ПЪТУВАНЕТО НА БЛАГА ДИМИТРОВА КЪМ СЕБЕ СИ

Усещането за изтичащото време, за безвъзвратно отминалото не предизвиква болезнени реакции у поетесата Блага Димитрова. Вярата й в идния ден надделява. Тя не живее със спомени, а с настоящето и с бъдещето; не обича да се връща към надживяното минало:

Всички скъпи спомени разменям 
за един забравен ден.

Творчеството на Блага Димитрова най-често поставя жената, изправена срещу ветровете, бурите и лавините. През погледа на писателката жената е с отвързани криле и с мисли, способни да обхванат изцяло света, да се слеят с движението и устрема на епохата. Очарованието на това творчество е в неговата интелектуалност. Авторката разсъждава върху основните проблеми на своето време, върху съдбата на съвременната личност, върху смисъла и същността на творчеството, върху дълга на писателя...

„Един индийски мъдрец казва - пише Блага Димитрова, че опитът на човека иде не от опита на собствения му живот, а повече от съдбите на другите, от чуто, прочетено, преживяно от другите. Собственият ти опит е концентрат от безброй чужди изпитания, затова пребиваването в третата реалност: в света на книгите, е жизнена необходимост. В тази реалност се постига духовният хилядолетен опит, вътрешната хармония, възпитанието на чувствата - в най-широк смисъл. Ограниченият човек пребивава само в триизмерния свят на вещите, на вегетирането. Четвъртото измерение, времето, е в света на изкуството, в книгите, където са запазени човешката памет и въображението. Там се коренят връзките със собствения ти народ и с човечеството."

Когато заявява: „Горда съм, че съм жена", Блага Димитрова има предвид душевните богатства и силния интелект на жената в нашето време, в което най-много се ценят познавателните, творческите и интелектуалните способности на свободната личност. Онова, което отличава тази поетеса от останалите съвременни поетеси, е рационалното и съзерцателното й отношение към света, преобладаващият й стремеж към разрешаване на сложни философски проблеми, към духовни търсения и констатации, към идейни обобщения. Отличава я и нейното мъжество да господства над страстите и над стихийните женски емоции, нейната овладяност и рационалност. Всяко свое преживяване тя пречиства през филтъра на тревожната си мисъл, намира първопричините му и логическото му обяснение. И все по-често в стиховете и в прозата си тя поставя въпроси пред читателите, провокира размисли върху сложното обществено и лично битие на съвременника.

„Да задавам въпроси в книгите си - признава Блага Димитрова - това е моят израз на доверие към читателите. " Всъщност тя не само търси, но и намира отговора, философско-психологическото обяснение на своите реторични въпроси. А те са твърде многобройни и засягат различните аспекти на човешкото поведение в сложния комплекс от разнородните явления на съвремието. И намира истината в многопосочно и разноъглово търсене.

В сърцето й има много място за обич, за искрени възторзи, за страстен копнеж към щастие, но над всичко доминира нейното усилие за развитие на интелекта и на анализаторската мисъл. Срещу онаследената от векове робска психика на жената тя мъжки се бори. В едно от най-популярните си стихотворения „Сама жена на път" Блага Димитрова постига най-верния и дълбок синтез на съдбоносните за днешната жена духовни устреми, на дързостта й сама да си пробие път в живота и на трагичната й раздвоеност и безпомощност:

Това е риск и неудобство 
във тоя свят все още мъжки.
Зад всеки ъгъл те причаква 
засада от нелепи срещи.
И улиците те пронизват 
със любопитни погледи.
Сама жена на път.
Единствената ти защита 
е твойта беззащитност...

Това е изключително вярно прозрение на поетесата върху женската участ „във тоя свят все още мъжки“. Борещата се за духовно и умствено разкрепостяване съвременна жена живее в произведенията на Блага Димитрова своя сложен вътрешен живот - живее интелектуално, смислено, динамично, с темпа на своята епоха. Болестите на техническия век се отразяват в редица стихотворения на авторката чрез нейното жизнерадостно светоусещане и чрез критичната й мисъл. Интензивната мисловна дейност засилва в стиховете й внушението за лудия бяг на времето, но най-често се концентрира върху нетърпеливото очакване на следващия му ход. Блага Димитрова иска да извърви докрай „безразсъдния път на сърцето си", предчувствайки наслаждението, което ще й донесе новото себепознаване, новият само- анализ, откритията на нови философски обобщения.

За нея същността на човека е в това, което той може да бъде; заложеното в него е предпоставка за бъдеща реализация. Затова тя непрестанно се преоткрива, улавя всяка промяна в психическото си състояние, предчувствайки бъдещето си. Именно с устремената си напред мисъл Блага Димитрова изминава така скоростно огромните разстояния в пространствата и във времето и вечно се усеща в движение, на път. Това непрестанно нейно пътуване към неизвестното е съпроводено с копнеж за срещи, за човешка близост:

Пътищата се кръстосват за един
миг
и се разминават 
с такава скорост, 
че срещите се превръщат в
раздяла,
усмивката - в сълза, 
мечтата - в спомен.

Цялото творчество на Блага Димитрова е стръмен път на мисълта и на сърцето към нови и нови срещи и открития за изключително интересното и динамично „летящо" време, в което човечеството днес живее.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave