Пейо Яворов е поет, хайдушка харамия, драматург. Неговото творчество е емоционално богато, с изящна словесност и красива образност. Той никога не се стреми към самоцелно изкуство, което да не е докоснало сърцето и не е минало през стихията на разума и чувствата. Затова поезията на Пейо Яворов е вълнуваща, завладяваща.

Стихотворението „Пролет" е посветено на най-хубавия годишен сезон - пролетта. Тя съживява природата, вдъхва надежди у човека. Творбата отразява новото настроение на поета в пейзажен натюрел. С четката на художник, уловил витално изразителните елементи от събуждащата се природа, той създава красив образ на магьосницата сезон. В нарисуваната картина не се налага ярката багра, а преди всичко белият цвят. Такова е усещането във всяка от трите строфи. Снегът и речната пяна - в първата, разпаленото слънце и бяло-синият небесен свод - във втората, и изразената по косвен начин светлина чрез настъпилото оживление на полето: „препълнен е утьпкан друм". В тази строфа поетът търси съзнателно контрастното съпоставяне между бяло и черно - светлината и угарьт на полето. Всичко е изказ на започващо
ново начало, на нещо красиво, което предстои. Според езика на символите, бялото внушава, че нищо не е свършено. То е цвят на прехода, на чистотата, на откровението. В творбата се изповядват личните чувства на поета. Още в първия куплет се налага движението, образът на живата и закачливо весела природа:

Стопи се мартенския сняг / и селската речица, до вчера

заледена ,/ облива с пяна своя бряг, / от топъл вятър съживена.

Поетът започва строфата с глагол в минало свършено време. „Стопи се” - приключил е сезонът на зимата, един цикъл в годишните времена е завършен. Топлота, бодрост, радостно оживление звънти от целия куплет. Пейо Яворов съзнателно редува в строфата 8-сричен къс стих с 14-сричен дълъг стих, отново 8-сричен със скъсен 9-сричен стих. Тази скокливост на словото се слива с изградения по косвен начин слухов образ на бълбукащата селска река. Умалителното име „речица", полъхът на „топъл вятър" скъсяват разстоянието между автор и читател. Той сякаш заживява със събудената природа, със сетивата си усеща възраждащото се вълшебство на жизнерадост и опиянение.

Уловил и скицирал двата щриха на започващия нов сезон - селската река и мартенския сняг – поетьт - художник разширява кръгозора си, отправя поглед към небесния свод:

От ранно утро още грей / разпаленото слънце на модър

свод небесен, / високо птичката се рей /и пролетта здрависва с песен.

И тук настъпилите промени носят радост и надежда. Слънцето свети „разпалено", а не мъждиво ярко. Пейо Яворов прибавя ново смислово значение на думата „разпалено". Тава значение е не само в смисъл на силно, горещо, но и като желание да докаже себе си. Сякаш небесното светило оживява като цялата събудена природа. Затова сводът е избеляло син (модър), изчистен от мрачната и студена сивота на зимата. Усетила свободата, дарена й от природата, птичката се рее високо в небесата. Всички използвани глаголи в този куплет са в сегашно време, което помага чувството да зазвучи като опиянение. Сродни са преживяванията на птицата, природата и човека. Всичко е одухотворено, от него струи живот. И птицата „здрависва” (поздравява) пролетта с песен.

Глаголите са с динамична изразителност, която се вплита в музикалния ефект не само от скокливата последователност на стихове с различна дължина, но и от звукописното редуване на думи с преобладаващи меки тонове на „е" и „и" (I куплет), с думи с бодрите тонове „о" и „а" (II куплет). Словесният пейзаж се оформя с наслагването на картинни епитети [„ранно", „разпалено", „модър", „небесен", „Високо"). В тази „избелена" прозрачна красота чувството звънти с ярката звучност на птичата песен „и пролетта здрависва”. Всичко е обхванете от нещо ново, силно, вълнуващо:

Навсякъде живот и шум./Нивята се пробуждат за своите юнаци:

препълнен е утъпкан друм /от работливите селяци.

В четиристишието налагащият се глагол „се пробуждат" е използван в несвършена форма. Тя подсказва, че действието предстои да стане. По този начин поетът циклично извървява времето в сезона-от миналото, през настоящето към нещо, което предстои да бъде (в бъдещето). И трудът на селяните е залог за бъдещето. Но това е възможно, когато природата сама подканя и щедро се себераздава: „Нивята се пробуждат за своите юнаци." В Яворовата поезия природата никога не е само късче живописен пейзаж. В нея винаги участва човекът, защото поетът всякога търси взаимната обвързаност между човек и природа, която е причина за богата гама от настроения и преживявания.

В стихотворението „Пролет" събуденият сезон е извор на надежда и начало за благодатен труд. Поетът се слива с читателя, с усета му за красота, с жаждата му за живот. Затова така силно се съпреживяват емоционалната бодрост, жизнерадостното опиянение и благородното благовение пред труда. За Пейо Яворов трудолюбивият селянин е също емблематичен символ на пролетта, защото тя е сезон не само на красота, а и сезон на началото за богата реколта и за лека зима.

„Пролет" е пейзажно стихотворение. Използваните от Яворов поетични похвати (смяна в дължината на стиха, звукопис в думите, епитетен пейзаж, умело подбиране на глаголното време) събуждат природата и изразяват пролетното оживление, обхванало селската речица, птиците, полето и човека. В него бодрото настроение е в хармония с нарисуваната картина. Това придава завършеност и цялост на творбата.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave