Прочетете текста и го преразкажете подробно от името на неутрален разказвач.
ЧИСТИЯТ ПЪТ
Епизод из живота на Васил Левски - Иван Вазов


   В комисията по откриването паметника на Левски в София, в която бях член, ставаше разговор върху великия проповедник на свободата. Понеже всичките членове от тази комисия много или малко лично познаваха Левски, разказваха се анекдоти за неговата безстрашливост и смелост при най-трудни обстоятелства, за неговата съобразителност и хладнокръвие в опасностите, с които беше насеяна всяка стъпка от неговото скиталческо съществувание. Всичките тия разкази, един от други по-невероятни и изумителни, хвърляха ново освещение върху моралната сила на Дякона и прибавяха нови зари на ореола, с който този тайнствен, почти легендарен лик стои окръжен в нашето въображение.
   Разказът на един от членовете на комисията г. И. Грозев съдържаше следующето: На 1870 г. И. Грозев тръгнал по своя работа от Пловдив за Карлово, отде е родом. Още като бил в Пловдив, той чул твърде безпокоителна мълва относително дякона Василя Левски: Васил Левски бил в Карлово, правителството подушило това и изпратило за там страшния кърсердар хаджи Исмаил ага с четирийсет и пет души конни войници със заповед да разтършува цялото Карлово и да намери и доведе жив или мъртъв Левски. В същото време дало заповеди на властите по цялата Карловска околия да бдят и бъдат нащрек. Всеки друм, всеки хан, всеки подозрителен пътник бил турен под надзора на заптиетата. Като знаял тия извънредно сериозни мероприятия на турското правителство, за да тури ръка най-после на неуловимия и опасен революционер, Грозев бил твърде угрижен. Когато стигнал Средна гора и минал селото Чукурлии, на срещната рътлина се запрашило шосето и една дружина конници се показала. Веднага познал, че това е потерята на хаджи Исмал ага, която се връща. Грозев потреперал при мисълта, дали не е там и Левски. Той с олекнало сърце видял, когато се доближил, че Дякона няма там. Хаджи Исмаил ага, който се познавал с Грозева, спрял го, изпушили по една цигара в незначителни разговори, пожелал му добър път и отминал с конницата си.
   На петдесет разкрача по-нататък Грозев видял, че се подава един конник българин, облечен в потури, с фес, и който държал ниско над главата си една омбрела, за да му пази сянка, понеже силно пекло. Омбрелата му не допущала да види в лицето този пътник, та това и не го интересувало. Когато се пресрещнали с пътника и Грозев си отминувал спокойно, зачул, че пътникът с омбрелата го извикал:
- Бай Грозев, добър час!
   Грозев се извърнал и го погледнал. Какво било неговото удивление и ужас, когато познал в този господин Василя Левски!
   Здрависали се, па захванал да го съди каква е тая лудост да пътува с потерята, да се излага на всеки миг на ужасна опасност. Хоканията, мъмренията на Грозева, произходящи от топло дружеско съчувствие към обичания на всички апостол, нямали край.
Левски се усмихнал, па казал:
- Не се безпокой: сега пътят е най-чист.
- Сега най-чист пътят? Луд ли си, Дяконе? - сърдел се Грозев, като му посочил потерята.
- Като вървя с потерята, аз съм в пълна безопасност... Кому ще хрумне на ума да ме подозре сега! Целият свят е уверен, че Левски сега се крие в миша дупка... Слез, слез!
И като се смъкнал от коня си, заставил и Грозева, още по-силно втрещен и уплашен, да слезе и седнали под клоните на един бряст край пътя.
Там Левски разправил подробно опасността, в която е бил поставен от вдигнатата от турците тревога в Карлово, всичките къщи, в които го дирили, как и къде се крил и колко пъти на косъм висял животът му.
- Пък бързах за Пловдив. Там ме вика делото. Щом потегли кърсердарят от Карлово, и аз потеглих с него, както видиш... Да пътувам инак всяко заптие щеше да ме изгледа... Сега съм мирен.
- И ти ще влезеш в Пловдив с хаджи Исмаил ага ? - попитал Грозев.
- Непременно: даже ще се смеся там със самата потеря. Но сбогом, да вървя и аз, че дружината ми отминува - казал усмихнат Левски и се простил с Грозева, па яхнал здравото си конче.
Подир няколко минути, когато Грозев се изкачил на по-високо бърдо, той се обърнал и погледнал в с. Чукурлии: видял там, че низамите на кърсердаря отседлали и развеждали конете си. При тях и един българин в потури и със свита омбрела в ръка развеждал своя.


Речник:
Кърсердар – началник на турска стража, главатар
Рътлина – хълм, височина, баир
Омбрела – чадър
Низам – редовен войник в турската армия

 



Чистият път
Епизод из живота на Васил Левски
(Подробен преразказ от името на неутрален разказвач)


   В комисията по откриването на паметника на Левски, в която народният поет е член става дума за великия апостол. Тъй като някои от другите членове много или малко лично познават Левски, се разказват анекдоти, един от друг по-невероятни, за неговата храброст и съобразителност, за хладнокръвието му при екстремни ситуации.
Всички случки представят в нова, почти легендарна и тайнствена светлина, моралната сила на Дякона.
   Един от членовете на комисията - г. И. Грозев разказва следющата случка:
През 1870 г. той тръгва по работа от Пловдив за Карлово. Още докато бил в Пловдив, дочул, че в това време турската управа научила, че Васил Левски се укрива в Карлово. Затова изпращат страшния кърсердар Исмаил ага с четиридесет и пет конника със задачата да проверят цяло Карлово и да доведат жив или мъртъв Левски. Едновременно правителството е дало заповеди всички да се нащрек, всеки хан, всеки подозрителен пътник из Карловска околия да бъдат претърсвани.
   Като знае всичко това, Грозев е твърде угрижен за безопасността на Левски. Когато стига Средна гора и отминава село Чукурлии, на пътя Грозев вижда самия Исмаил ага и потерята му, която се връща. Потръпва при мисълта, дали Дякона не е там. Щом приближава, той спира, поздравява Исмаил ага, с когото се познават, изпушват по една цигара в безцелни разговори и всеки продължава по пътя си. По-нататък Грозев забелязва напред да се задава ездач, носещ омбрела, за да му пази сянка, защото пече много силно. Облечен е в потури, с фес, но омбрелата пречи на лицето му да се види. И тъкмо го подминава спокойно, когато чува, че мъжът го вика и му пожелава на добър час.
   Грозев се обръща и с изненада и уплаха разпознава самия Васил Левски! Те се здрависват, после Грозев започва да го хока, упреквайки го за тая лудост да пътува с потерята. Дяконът го изчаква да свърши, след което с усмивка му отговаря, че сега пътят е най-чист. * всички очакват апостолът да се е сврял в миша дупка. На никого няма да хрумне да го заподозре сега, да се върне по пътя или да погледне назад. Съвсем спокойно Левски слиза от коня си и принуждава уплашения Грозев също да спре, за да си поговорят под едно дърво край пътя. Там разказва за всичките опасности, от които е избягал, за това, къде се е крил и колко пъти животът му е бил на косъм. А много бързал за Пловдив – по народните дела. Щом кърсердарят потеглил от Карлово, той тръгнал с него. Затова сега е спокоен. Иначе всяко заптие щяло да го смята за подозрителен.
   Изуменият Грозев го пита дали ще влезне в Пловдив с кърсердаря. Левски отговаря, че не само ще влезне, но и ще се смеси с низамите му. След това, отново с усмивка и с извинение, че ще трябва да настигне другарите
си, той яхва коня, сбогува се с Грозев и продължава по пътя си, за да настигне потерята на Исмаил ага.
   След няколко минути, когато се изкачва на една рътлина, Грозев вижда в далечината кърсердарят и войниците му да разхождат конете си. Близо до тях един българин, облечен в потури и със свита омбрела, разхожда своя кон.
Господинът го обявява за луд, но Левски му обяснява, че 

Съдържанието е предадено вярно, изчерпателно и в съответствие с развитието на действието – 4 т.
Ученическият текст е съобразен с дидактическата задача; уместно са приложени техниките на подробното и на сбитото преразказване – 5 т.
Преразказвано е, като не са допуснати елементи на разсъждение – 3 т.
Пряката реч е правилно преобразувана в непряка и полупряка, като не са допуснати необосновани лексикални повторения – 2 т.
Преразказвано е в подходящо основно глаголно време и в съответните му спомагателни времена и наклонения – 3 т.
Допуснати са единични граматични, правописни и пунктуационни грешки; използвани са разнообразни синтактични конструкции – 4 т.
Употребени са стилово уместни думи и изрази – 1 т.
Графично са откроени абзаците, текстът е редактиран четливо – 2 т.
Общо: 24 т.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave