Име .............................................................  Фамилия ...........................................
Клас ................................... № .......................…

 


ТЕСТ
ЛИТЕРАТУРА – 10 клас
ИВАН ВАЗОВ – „ПОД ИГОТО“
ГЛАВАТА „НОВАТА МОЛИТВА НА МАРКА“

 

 

1. На кого принадлежат думите: „Лудите, лудите – те да са живи!...“?
      A) Думите са авторов коментар и са свързани с цялостния смисъл на романа „Под игото“.
      Б) Думите са на Безпортев, чийто образ е свързан с мотивите за пиянството и за лудостта.
      B) Думите са на чорбаджи Марко, когато, прибирайки се, наблюдава променения свят на Бяла черква.
      Г) Думите са на чорбаджи Марко, разбрал за участието на синовете си в подготовката на бунта.

2. Кои са лудите в израза „Лудите, лудите – те да са живи!...“?
      A) неразумните, неблагонадеждните
      Б) отчуждените, безразличните
      B) изключителните, отдадените на делото
      Г) безполезните, избухливите

3. Кое от изброените отсъства в главата „Новата молитва на Марка“?
      А) мотивът за пиянството    
      Б) мотивът за лудостта 
      В) образът на огъня    
      Г) образът на хорото

4. Каква нечувана за Бяла черква постъпка извършва редакторът Безпортев?
      A) Гуляе в църквата.
      Б) Язди един турчин като кон.
      B) Убива бея.
      Г) Посещава тайно игуменката на метоха.

5. Каква функция има образът на Безпортев в сюжета на „Новата молитва на Марка“?
      A) Образът на Безпортев представя човека бохем, който често изпада в екзалтация и крайности.
      Б) Образът носи внушение, че единственото, което може да направи човекът за поробената си родина, е да оплаква съдбата й.
      B) Образът на Безпортев въплъщава идеята за лудостта и пиянството, разбирани като пробуждане и израстване на националния дух.
      Г) Образът на Безпортев представя твърде пияния, изгубил чувството си за самосъхранение човек.

6. Кое от посочените психологически състояния носи метафоричен смисъл в „новата молитва“ на бай Марко?
      А) лудост    
      Б) религиозност 
      В) колебание    
      Г) вяра

7. Как чорбаджи Марко приема факта, че синовете му също вземат участие в подготовката на въстанието?
      A) Заявява категоричното си несъгласие, кара им се, макар да съзнава, че делото е нужно за България.
      Б) Категоричен е, че „един от къщата стига“, и им забранява да се занимават с това опасно начинание.
      B) Прави всичко възможно да ги убеди, че най-важно в това размирно време е да останат живи.
      Г) Осъзнава, че синовете му са част от събитията, които той не разбира докрай, но чувства тяхната потребност.

8. Кое твърдение НЕ тълкува правилно мотива за лудостта в „Новата молитва на Марка“?
      A) Лудостта е негативно проявление на вековния робски инстинкт.
      Б) Лудостта е родена в опиянението на колективната мечта.
      B) Лудостта се свързва с преодоляване на стереотипите на робското живеене.
      Г) Лудостта означава приобщаване към идеята за бунт в името на свободата.

9. Кое е НЕВЯРНОТО твърдение за смисъла на главата „Новата молитва на Марка“?
      A) Мотивът за пиянството може да се тълкува буквално, защото единствената утеха на поробените българи са виното и ракията.
      Б) Сватбата в робското време е доказателство за безразличието на българина към съдбата на Отечеството – той остава затворен само в света на рода.
      B) В духа на възрожденската литературна традиция метафорите за пиянството и лудостта губят своя негативен смисъл и се свързват с представата за изключителното.
      Г) Образът на сватбеното хоро е символно натоварен със значенията на единението на общността, новото начало, революционния ентусиазъм.

10. За кого се моли чорбаджи Марко?
      А) за оцеляването на дома си    
      Б) за здравето на децата си 
      В) за себе си    
      Г) за България

Какви художествени похвати са използвани в откъсите? (задачи 11 и 12)

11.
          „Прощавай, бай Марко, пиян съм като возелница... но пак си знам ума... аз пия виното, а не то мене...“
      A) ирония, метафора, апосиопеза
      Б) хипербола, сравнение, градация
      B) метонимия, литота, сравнение
      Г) обръщение, сравнение, антитеза

12.
          „Мене сърцето ме боли за България, тая бедна турска робиня...“
      A) метонимия и перифраза
      Б) метафора и олицетворение
      B) градация и инверсия
      Г) персонификация и синтактичен паралелизъм

Прочетете откъса от „Новата молитва на Марка“ и изпълнете задачи 13 – 15 към него.

          – Кой знае, кой знае!... – мълвеше си Марко, като отиваше към тях си, още недошъл в себе си от учудване и прехласване от онова, което преди малко видя. Той беше живял петдесет години на тоз свят; запомнил бе времето, когато на българина бе запретено зеленият цвят и беше заповядано да слазя от коня при срещане турчин; той сам беше видял, преживял, изпитал, преглътнал толкова унижения като рая, щото сега не вярваше очите си. Той видя, че насред сбора, пред хилядо зрители, един турчин слезна от коня си, по заповед на един хром и пиян българин, че тоя турчин забрави селяха си и османлъка си и му се подложи като животно, да му се качи Капасъзчето и да го носи пред всичкия свят! И това стана тъй просто, тъй ненадейно, да, тъй страшно ненадейно! И то не беше току-тъй, случайно, или от пиянство – вчера и завчера то не можеше да стане, днес става и всичкият народ се смее и ръкоплещи, като че става нещо най-естествено... Какво е това време? Отде тая дързост у раята и тоя страх у господаря?... Или вече наистина часът е ударил на тая империя и Бейзадето има право, и младежите имат право?
          – Кой знае, кой знае!...
          В замислюването той се спрепна в децата, които се връщаха от училището. Те бяха учениците на Мердевенджиева и съставяха една дълга колона, по две на ред. Те вървяха в такт, като войници, под командата на десетници, които вървяха отстрана, и на генерала, който вървеше отпреж... Марковият Асен дигаше пръчка с една червена кърпица: това беше знамето!
          Марко остана поразен.
          – Та то всичко полудяло: от старци до бозайници — помисли си той, – тя се е залюляла...
          Той хвана за ухото Асенча и му каза усмихнато:
          – Какво носиш бре, малко муле?
          Тук с благодарение си помисли, че неговите по-стари синове са остали немолепсани, че той не бе забелязал у тях размирния дух, който бе прихванал всичките и самаго него даже.
          – Нека баре те да останат настрана, да стоят вън от тая каша, дето и аз затънах. Аз съм вече взел-дал. Те да останат живи...
          После горчива мисъл му дойде и той прибави намусено:
          – Та у тия маскари не тече ли кръв в жилите... Базиргяни ли съм ги народил... Не, по-добре нека стоят настрана... Един от къщата стига...
          Слънцето беше къде обед.
          Той стигна у тях си безпокоен и сърдит, влезна в собата, прегледа пищовите, които висяха на стената в кобурите си, отвори после един килер, който беше скрит зад вратата, с намерение да тури кремици на два вехти пищова, остали от прадяда му и захвърлени от много години в праха. Килерът беше тъмен и служеше за скривалище. Той побара напосока вътре, но се договеди и взе свещ, за да види по-хубаво. Кога поднесе светилото в килера, колко се почуди! Вместо двата стари пищова видя наплъстен цял арсенал пушки, пищови и револвери. Това беше цяла оръжейница! Тая оръжейница бе в същото време и нещо като гардероб: в единия ъгъл висяха изкачени чанти, цървули, навуща, чудновати френски дрехи, обточени и нашарени с гайтани, и други неща, странни и подозрителни.
          Той се развика към баба Иваница, която се подаде:
          – Мале, мале, кой е отварял скривалището! Кой е внисал тия маскарлъци тука?
          Баба Иваница го изгледа слисана.
          – Че кой го е отварял, аз ли?... Всичките: Васил, Димитър, Киро, бърникат тук час по час и обират паяжините... Кой ги знае какво дирят в тъмнината!
          Марко се разлюти:
          – Хай да ги вземе дяволът с хайдутаци – каза той, като се чешеше в тила.
          После подържа още малко свещта пред долапа, погледа и си пошушна с едно неуловимо изражение на лицето:
          – Лудите, лудите – те да са живи!...
          И затвори пак врачката.
          Па отиде пред куностаса и зачини ниски поклони пред божия образ. Той мълвеше някаква молитва, която не съществуваше в светче́то му... Той се молеше за България!...

13. С цитати от текста или със свои думи посочете 2 примера, които са доказателство, че робството не е погубило свободата и борбения дух на българина.
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................

14. С цитати от текста или със свои думи посочете 2 примера от откъса, които представят „как от добродетелния патриархален човек се ражда българинът“ (Петър Пондев).
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................

15. В рамките на 3 – 4 изречения формулирайте теза на тема: „Лудите, лудите – те да са живи!...“.
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................

 

 

 

 

 

 

 

ОТГОВОРИ:
1. Г; 2. В; 3. В; 4. Б; 5. В; 6. А; 7. Г; 8. А; 9. Б; 10. Г; 11. Г; 12. А
13. Примерни отговори:
„Той видя, че насред сбора, пред хилядо зрители, един турчин слезна от коня си, по заповед на един хром и пиян българин, че тоя турчин забрави седяха си и османлъка си и му се подложи като животно, да му се качи Капасъзчето и да го носи пред всичкия свят! И това стана тъй просто, тъй ненадейно, да, тъй страшно ненадейно!“
„Кога поднесе светилото в килера, колко се почуди! Вместо двата стари пищова, видя наплъстен цял арсенал пушки, пищови и револвери. Това беше цяла оръжейница!“

или
Поведението на Безпортев, яхнал турчина пред очите на насъбралото се множество.
Думите на Безпортев, отправени към чорбаджи Марко, които са свързани със свободата на България и с борбата за постигането й.
14. Примерни отговори:
„И то не беше току-тъй, случайно, или от пиянство – вчера и завчера то не можеше да стане, днес става и всичкият народ се смее и ръкоплещи, като че става нещо най-естествено... Какво е това време? Отде тая дързост у раята и тоя страх у господаря?... Или вече, наистина, часът е ударил на тая империя и Бейзадето има право, и младежите имат право?“
„Па отиде пред куностаса и зачини ниски поклони пред божия образ. Той мълвеше някаква молитва, която не съществуваше в светчето му... Той се молеше за България!...“

или
Променящият се български свят е видян през погледа на чорбаджи Марко – героят осъзнава мащабите на опиянението.
Осъзнатата от чорбаджи Марко дързост у българина и поведението на поробителя.
Чорбаджи Марко стига до мисълта, че промяна наистина трябва да има.
„Новата молитва“ на чорбаджи Марко.
15. Възможни акценти:
Лудостта и пиянството – основни метафорични образи в българската възрожденска литература.
Двата образа са основополагащи и за тълкуването на Вазовото творчество, свързано с темата за националноосвободителните борби.
Лудостта – смелостта на българина да наруши наложения от поробителя робски регламент; да приеме желаното за възможно и така да надскочи собствения си ръст; готовността да се жертва.
Чорбаджи Марко осъзнава, че тази лудост е потребна на българския свят, тя е пътят към Историята.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave