Име .............................................................  Фамилия ...........................................
Клас ................................... № .......................…

 

 

ТЕСТ
ЛИТЕРАТУРА – 10 клас
ИВАН ВАЗОВ – „ПОД ИГОТО“,
ГЛАВАТА „ПИЯНСТВО НА ЕДИН НАРОД“

 

 

1. Как може да се определи жанрът на главата „Пиянство на един народ“?
      A) художествено повествование, което представя конкретни случки
      Б) политически коментар на ситуацията преди април 1876 г.
      B) есеистичен, философски коментар за духовното израстване на народа
      Г) полемика на писателя е отрицателите на българското

2. Заглавието на главата – „Пиянство на един народ“, смислово насочва към:
      A) всеобщото въодушевление от мисълта за предстоящия бунт
      Б) нравствената деградация на народа, който търси забрава в пиянството
      B) обезверяването на народа, „пиян“ от собственото си страдание
      Г) робското примирение и единственото усилие на народа да оцелее

3. Коя смислова опозиция НЕ съответства на художествените внушения в главата „Пиянство на един народ“?
      А) робско безвремие – революционен кипеж
      Б) народ – духовни водачи
      В) поробени – поробители
      Г) вярност – предателство

4. Как НЕ са представени „състоянието на духовете“ и историческата ситуация в „Пиянство на един народ“?
      A) чрез ролята на конкретни исторически личности – „върволица, която захващаше от Паисий – един калугер, и се заключваше е Левски – един дякон“
      Б) чрез образи от мита и фолклора – „невидим Крали Марко, който местеше планини“
      B) чрез християнска образност – „да понесе кръста си на Голгота“, „огнен серафим“
      Г) чрез метафората за сеитбата и жътвата – „Една дълга върволица от предтечи – сеятели беше прегазила вече духовната нива на България и хвърлила там семето на самосъзнанието.“

5. Защо в „Пиянство на един народ“ са отбелязани имена на исторически личности – Паисий, Левски, Раковски?
      A) Те се противопоставят на „масата народна“ със своята изключителност.
      Б) И тримата са носители на революционното слово, без което делото е невъзможно.
      B) Тяхното присъствие се налага от жанра на „Под игото“ – исторически роман.
      Г) Имената на тези личности са знакови, вписани са в българския исторически свят.

6. Кое НЕ мотивира „опиянението“ на „масата народна“ от мисълта за предстоящия бунт и готовността й да се включи в него?
      A) словото на апостолите и проповедниците, които организират борбата
      Б) вярата в библейските пророчества и Божите поличби
      B) съзнанието за духовно израстване, което прави водачите ненужни
      Г) заразителната сила на идеята за освобождение на България

7. Кой е авторът на стиховете: „И в няколко деня, тайно и полека, / народът порасте на няколко века...“, цитирани в главата „Пиянство на един народ“?
      А) Иван Вазов    
      Б) Добри Чинтулов 
      В) Христо Ботев    
      Г) Любен Каравелов

8. Как приема турската власт приготовленията на българския народ за бунт?
      A) Страхува се и затова се преструва, че не ги забелязва.
      Б) Разколебана е в собствените си сили на всевластен господар.
      B) Подценява ситуацията, не вярва, че раята е способна на бунт.
      Г) Мобилизира силите си и изчаква развитието на събитията.

9. Кое твърдение е вярно за обобщението в края на главата „Пиянство на един народ“: „Ние особено натъртихме на тая прелюдия на борбата, защото само тя е поразителна и мерило за силата на една велика идея, възприета от благоприятна почва. Самата борба, която последва, не заслужава името си...“?
      A) Борбата „не заслужава името си“, защото въстанието изобщо не избухва поради малодушие, страх и предателство.
      Б) Акцентът в романа е поставен върху „прелюдията“, защото целта на повествователя е да пресъздаде психологическата промяна, настъпила у българите.
      B) Последвалата борба по никакъв начин не може да се свърже с представата за героичното, затова „не заслужава“ да се нарича борба.
      Г) Важно е описанието на подготовката, защото по време на въстанието всички, които са се клели във вярност на делото, изоставят своите водачи.

Какви художествени похвати са използвани в подчертаните изрази? (задачи 10 -12)

10.
          „Кажеха ли му: бъди готов, трябва да мреш! – черковата даваше попа си, школото даскала си, полето орача си, майката сина си.
      A) градация и повторения
      Б) градация и синтактичен паралелизъм
      B) градация и синекдоха
      Г) градация и хипербола

11.
          „Революционният дух, тоя огнен серафим, засегна с крилото си и цървулани, и университанти, и гугли, и фесове, и калимявки, и капели.“
      А) метафора и сравнение    
      Б) градация и метафора 
      В) метафора и метонимия    
      Г) градация и олицетворения

12.
          „И той слушаше, и той гълташе жадно животворната реч като пресъхнало гърло – кристална струя“.
      A) олицетворение, градация, метафора
      Б) метафора, метафоричен епитет, сравнение
      B) хипербола, епитет, метафора
      Г) метафора, синекдоха, епитет

Прочетете откъса от главата „Пиянство на един народ“ и изпълнете задачи 13 – 15 към него.

          Сега народът, като чуеше, че иде апостол, вместо потери пращаше му депутации да го приемат. И той слушаше, и той гълташе жадно животворната реч като пресъхнало гърло – кристална струя. Кажеха ли му: бъди готов, трябва да мреш! – черковата даваше попа си, школото даскала си, полето орача си, майката сина си. Идеята със стихийна сила проникваше всъде, обхващаше всичко – и балкана, и равнината, и колибата на сиромаха, и килията на монаха. Даже и чорбаджиите, жигосаната класа, спъвалото на народното напредване, се намериха под обаянието на идеята, която вълнуваше умовете на средата им. Наистина, те съразмерно, слабо участие взеха в патриотическото движение, но и не му пречиха – защото го не издадоха. Издайствата и подлостите, отвсякъде и от всички, дойдоха подир катастрофата, нейни всегдашни изчадия... Напразно някои пристрастно искат да монополизират това въодушевление само в полза на оная част от народа, на която краката обуваха цървули, в ущърб на историческата истина. Напразно. Революционният дух, тоя огнен серафим, засегна с крилото си и цървулани, и университанти, и гугли, и фесове, и калимявки, и капели. Както във всичките прогресивни борби на България, науката и кръстът, сиреч духът, стоеше на първи ред. Мартирологът на новите български мъченици явно доказва това. Истина, че главният контингент, и напред, и сега, даде масата народна, но тя даде онова, което беше в силата й: числото. Трябваше интелигенцията да му даде смисъл и душа...
          Прочее въодушевлението растеше и заливаше всичко. Всеки ден то взимаше нови размери и нова сила и заедно с него – приготовленията; старо и младо беше се заловило за работа. Селяните не доораваха нивите, за да леят куршуми, и гражданите зарязваха търговията.
Тайни пощи сновяха денонощно между разните комитети и централния в Панагюрище, както тайните полиции следяха явните; младежите излазяха на военно обучение с пушки под команда на стотници и десетници; жените тъчаха навуща, плетяха върви за тях и увиваха фишеци, а бабите месеха и печеха сухари; чизмарите работеха само чанти, цървули, паласки и други бунтовнически потреби; самите селски векили, бирниците, кметовете и други официозни лица взимаха ревностно участие в приготовлението. Във всяко село растеше складът на оръжия, куршуми и барут – барута го доставяха самите турци; черешовите дънери, провъртени, одялани, стегнати с железни обръчи, образуваха артилерията! А копринените знамена със сърмени левове, които ревяха, фантастическите хъшовски премени, свещеническите лъскави одежди и кръстовете, и хоръгвите съставляваха декора на настъпающата борба. Влиянието на това общо опиянение се отрази и на самите игри на децата. Те замениха челика, топката, ликото, пумпала с игра на талим сред улиците, като си правеха пушки от пищели, саби от дръвца... Старите хора, учудени, си казваха: „Това е поличба божия“. А поличби небесни нямаше, които да предсказват страшната буря. Да, освен чудноватото предсказание: „Турцiа ке падне, 1876“, което обикаляше навред и смущаваше най-скептичните умове...

13. С цитати от текста или със свои думи посочете 2 примера, които са доказателство за творческата амбиция на Вазов да представи събитието като всенародно дело.
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................

14. С цитати от текста или със свои думи посочете 2 примера от откъса, които смислово се свързват с традиционната представа за героиката на бунта.
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................

15. В рамките на 3 - 4 изречения тълкувайте твърдението от финалната част на главата „Пиянство на един народ“: „Историята рядко ни дава пример за такава самонадеяност, която приближава до лудост. Българският национален дух никога не се е дигал до такава висота и надали ще се дигне друг път...“.
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................
………………………………………………………………………………………………….............................................

 

 

 

 

 

 

 

 

ОТГОВОРИ:
1. В; 2. А; 3. Г; 4. А; 5. Г; 6. В; 7. А; 8. В; 9. Б; 10. Б; 11. В; 12. Б
13. Примерни отговори:
„Идеята със стихийна сила проникваше всъду, обхващаше всичко – и балкана, и равнината, и колибата на сиромаха, и килията на монаха.“
„Даже и чорбаджиите, жигосаната класа, спъвалото на народното напредване, се намериха под обаянието на идеята, която вълнуваше умовете на средата им“

или
Приобщаването на чорбаджийската класа към делото на бунта.
Градацията и метонимиите, с които се представя съзаклятието, създават внушение за всеобщност – всеки дава всичко от себе си.
Детските игри имитират бунтовната ситуация.
14. Примерни отговори:
„копринените знамена със сърмени левове, които ревяха“
„фантастическите хъшовски премени, свещеническите лъскави одежди и кръстовете“

или
Описанието на знамената, които напомнят традицията на хайдушките народни песни.
Хиперболите, използвани при описанието на подготовката за бунта – приготвянето на оръжията за битката
15. Възможни акценти:
Финалното изречение може да бъде разчетено като авторов коментар и оценка на събитието. Значимостта на историческото събитие е видяна в плана на духовното, нравственото, психологическото. Ключова метафора в оценката на събитието е метафората на лудостта – знак за духовната трансформация, пробуждането и въздигането на националния дух.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave