РЕНЕСАНСЪТ В АНГЛИЯ И ТРАГЕДИЯТА „ХАМЛЕТ“

 

          ■ АНГЛИЙСКИЯТ РЕНЕСАНС

          Ренесансът в Англия обхваща периода от края на XV в. до 30-те години на XVII в. Проявява се интерес към старогръцката и римската литература. Популярни са „Успоредни животописи“ на Плутарх (биографии на знаменити личности от Античността) и кървавите трагедии на римския драматург и философ Сенека.
          Силно е въздействието на италианската и френската ренесансова литература. Разпространяват се идеите на Николо Макиавели, свързани с образа на силния, безскрупулен владетел, обединител на страната. Една от любимите книги на Шекспир е „Опити“ на френския философ Мишел дьо Монтен, който твърди в есетата си, че човекът не е най-висшето същество, не е „венец“ на природата.
          В края на XVI в. Англия се превръща в първа европейска сила. Победата на Английския флот над испанската Непобедима армада през 1588 г. дава необходимото самочувствие на нацията. Кралица Елизабет I покровителства драматическото изкуство, затова то изживява разцвет. Първите театри са построени през 70-те години на XVI в. Драматургични произведения създават Уилям Шекспир, Кристофър Марлоу, Томас Кид и др.
          Кризата на ренесансовия хуманизъм се проявява в началото на XVII в. Свързана е с отзвука от откритията на Джордано Бруно 3а безбройните светове и на Николай Коперник, доказал, че не Земята, а Слънцето е центърът на Вселената. Драматична е промяната в светоусещането на ренесансовия човек, който започва да се възприема като безпомощен, нищожен в сравнение с необятния макрокосмос (Вселената). Трагедията е съзвучният с духа на епохата жанр, даващ възможност да се представят сложността и противоречивостта на загубилата вътрешната си хармония личност.

          ■ СВЕТОГЛЕДНИТЕ ИДЕИ НА ДРАМАТУРГА УИЛЯМ ШЕКСПИР

          Според Шекспир (1564 -1616) целта на изкуството е да бъде огледало, поставено пред природата. Мисията на драматическия поет е да покаже „на добродетелта нейния истински лик, на порока – неговия образ без украса, и на всяко време от историята – неговия верен отпечатък“ („Хамлет“).
          В комедията си „Както ви харесва“ творецът изразява своя възглед, че на сцената на живота всеки човек е актьор. Илюстрация на тази идея е поведението на редица персонажи в трагедията „Хамлет“, прикриващи се зад маските си. Мотото на Шекспировия театър „Глобус“ е: „Целият свят играе на сцена“.
          За драматурга човешката природа е несъвършена, лишена от хармония, изградена от неразрешими противоречия. Скептично настроен, той не споделя вярата на италианските хуманисти в изключителните способности на човека и показва негативната страна на индивидуализма.
          Специфично за Шекспировия светоглед е обвързването на три сфери – личността, държавата и света. Дестабилизирането на една от тези сфери води до разруха и в останалите две. В трагедията „Хамлет“ се откроява следната сюжетна схема: справедливата власт, редът (управлението на бащата на Хамлет) – посегателството на Клавдий върху властта, разрушаването на хармонията – възкачването на норвежкия принц Фортинбрас на престола, възстановяването на реда в държавата.

          ■ ЖАНРОВО СВОЕОБРАЗИЕ НА „ХАМЛЕТ“

          Шекспировата творба трансформира популярен жанр в английската литература от края на XVI в. – трагедията на отмъщението. „Хамлет“ се възприема като трагедия на колебанието, трагедия на мисълта, трагедия на моралния идеализъм, трагедия на гибелта на ренесансовия индивидуализъм.

          ■ СЮЖЕТНИ И КОМПОЗИЦИОННИ ОСОБЕНОСТИ НА ТРАГЕДИЯТА

          Основният трагически конфликт е между ренесансовата личност и времето, обществото. Изпъква сблъсъкът на два несъвместими светогледа, противопоставят се хуманистичният идеал за човека и старият средновековен свят на злото, коварството и лицемерието.

          Ход на драматическото действие:

          • Експозицията разкрива напрегнатата атмосфера в Елсинор след коронацията на новия крал и брака му с овдовялата кралица.
          • Завръзката е разказът на призрака за извършеното престъпление (ретроспекция). Тежка е задачата, пред която е изправен принцът – да отмъсти за убийството на своя баща, да изпълни синовния си дълг, но и да възвърне хармонията в обхванатия от хаос свят: „Векът е разглобен. О, дял проклет: / да си роден, за да го слагаш в ред“. Поставено е началото на външния и вътрешния трагически конфликт (вътрешен конфликт – душевна борба, раздвоение).
          За развитието на действието е характерен композиционният похват ретардация: Хамлет търси доказателства за вината на Клавдий (пиесата „Убийството на Гонзаго“, определяна като преломен момент); мнимата лудост на принца, превъплътил се в ролята на шута; монолозите на героя – израз на драмата, която изживява.

          ■ ПРОБЛЕМИ В ТРАГЕДИЯТА „ХАМЛЕТ“

          В драмата на Шекспир са интерпретирани нравствено-философски проблеми, които са свързани с епохата на Късния ренесанс:
          • сложността на човешката природа, в която се открояват полюсите на благородството и подлостта, величието и низостта;
          • трагичното разминаване между идеала и действителността, между възгледа за богоподобността на човека и реалното поведение на хората, които са в плен на своите страсти;
          • несъответствието между привидност и същност в мрачния свят на подменените стойности – контрастът между лъжата и истината, маската и лицето;
          • меланхолията като болестно психологическо състояние; духовната криза, изживяна от нравствено извисената личност в покварения, дисхармоничен, театрален свят; проблемът за лудостта и разума в литературата на Ренесанса;
          • човешкото достойнство – висша ценност в ренесансовата философия; изборът на Хамлет на борбата срещу злото пред примирението с несправедливостта.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave