Най-близката правна фигура в древния Рим е била договорът за дружество, с който лица се сдружавали за постигане на определена обща цел. Исторически търговското дружество възниква през IX-Xв. То се разглежда като форма на сдружаване, при която търговецът съвместно с превозвача под общо име участват при извършването на една конкретна търговска сделка. Постепенно отношенията между тях придобиват траен характер и участието им се изразявало не само с труд, но и с капитали. По този начин възниква командното дружество. През XIXв. Възниква кооперацията като обединение на дребните производители, за да защитава техните интереси. Първият закон за кооперативните сдружения се приема през 1828г. В Германия.

Според чл.63, ал.1 от търговския закон, търговското дружество  е обединение на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства. Търговското законодателство въвежда общи изисквания към лицата, които притежават правото да създават търговско дружество. Те се означават в правна територия и от законодателството с термина „учредители“. Учредители на търговско дружество могат да бъдат дееспособни български или чуждестранни физически или юридически лица. Допустимо е да се участва в повече от едно дружество, доколкото законът не забранява. Правното основание за създаване на търговско дружество е сключването на дружествения договор. Той отразява волеизявленията на съдружниците, които са идентични по съдържание и насочени към създаване на самостоятелен правен субект, а именно- юридическо лице в правната форма на търговското дружество. Дружественият договор е формален от правна гледна точка.

Търговският закон допуска учредяването на следните пет вида търговски дружества: събирателно дружество, командитно дружество, дружество с ограничена отговорност, акционерно дружество, командитно дружество с акции. (чл. 64, ал.1 от ТЗ) Някои закони съдържат ограничения за участие на определени лица, като неограничено отговорни съдружници в търговски дружества. Недопустимо е служителите в данъчната администрация да са неограничено отговорни съдружници в търговските дружества. Към дружествата на капитала се отнасят акционерното дружество и командитното дружество с акции. Отговорността на акционерите за дългове на дружеството е ограничена до размера на записаните акции. Дружеството с ограничена отговорност притежава признаци на дружество на капитала и дружество на личността. Съдружниците в него са длъжни да допринасят за постигане на целите на дружеството. Отговорността им е ограничена до размера на записания дял. Съществено е и капиталовото участие на всеки съдружник. Основание за изключване на съдружник от дружеството е неплащане на обещана вноска. Според личния им състав търговските дружества се разграничават на колективни и еднолични. Търговския закон допуска образуване на еднолични дружества с ограничена отговорност и еднолични акционерни дружества ( чл. 63, ал. 2, чл. 113 и чл. 159 от ТЗ)

За учредяване на търговско дружество във форма на събирателно дружество и условие за действителността му е да се сключи писмено с нотариалната заверка на подписите на всички съдружници. Търговския закон изисква минимално необходимо съдържание на учредителния акт за всеки вид търговско дружество. Законът допуска в учредителния акт да се включат и други уговорки по воля на учредителите. Нужно е уговорките да не противоречат на закона.

За търговско дружество във формата на ООД, АД, КДА договорът се сключва само в писмена форма. Възникването на дружеството е обусловено от вписването му в търговския регистър при окръжния съд по седалището му. Вписването се извършва по силата на заявление, подадено от оправомощени по силата на закона лица. Заявлението е  едностранно волеизявление, въз основа на което се образува особено съдебно производство. Приключва с постановяване на решение, което се вписва в търговския регистър. За ООД, АД, КДА учредителния процес завършва с обнародване на решението на окръжния съд за вписване в „Държавен вестник“. Обнародването се извършва служебно от окръжния съд по регистрация. Независимо от вида на търговското дружество, към момента на учредяването му е необходимо да се формира имуществото от вноските на съдружниците. Централен проблем е създаването и развитието на ООД, АД, КДА е формирането на капитала. По смисъла на Търговския закон вноските на съдружниците могат да бъдат парични или непарични. Паричните вноски се извършват по банкова сметка на името на учредителите. Непаричните могат да бъдат: право на собственост, ограничени права върху движими и недвижими вещи, вземания и др. Вноската не може да има за предмет бъдещ труд или услуга. Законът предвижда специално правило, което урежда последиците от действията на учредителите и упълномощените от тях лица преди учредяването на дружеството- чл.69. (1) Действията на учредителите, извършени от името на учредяваното дружество до деня на вписването, пораждат права и задължения за лицата, които са ги извършили. При извършването на сделките задължително се указва, че дружеството е в процес на учредяване. Лицата сключили сделките, отговарят солидарно за поетите задължения. (2) Когато сделката е извършена от учредителите или от упълномощени, правата и задълженията преминават по право върху възникналото дружество. Тази разпоредба урежда последиците от действията на учредителите и упълномощителите извършени от името на дружеството.

Определяне и функции на капитала на търговското дружество. С термина „капитал“ се означава регистрираният капитал или основният капитал. В този смисъл капиталът се различава от допълнителния капитал на търговския дружества, който се формира чрез предоставяне на допълнителни средства от съдружниците (напр. на допълнителни вноски в ООД) и от неразпределена печалба. Основният и допълнителният капитал на търговските дружества. Друг вид капитал е заемният (привлеченият, чуждият) капитал, който не са съдружници. Под рисков капитал се разбират вложените (инвестираните) средства в икономически начинания, които разкриват по-голяма степен на стопански риск. Допълнителният, собственият, заемният и рисковият капитал имат икономическо значение (предимно финансово и счетоводно), а не търговско-правно значение.

Капиталът на търговските дружества има две основни функции-икономическа и юридическа. В известна степен разграниченото между двете функции има условен характер. Икономическата функция се изразява в това, че капиталът е първоначалното имущество, което е материална база (основа) за извършваната от дружествата стопанска дейност. Тази функция има и гражданскоправно значение, тъй като всички търговски дружества са   юридически лица, а те не могат да съществуват без обособено (самостоятелно) имущество.

Юридическата функция на капитала е обезпечителна, тъй като той служи като гаранция за удовлетворяване вземанията на кредиторите на търговските дружества.

Икономическата функция на капитала се проявява спрямо всички търговски дружества (персонални и капиталови).

Юридическата функция има основно значение за капиталовите дружества на личността приоритетно гарантиращо значение за кредиторите има неограничената и солидарна отговорност на съдружниците (при СД) или на част от тях (при КД).

В теорията се поддържа, че СД и КД могат да се създадат и без капитал, а само с трудово участие от страна на неограничено отговорните съдружници и с което задължение за ограничена в известни рамки отговорност от страна на ограничено отговорностите.

Вече се отбеляза, че с оглед икономическата функция и придобиване качеството на юридическо лице и търговец всички търговци трябва да имат капитал. Чл. 102, т. 6 ТЗ изрично изисква в договора за учредяване на КД да са посочени видът и размерът на вноските на съдружниците по вид, размер и оценка. А сумата от вноските съставлява първоначалният капитал на СД. Следва да се има предвид и категоричната забрана на чл.72, ал. 4 ТЗ вноските да имат за предмет бъдещ труд или услуги от съдружници. Тази забрана се отнася и за персоналните търговски дружества (СД и КД).  Друг е въпросът, че при тези дружества не се изисква минимален размер и вписване на капитала в търговския регистър и е налице възможност за неговото свободно намаляване от съдружниците. Това се обуславя от различния начин, по който се гарантират кредиторите на двата вида дружества - само или основно от капитала (ООД, АД и КДА), или чрез неограничената отговорност на съдружниците или на част от тях (при СД и КД). Но това не означава, че капиталът и имуществото на СД и КД са без всякакво значение за техните кредитори (особено в случаите, при които съдружниците нямат или имат ограничено лично секвестируемо имущество).

Гарантиращата (обезпечителната) функция на капитала не е доведена до крайност и при капиталовите търговски дружества. ТЗ регламентира с императивни правни норми намаляването на капитала на ППД, АД и КДА – то може да стане само по определени способи и при съгласие на кредиторите. Но не предвижда ограничения за включването на капитала в търговския оборот. По тази причина се приема, че капиталът да се изразходва свободно по преценка на капиталовите търговски дружества – за набавяне на потребими и непотребими вещи, за изплащане на възнаграждения по трудови договори и изобщо за всяка цел, свързана с дейността на дружеството, която не е изрично забранена. Поради това капиталът (неговото балансово отчитане) може да заблуди кредиторите.

Имущество на търговските дружества. За разлика от капитала, който е сравнително постоянна (константна) величина и може да се промени (намали или увеличи) само по определени способи, дружественото имущество е динамична (променлива) величина. То изразява всички имуществени права и задължения на търговското дружество и може да се определи само към даден момент. При нормална стопанска дейност имуществото се променя дори ежедневно, тъй като в него се отразява придобиването на право на собственост или други права върху стоки, плащането на суми по доставки, кредити, наеми, глоби, трудови възнаграждения, данъци и т.н. Като част от имуществото капиталът счетоводно  се записва в пасива на баланса.  

По правило капиталът на имуществото на търговските дружества съвпадат само при тяхното образуване (вписване),преди съответното дружество да е започнало извършването на дейност. След този момент те се разминават, като при печеливша дейност имуществото (с оглед на активите) надхвърля капитала, а при губеща дейност то  (с оглед на пасивите) спада под капитала. По тази причина чл.138, ал.3 ТЗ задължава управителя на ООД да свика общото събрание веднага щом загубите на дружеството надхвърлят ¼ от капитала.      

Възможно е капитал и имущество да не съвпадат и при регистрирането на търговските дружества. Няма такова съвпадение при преобразуване на държавни и общински предприятия в еднолични търговски дружества, както и при поемане на акции по емисионната стойност, която е по-висока от тяхната номинална, тъй като разликата между тях се включва във фонд “Резервен” на АД, а не в капитала. Но няма разминаване между капитал и имущество, когато е налице разлика между поет(записан, регистриран) и реално внесен капитал. За невнесената част дружеството(ООД, АД, КДА) има вземане, което се включва в капитала. Внасянето трябва да стане в 2-годишен срок от регистрацията на ООД, АД и КДА.

Терминът ,,имущество” на търговските дружества има и друго значение. Това е тази част от правата(активите), с която те надвишават задълженията (пасивите) по баланса на АД-т.нар. нетна (чиста) стойност на активите.

Възможно е и нормативното приравняване на капитал и имущество. Така например съгласно чл.252, ал.5 ТЗ намаляването на акционерния капитал под законно изискуемия минимум в продължение на 1 година е основание за прекратяване на АД по решение на общото събрание или на съда по иск на прокурора.

Специалното търговско законодателство (предимно инвестиционното) може да предвиди задължителни изисквания не само за минималния капитал, но и за неговата структура. Същото се отнася и за имуществото. Така например съгласно чл.23, ал.1 ЗППЦК най-малко 2/3 от капитала на борсата трябва да бъде притежаван от инвестиционни посредници и институционални инвеститори.

Преобразуване на търговско дружество. Има 5 вида преобразуване на ТД. Налице е прекратяване на ТД като правен субект, без да се извършва ликвидация на имуществото, а неговите права и задължения както спрямо трети лица, така и спрямо съдружниците преминават в друго ТД-прекратяване. Това касае само петте големи вида ТД, не могат да участват еднолични търговци или кооперации. Всяка форма на преобразуване има своите особености.

1. Промяна на вида на ТД : промяна на правоорганизационната форма на дружеството. Дружеството е създадено като договор от определен вид, който се прекратява, а новото дружество приема всички права и задължения на старото. Необходимо е решение на дружеството. В зависимост от формата се взима като решение на съдружниците или от Общото събрание (на АД, ООД). При приватизацията ЕООД става ЕАД. Необходимо е вписване в търговския регистър.

2. Сливане : две или повече ТД се прекратяват, а на тяхно място възниква едно ново. Всички права и задължения на прекратените дружества преминават в новото дружество.

3. Вливане : от две или повече дружества остава да съществува едно, а останалите преминават в него. Техните права и задължения преминават в съществуващото предприятие.

Необходимо е решение на всяко едно от участващите дружества за сливането и вливането, както и записване в търговския регистър. Обединяването на няколко имущества в едно води до опасност за кредиторите.

4. Разделяне : едно ТД се прекратява и на негово място се образуват две или по-вече други. Правата и задълженията преминават, като се разпределят между двете или повече други дружества.

5. Отделяне : основното дружество се запазва, но се образуват едно или няколко нови, като части от правата и задълженията преминават в другите. С решението за преобразуване се взима решение за разпределение на правата и задълженията спрямо трети лица, спрямо съдружническите правоотношения. Може обаче да не се извърши разпределяне на съдружническите правоотношения, тогава се приема, че съдружниците остават съдружници във всички новообразувани дружества, съразмерно на техния капитал. Съществува опасност активът и пасивът да бъдат несъразмерно разпределени и интересите на кредиторите да бъдат затруднени.

Недействителност на учреденото дружество. Някои нарушения опорочават фазата на съставяне на учредителния договор или на приемането на устава пример за такова нарушение е липсата на учредителен договор. Учредителният договор на търговското дружество е формален. Неспазването на изискуемата от закона форма, води до нищожност на договора. На лице са нарушения в когато предметът на дейност на търговското дружество противоречи на закона или на добрите нрави; учредителният договор или уставът не съдържат фирмата, предмета на дейност на дружеството или размера на вноските, както и капитала, когато закона го изисква; невнасянето на частта от капитала, която законът изисква; неучастието в учредяването на дружеството на броя дееспособни лица, които законът предвижда. Други нарушения опорочават фазата на вписването ако вписването не е от съда по седалището на учредяването търговското дружество. Съдът обявява търговското дружество за недействително само ако нарушението не е вече отстранено или не бъде отстранено в подходящ срок. Срокът се дава от съда с определение. Изброяването в закона на нарушенията, които водят до несъстоятелност на търговското дружество, е изчерпателно. Следователно, други нарушения извън посочените не водят до недействителност на търговското дружество.

При недействителност на учреденото търговско дружество не се прилага Гражданско процесуалния кодекс, прилагат се специалните разпоредби на Търговския закон. Производство по обявяване на недействителността на учредяването на търговско дружество. Всеки заинтересован може да предяви иск за обявяване на недействителността на учредяването на търговското дружество. Заинтересованите могат да са съдружниците, акционерите, кредиторите и други трети лица. Прокурорът като пазител на закона може да предяви иск за обявяване на учредяването дружество за недействително. Компетентен да разгледа иска е окръжният съд по регистрацията на търговското дружество. Той е допуснал вписването на търговското дружество. Решението на съда за обявяване на дружеството за недействително произвежда действие от влизането му в сила (чл. 70, ал. 3, изр. първо от ТЗ). Искът за унищожаване на учреденото дружество се погасява с изтичането на тригодишен давностен срок (чл. 32 от ЗЗД). Дружеството се счита за прекратено от датата на влизане на съдебното решение в сила. Прекратяването се вписва от съда служебно в търговския регистър. Съдът назначава ликвидатор, възлага му се да извърши ликвидацията в определен срок (чл. 70, ал. 3, изр. второ от ТЗ). В периода от вписването до прекратяването на търговското дружество е извършвало сделки. Вписването на търговското дружество не отстранява пороците в учредителния акт. С вписването се създава предположение за валидност на акта. Предположението се отстранява чрез служебно вписване от съда на решението за недействителност на дружеството. Решението на съда за обявяване на недействителността действа занапред. Действия на търговското дружество след датата на влизане в сила на решението на съда за обявяване на дружеството за недействителността. Действията на търговското дружество, които са извършени от негово име след датата на влизане в силна на съдебното решения са нищожни. Възниква отговорност за поетите задължения. Според Търговския закон (чл. 70, ал. 4) учредителите отговарят солидарно и неограничено за поетите задължения.

Ликвидация на търговското дружество. След прекратяване на търговско дружество без правоприемство се извършва ликвидация. Ликвидацията на търговско дружество е съдебно производство за прекратяването му.
Предназначението на ликвидацията е да премахне имуществената съвкупност, принадлежаща на правния субект, който предстои да изчезне. Тя представлява производство, което се състои от действия, насочени към събиране на вземанията на ликвидираното дружество, към погасяване на задълженията му с набраните парични средства и към разпределяне на остатъка от имуществото между акционерите. По време на ликвидацията дружеството продължава да съществува като юридическо лице. Изисква се към фирмата му да се добави означението в „ликвидация”.

За започване на ликвидацията следва да се вземе решение от Общото събрание на дружеството. Началото на ликвидационното производство се поставя с назначаването на ликвидатори. Те са лицата, които осъществяват ликвидацията на дружеството. Назначават се от Общото събрание на акционерното дружество. Допустимо е поради важни причини съдът по регистрация на АД да освободи или назначи ликвидатори по искане акционери, притежаващи 1/20 част от капитала. Обикновено ликвидаторите се избират измежду акционерите – физически лица, но няма пречка да са и други лица. Възнаграждението на ликвидаторите се определя от Общото събрание на акционерите или от съда, когато ликвидаторите са назначени от него. Имената на ликвидаторите се вписват в търговския регистър; представят се и нотариално заверени съгласия с образци на подписите им. Те могат да представляват дружеството пред трети лица само заедно. Волеизявленията към дружеството може да приеме и само от един от тях. Ликвидаторите носят същата отговорност за дейността си по ликвидацията, както изпълнителните органи на дружеството. Общото събрание на търговското дружество определя срока, в който ликвидацията трябва да бъде завършена. Когато съдът назначава ликвидатор, с решението си той също може да определи срок за завършване. При необходимост, срокът може да бъде продължен.

Необходимо е да се уведоми данъчната администрация по реда на чл. 20, ал. 1 от ДПК и Националния осигурителен институт по реда на чл. 5, ал. 7 от КЗОО за започналата процедура по прекратяването. Доказателствата за уведомяването на двете институции са условия за разглеждане от съда на искането за прекратяване на търговското дружество и започване на ликвидацията му. Ликвидаторите са длъжни да обявят прекратяването на дружеството и да поканят неговите кредитори да предявят вземанията си. Поканата се отправя писмено до известните кредитори и се обнародва в “Държавен  вестник“. Ликвидаторите са длъжни да довършат текущите сделки, да съберат вземанията, да превърнат останалото имущество в пари и да удовлетворят кредиторите. Те могат да сключват нови сделки, само ако това се налага от ликвидацията. По съгласие с акционерите и кредиторите ликвидаторите могат да им прехвърлят отделни обекти от ликвидационното имущество, ако с това не се увреждат правата на останалите акционери и кредитори. Ликвидаторите съставят баланс към момента на прекратяването на дружеството и доклад, който обяснява баланса. В края на всяка година те извършват годишно приключване и представят счетоводен отчет и доклад за дейностите си пред ръководния орган. Той е длъжен да се произнесе за приемането на началния баланс, на годишното приключване и за освобождаването от отговорност на ликвидаторите. Имуществото, което остава след удовлетворяване на кредиторите, се разпределя между акционерите. Имуществото на дружеството се разпределя, само ако са изминали 6 месеца от дена, в който е обнародвана поканата до кредиторите. Когато кредитор, който е уведомен, не предяви вземането си, дължимата сума се влага в банка на негово име. Ако някое задължение е спорно имуществото се разпределя само след като се даде обезпечение на кредиторите. След като бъдат удовлетворени кредиторите ръководният орган на дружеството може да отпише вземанията на дружеството, които са несъбираеми. Решението за това се взема с обикновено мнозинство.

Когато са уредени всички задължения и остатъкът от имуществото е разпределен, ликвидаторите искат заличаване на дружеството. Решението за заличаване се обнародва в „Държавен вестник“. Производството по ликвидацията на дружеството се спира от датата на решението на окръжния съд за откриване на производство по несъстоятелност на същото дружество. Производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен или при свръхзадлъжнялост на дружеството по подадена до окръжния съд по седалището на търговеца молба от длъжника, съответно от ликвидатора или от кредитор на длъжника по търговска сделка, както и по публичноправно задължение към държавата или общините. Има за цел под непосредствения контрол и участие на съдебните власти да гарантира удовлетворяването на всички кредитори от несъстоятелната маса. Редът за счетоводно отчитане и за съставяне на финансови отчети от предприятията в производство по ликвидация или в несъстоятелност е регламентиран с НСС 13 “Отчитане при ликвидация и несъстоятелност”.

Литература:

[1] Г. Боянов „Вещни субективни права“, С. Университетско издателство Стопанство 

[2] И. Владимиров, учебник „Трудово право“, София 2001 изд. Ромина

[3] П. Джиров „Коментар на Търговския закон“

[4] Д. Дончев, М. Велев, Икономика на предприятието, ИК “Сиела”

@bgmateriali.com

Изтеглиsave