УИЛЯМ ШЕКСПИР (1564 - 1616) 
(биография)

 

          Уилям Шекспир (1564 - 1616) е най-яркият представител на английската литература от епохата на Ренесанса. Същевременно той е писателят е най-значително влияние върху развитието на световната литература. Творчеството му е изумително като всеобхватност на съдържанието. С основание може да се твърди, че не съществува съществен проблем в многообразието на човешкия опит, за което Шекспир не е писал, при това задълбочено и проницателно, е усет за най-същинската природа на нещата. Същевременно творчеството му представя своеобразен синтез на най-значителните постижения на литературата и театъра от Античността до собственото му време. Затова с пълно основание, още в собствената му епоха, той е бил наречен „поет на всички времена“.
          Биографията на Шекспир е изпълнена с празнини и несигурни данни. Факти за живота му започват да се събират около 100 години след смъртта му, което прави верността им доста проблематична. Това обстоятелство не е изненадващо, тъй като въпреки огромната популярност на творбите му като личност Шекспир не се е радвал на някакъв по-специален престиж. В епохата на Ренесанса драматургията не само е била смятана за най-маловажното от изкуствата, но и се е възприемала просто като занаят, така че интересът е бил насочен към пиесите, а не към техния автор.
          Роден през 1564 г. в Стратфорд на Ейвън (предполага се, че датата е 23 април, същата, на която след 52 години той умира), за първи път Шекспир попада в регистрите през 1582 г., когато се жени за Ан Хатауей. От този брак се ражда дъщеря, а скоро след това и близнаци. За следващите години не се знае нищо. Има различни хипотези, някои от които са особено интригуващи, но засега - недоказани. Със сигурност се знае само, че в 1592 г. е публикуван текст на друг английски драматург с обидни подмятания за Шекспир, което дава основание да се приеме, че по това време той вече е бил в Лондон и е поставял пиеси, приемани от съвременните му творци като конкуренция.
          Около 1593 г. Шекспир се включва в театралната трупа на известния трагик Ричард Бърбидж, който основава най-известния театър на епохата – прочутия „Глобус“. Той става главен драматург на трупата, но е бил също и актьор, вероятно не особено добър, защото е известно, че е играл ролята на духа в „Хамлет“. До 1597 г. драматургът трябва да се е бил замогнал вече достатъчно, тъй като тогава купува най-голямата къща в Стратфорд. От 1598 г. датира първият положителен отзив за творчеството му.
          През 1601 г. граф Саутхамптън и граф Есекс, дългогодишният фаворит на Елизабет I, организират бунт срещу кралицата, след неуспеха на който самият Есекс бил обезглавен, а патронът на Шекспир – изпратен в затвора. Самият Шекспир бил до голяма степен ангажиран с групата на заговорниците, така че вероятно едва е избегнал участта на останалите. Симптоматично е, че тъкмо по това време той започва да пише своите големи трагедии. Още няколко години работи интензивно, но след 1608 г. започва да твори все по-малко и в 1613 г. след поставянето на последната му пиеса „Хенри VIII“ се оттегля в Стратфорд, където умира в 1616 г. Първото събрание на съчиненията му в един том, известно като „Първо фолио“, излиза в 1623 г.
          Тъй като приживе Шекспир не е публикувал нито една от пиесите си, датировката на творчеството му е представлявала сериозен литературно-исторически проблем. На базата на сведения за първите постановки, както и на допълнителни исторически данни е направена хронология на Шекспировите произведения, която се смята за достатъчно сигурна.
          Творчеството на Шекспир е обемно и многообразно. То позволява да бъде организирано в няколко основни групи произведения в съответствие с жанра и времето на създаването им. До 1600 г. той създава поредица исторически хроники (по-важните между които са „Хенри IV“, „Хенри V“ и „Ричард III“), десет комедии (сред които „Укротяване на опърничавата“, „Сън в лятна нощ“, „Както ви се харесва“, „Дванадесета нощ“), прочутия си сборник сонети, както и отделни трагедии, най-популярната от които е „Ромео и Жулиета“.
          От 1601 г. нататък Шекспир пише основно великите си трагедии „Хамлет“, „Отело“, „Крал Лир“ и „Макбет“. По-късно, следвайки новите тенденции в театъра, се ориентира към трагикомедии и романтични драми (най-известни измежду тях са „Зимна приказка“ и „Бурята“).
          Така се оформят два основни периода в творчеството на Шекспир, границата между които е 1601 г. Те съответстват на двете фази в развитието на Английския ренесанс. Първият отразява времето на оптимизма, докато вторият е израз на кризата в хуманистичната мисъл. Първият период е прието да се определя като ренесансов, докато вторият се отъждествява до голяма степен с изкуството на барока.

@bgmateriali.com

Изтеглиsave