Лято е. Към Еньовото кафене се приближава непознат човек, облечен в зимно палто, покрито с кръпки. Той е слаб и дребен, а лицето му – сухо и черно, с влажни и недоспали очи. Еньо го гледа с любопитство, а мъжът му се усмихва приветливо...
Кафеджията вече е убеден, че човекът пред него е Серафим, когото не е виждал отдавна. Започва да го разпитва и узнава, че тази година е работил като пазач на керемидарница в Белица, но чорбаджията Панайот разпродал всичките керемиди и вече не се нуждаел от него. Сега, с парите, които е получил възнамерява да си купи ново палто за зимата. Поканен от Еньо, Серафим сяда на пейката, похапва сухи залъци и се заглежда по врабците, които подскачат около него и кълват от падналите трохи.
Една жена влиза в кафенето и започва разговор с Еньо. Седящият отвън започва да се вслушва в думите на жената, чието име е Павлина... Оказва се, че ежедневните няколко яйца, снесени от кокошките им, не достигат за препитанието на семейството, а и съпругът Иван е болен вече месеци наред.
Жената продължава да разказва неволите си, включително и за загубата на биволицата. Павлина шепне нещо, което Серафим не може да разбере, но той чува високия глас на кафеджията, който отказва да даде пари на бедната. Жената заплаква неудържимо и напуска кафенето, последвайки Еньо. Кафеджията поглежда към Серафим и ядосано му разказва за Павлина, заявявайки, че не е банка, за да дава заеми. Случилото се хвърля Серафим в размисъл...
Същата вечер той преспива на мегдана, въпреки поканата на Еньо да остане в кафенето. А на сутринта несретникът отново стои на пейката пред кафенето. Еньо закъснява, но идвайки, той с недоумение запитва Серафим защо предишната вечер е дал парите си на Павлина. Нима очаква някога те да му бъдат върнати... За жеста на Серафим той е научил току-що от самата нея. Кафеджията се интересува с какви средства бедният добродетел ще си закупи ново палто. Отговорът на Серафим е, че ще позакърпи отново старото си палто и ще изкара с него следващата зима. 


***

Серафим  (сбит преразказ)

 

Един чудноват човек , нито гражданин, нито селянин идва към кафенето на Еньо и дълго време кафеджията се взира в него, за да го познае. Оказва се , че това е старият му познайник Серафим . Този човек е слаб, дребничък със сълзящи очи. Облеклото му е много интересно - смачкано бомбе на главата, цървули на краката. Но най-интересно е палтото му, изпъстрено с разноцветни кръпки. Еньо заговаря Серафим и разбира, че и това лято беднякът е имал работа. Той може да работи само лека работа, но е много трудолюбив. Понеже започва да се свечерява Еньо се готви да се прибере в къщи и предлага на гостенина си да спи в кафенето, но Серафим отказва и започва да си приготвя легло отвън, на мегдана. Преди това той пренася и подрежда на купчина отдавна разхвърляни камъни, реже с малко ножче от сухия си хляб като се пази да не пречи на врабчетата да си клъвнат някоя трошица. По едно време идва пребрадена млада жена и влиза в Еньовото кафене. Серафим става неволен слушател на скръбния ѝ разказ. Бедите са се стоварили върху семейството и единствената им надежда за препитание - кравата се е разболяла и умряла, мъжът ѝ е тежко болен и не може да работи, няма с какво да изхрани децата си. Тя моли единствения близък човек - кръстника си да ѝ помогне. Еньо гневно отказва с думите, че и той няма пари. Жената плачейки излиза и бързо си отива. На другата сутрин Серафим рано е станал, премел е пред кафенето и когато Еньо идва,отново го намира да похапва сухите залъци хляб. От разговора между тях разбираме,че Серафим късно вечерта е дал парите, спечелени от последната му работа, на Павлина. На изумлението на Еньо , че тя може да не му върне парите, спокойно отговаря за уговорката си с бедната жена: да му върне парите, когато Бог ѝ помогне. Така той си е давал парите на други още по-бедни от него несретници и всяко извършено добро е отбелязано с поредната кръпка по палтото му.

 

***

 

Серафим  (сбит преразказ)

 

Веднъж, посред лято, в Енювото кафене пристига  чудноват човек, облечен с дълго като расо зимно палто, смачкано бомбе на главата и цървули на краката. Еню не успява да го познае веднага, но погледът му всеки път се спира върху палтото на непознатия - избеляло, окъсано и нашито с безброй огромни кръпки. Гостенинът се приближава по-близо и обидено  разбира, че Еню не успява да го познае. Оставя да го поразгледа още малко и зачаква.

Кафеджията продължава да се взира втрещено в сухото, черно, с рядка брада лице, и чак  когато непознатият се усмихва широко, Еню най-после си спомня, че това е Серафим и радостно извиква името му.

Серафим е от  града, но работа  си търси само на село, защото единственото, което може да върши, е някаква маловажна работа – да чисти обори или пък да пасе добитък. А през година - две, по Гергьовден или Димитровден, когато слугите почват да сменят господарите си, той се появява по тия места, точно както сега.

Еню почва да го разпитва къде е бил цяло лято и какво е правил. Тъй  научава,че Серафим пристига от керемидчийницата на някой си Панайот, където пазел керемидите му. С нисък глас, разширени очи и усмивка между посинелите си устни, гостът разказва колко много стока изкарали и как всичката била разпродадена, щото българинът, когато имал пари – почвал да строи къща. А за къща, винаги трябват и керемиди. Но когато всичките керемиди биват разпродадени, чорбаджията-керемидчия пуска Серафим да си ходи, понеже вече няма нужда от пазач.

Докато разказва всичко това, гостенинът си съблича палтото, но още щом го оставя на пейката – почва да се опипва над кръста, по пазвата. Еньо веднага разбира къде си крие парите. После, кафеджията почва строго да съветва Серафим да вземе да си купи някое ново палто с изкараните пари, а гостът, усмихнато  се съгласява.

Скоро, след разговора, Еню се прибира в дълбокото и хладно кафене, което се намира в стара сграда, приличаща на плевник. Серафим остава отвън  на пейката и сладко-сладко почва да яде от сухия си хляб. През това време,  в кафенето, забързана влиза някаква жена и чак отвън се чува, че започва да се оплаква на кръстника си - Еньо. Разправя му за неволите си – колко скъпо е всичко, как биволицата им умряла, колко е болен мъжът й, и че й трябват пари да го заведе до болницата на лекар.

Изведнъж, Еньо сопнато се развиква, че той пари няма и затова не може да й помогне. Жената продължава да му се жалва  и да му се моли като на Господ, но кръстникът й само крещи, че пари няма.

След кратко мълчание, жената си тръгва, а Еньо – ядосан, излиза от кафенето и се жалва на Серафим, че няма пари за даване.

Серафим, който не е свикнал да стои без работа, се захваща да подреди едни разхвърляни камъни пред кафенето. После полива с вода и измита. Вечерта остава на гости при кафеджията, но отказва да спи в кафенето му. Отива на мегдана и си приготвя  легло.

Еньо кани Серафим да легне поне на пейката, под стряхата, но щом получава отказа му, го оставя да прави каквото си иска, мислейки си, че гостът се страхува за парите си.

На другия ден, кафеджията се позабавя с отварянето на кафенето, а на пейката отпред, Серафим вече закусва със сухия си хляб. По едно време, Еньо се изправя пред него и недоволно го разпитва какво е извършил. Серафим кротко отвръща, че нищо не е направил, а само е дал пари на Павлина – жената, дето вчера се молеше и плачеше за мъжа си.

Кафеджията злобно и настоятелно продължава  да пита Серафим, кога ще успее да си купи ново палто и дали изобщо знае кога ще му върнат парите. Човекът - без да се безпокои, му отговаря, че когато Господ ги върне на тях, тогава – и те на него.

Еньо зяпа мълчаливо, с прехапани устни, а Серафим леко поглажда старото си палто и се усмихва сякаш на себе си. Спомня си, че от десет и повече години все палто ще си купува. Докато е млад, дава изкараните пари за пиене. Заради здравето, вече не пие, но започва често да си дава парите назаем някому. От тогава почват да се появяват и кръпките по абата му. Но Серафим си го харесва и с някаква особена радост в гласа продължава да разправя, че като го позакърпи – и тази зима ще изкара със старото си палто. Без да поглежда към Еня, той  продължава да мечтае на глас, как ако е речено – може и пред Бог, на оня свят  да се яви с туй палто. А в гласа му се долавя тайна надежда, че там най-сетне ще се сдобие с нова, по-скъпоценна дреха от тази.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave