата на любовта; за невъзможната раздяла на тези, които изпитват чиста и дълбока привързаност; за победата на любовта над предразсъдъците и ограниченията, наложени от обществото; за единението на влюбените души във вечността.
          В миналото човешкият живот е бил много по-обвързан с живота на общността, на рода, на семейството. Задомяването на младите е било невъзможно без съгласието и благословията на родителите. Когато се е разминавал с повелята на рода, личният избор е предизвиквал драматични сблъсъци, причинявал е страдание и често е имал трагични последици.
          Славейковата творба поставя проблемите за индивидуалния избор в патриархалното общество, за достойното съществуване на човешката личност, лишена от разбирането и подкрепата на близките си, за неизмеримата сила на стремежа към близост и любов, хармония и щастие.

          ГЕРОИ И ОБРАЗИ

          Герои на баладата са девойката, която разказва своята необикновена, вълнуваща и поучителна история, и нейният любим Иво. Те са характеризирани основно чрез чувството, което озарява земните им дни, мотивира самоубийството им и извисява душите им във вечността. Липсват биографични сведения, портретните характеристики са пестеливи, но любовта им е представена като завладяваща, съдбовна, могъща, надмогваща дори смъртта. Като символи на тази неугасваща любов, на вечния й живот, на красотата и възвишеността й се открояват образите на явора и калината, израснали върху гробовете на влюбените. И в народните песни, и в древните митове дърветата символизират силата и вечността на живота. Напуснали доброволно земния свят, за да опазят любовта си, двамата млади живеят преродени като красиви и силни дървета, символизиращи мъжката и женската природа, обвързани в хармонично единство. Калината символизира красотата, нежността и изяществото на жената, яворът – достолепието, силата и покровителската мощ на мъжа, а прегръдката им чрез преплетените клони – сливането в любовта.
          Важни за изграждането на художествения текст са и образите на родителите и на съселяните на влюбените. Макар и периферни, те разкриват съществени особености на патриархално-родовото общество. Според традицията родителите избират брачните партньори на децата си и благославят техния съюз. Бащата на момъка и майката на девойката не одобряват избора на младите и неволно ги тласкат към смъртта. Проявили незачитане към чувствата на влюбените, родителите са застигнати от най-голямото човешко страдание, от най-страшната човешка участ – смъртта на рожбата.
          Като типичен за патриархалното общество е представен и образът на съселяните. Те не влияят пряко върху живота на влюбените, но не остават безучастни към тяхното страдание и към трагичната им участ. Когато влюбените умират, множеството е потресено, съпричастно, състрадаващо.
          Специфично място в творбата заема и образът на поета, който преразказва историята на каляната и я превръща в безсмъртна песен за любовта. Неговата почит пред трогателната съдба на влюбените е израз на човешкото уважение към безкористната и жертвоготовна любов, към достойния човешки избор. Поетът е онзи, който съхранява паметта за трагично-възвишеното. Чрез неговата „тъжна песен“ то ще се помни и предава далеч във времето, ще звучи като химн на любовта, като прослава на обичащите, като пример и поука за идни поколения.

          ИДЕИ И ЦЕННОСТИ

          „Неразделни“ утвърждава идеята, че любовта е висша ценност, определяща смисъла на човешкото съществуване. Познал любовта, човекът изпитва радост и усеща, че живее пълноценно. Затова и незачитането на любовта се възприема като посегателство срещу живота, а смъртта се оказва убежище за безсмъртната любов. Славейковите герои спонтанно и категорично избират смъртта, защото единствено така могат да съхранят човешкото си достойнство и любовта. И макар че според християнството самоубийството е грях, баладата го превръща в път към триумфа на живота и любовта. Когато пред щастието на личността стоят непреодолимите прегради и окови на патриархалните норми, то се оказва възможно отвъд реалността. Ненамерили покой и щастие в краткия си земен живот, героите остават завинаги заедно, неразделени и неразделни, щастливо прегърнати, в любовен унес, в хармония със себе си и със света, слети с природата, участващи в нейната вечност. За тях се пее красива песен – още един гарант за безсмъртието им, за несломимата им любов, за осмислянето на саможертвата им като проява на сила и висота на човешкия дух.

          ЕЗИК И СТИЛ

          Баладата „Неразделни“ се характеризира със съкровен и вълнуващ изповеден тон. Под формата на споделяне в първо лице единствено число са пресъздадени както историята на девойката и нейния любим, така и впечатленията и преживяванията на лирическия говорител.
          Поетическият език е силно повлиян от стилистиката на фолклора. От народната песен Пенчо Славейков заимства образния паралелизъм и метафоричната образност, постоянните епитети, повторенията, изброяванията. Традиционни са и ритмическата организация на стиха (шестнадесетсричен епичен стих с цезура по средата, след осмата сричка), архаичната разговорна лексика, образите символи. В духа на фолклорната балада и на вълшебната приказка са и фантастичните елементи – прераждането на влюбените в дървета, любовната прегръдка на дърветата, говорещата калина. Подобно на народната песен баладата съдържа елементи на диалог, борави с достъпен език, но същевременно поетът си служи с фолклорната стилистика умело, добре дозирано и създава високохудожествена, модерна поетическа творба.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave